Банковата консолидация навлиза в нова фаза: Германия сяда на масата за преговори с UniCredit за поглъщането на Commerzbank
Досега правителството в Берлин се противопоставяше на сделката, която се разглеждаше като враждебен ход. Но поканата на министъра на финансите Ларс Клингбайл за среща с ръководителя на UniCredit Андреа Орчел е ясен знак, че позицията вече се променя
,fit(1001:538)&format=webp)
Благосклонната позиция на Германия към сделка с UniCredit за поглъщането на Commerzbank може да подтикне други европейски държави и банки да обмислят перспективите за по-нататъшна консолидация.
Досега Германия се противопоставяше на поглъщането на третата по големина банка в страната от италианския кредитор, което се разглеждаше като враждебен ход.
Но поканата на германския министър на финансите Ларс Клингбайл за среща с главния изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орчел, е най-ясният знак до момента, че правителството вече е готово поне да обсъди евентуална сделка, съобщава Reuters.
Съпротивата на Германия срещу поглъщането отслабна, след като през юли UniCredit достигна дялово участие от малко под 50%, достатъчно, за да повлияе на решенията на акционерите, включително и назначаването на членове на Управителния съвет.
„Потенциалната сделка между UniCredit и Commerzbank създава основата за паневропейски лидер, така че е неоспоримо, че ще окаже натиск върху конкурентите да се стремят към по-голям мащаб“, заявява Антонио Реале, съръководител на отдела за европейски банки в Bank of America.
Поддръжниците на консолидацията твърдят, че по-големите банки ще са в по-добра позиция да поемат нарастващите разходи за технологии и регулаторни изисквания. Политиците в Брюксел и ЕЦБ призовават за трансгранични сливания, като отдавна твърдят, че регионът се нуждае от по-големи кредитори, способни да се конкурират с американските си съперници.
Само JPMorgan – най-голямата американска банка по пазарна капитализация, струва колкото петте най-големи европейски кредитори, взети заедно, показват данни на LSEG. Сред тях са BNP Paribas, HSBC и Santander.
Националните правителства в Блока досега проявяваха по-голяма резервираност към насърчаване на трансгранични сделки, поради което очевидното затопляне на позицията на Германия е от голямо значение, коментират банкери, икономисти и анализатори пред Reuters.
Някои от тях посочват, че готовността на Берлин да седне на масата за преговори с UniCredit след месеци на съпротива може да окуражи и други банки, стремящи се към по-голям мащаб, и да послужи като прецедент за бъдещи сделки.
Позицията на Германия може да предизвика подкрепа за по-широка консолидация от Белгия, Нидерландия и скандинавските страни например, смята инвестиционен банкер.
ЕК настоява за планове за задълбочаване на единния пазар с 450 милиона потребители, с цел да улесни дейността на компаниите на целия континент, включително с отдавна отлагания Банков съюз, за който банковите мениджъри заявяват, че е от жизненоважно значение, за да има смисъл сключването на трансгранични сделки, но подробностите все още са предмет на дебати.
„В известен смисъл банките чакаха завършването на Банковия съюз, за да пристъпят към консолидация, но изглежда, че е точно обратното“, смята Никола де Каро, старши вицепрезидент на Morningstar DBRS. „Може би опитът на практика ще подкрепи каузата за по-голяма банкова интеграция, така че двете вероятно ще вървят успоредно“, допълва той.
Въпреки това повечето експерти предупреждават, че съществуват значителни пречки и че сливането между Commerzbank и UniCredit има уникални припокривания.
UniCredit вече има значително присъствие в Германия чрез своето подразделение HypoVereinsbank, което ѝ позволява да извлече местни синергии и потенциално да подобри резултатите на банка, която исторически е изоставала от някои свои конкуренти.
Фернандо де ла Мора, глобален съръководител на отдела за финансови услуги в консултантската Alvarez & Marsal, заявява, че трансграничните сделки ще се осъществят само там, където банките могат да демонстрират ясно създаване на стойност и предимства от мащаба.
Тъй като Европа остава фрагментирана, банките често разполагат с много различни платформи във всяка страна, така че сливанията може да не дадат възможност за извличане на синергии, смятат банкерите и анализаторите.
Европейските правителства също продължават да се колебаят да се откажат от влиянието си върху националните банкови системи, особено като се има предвид, че те ще продължат да носят отговорност в случай на банкови фалити, заявиха трима от експертите.
Европейската комисия оспори използването от Италия на „златните правомощия“ за контрол върху стратегически корпоративни поглъщания, след като UniCredit обвини правителствената намеса за оттеглянето на офертата си за Banco BPM.
Европейските власти оспориха и опитите на Мадрид да попречи на офертата на BBVA в размер на 16 млрд. евро за Sabadell. Сделката в крайна сметка провали.
Де ла Мора допълва, че Берлин изглежда все по-убеден, че ходът на UniCredit е труден за спиране и затова иска място на масата за преговори, за да повлияе на резултата. Според него обаче правителствата ще продължават да защитават местните интереси.
Сливането на UniCredit и Commerzbank би създало банка с активи на стойност над 1,3 трилиона евро (1,5 трилиона долара), по-малка от BNP Paribas или HSBC.
Въпреки това Реале от Bank of America коментира, че това ще предложи модел, който други банки да следват, макар рискът от правителствена намеса в сделките да остава. „Последните примери с BBVA/Sabadell и UniCredit/BPM напомнят, че дори когато става въпрос за вътрешни сделки, регионалните/националните интереси могат да бъдат ограничаващ фактор“, допълва той.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)