Спадът на раждаемостта обикновено се смята за заплаха за икономическия растеж.

По-малките поколения означават по-малко работници и застаряването увеличава натиска върху пенсионните и здравните системи.

Две нови изследвания обаче достигат до привидно различни изводи.

Изследването Terra Incognita на Хесус Фернандес-Вияверде и Патрик Норик предупреждава, че светът навлиза в непознат режим на свръхниска плодовитост, който ще забави растежа. В анализа Baby Busts and Growth Booms Дарон Аджемоглу, Дейвид Аутор, Кийлън Бърн и Андрю Скот установяват, че исторически по-ниската раждаемост е била последвана от по-висока производителност, без устойчив спад на съвкупния БВП.

Ако разграничим по-умерения исторически спад от днешните крайно ниски равнища на плодовитостта става по-ясно защо се появяват тези противоречия.

Според данни на ООН населението е достигнало своя пик в 63 държави и територии, като половината от тях се намират в Европа. Още 48 държави се очаква да достигнат този момент през следващите три десетилетия

Светът остарява, а раждаемостта се насочва към най-слабото си темпо

Преди да разгледаме резултатите от изследванията е важно да разграничим използваните показатели в тях. Изследването Baby Busts and Growth Booms използва общия коефициент на раждаемост – броят раждания спрямо цялото население – а Terra Incognita използва общия коефициент на плодовитост, който показва колко деца би родила средно една жена при наблюдаваните през годината възрастови коефициенти.

Икономическите показатели се припокриват частично. Baby Busts and Growth Booms проследвява БВП на човек в работоспособна възраст и съвкупния БВП при държавите, както и заплатите и общите трудови доходи в американските местни пазари на труд. Terra Incognita разглежда съвкупния БВП, БВП на човек от населението, БВП на човек в работоспособна възраст и БВП на отработен час, както и промените в трудовия ресурс.

Едното изследване разглежда историческото приспособяване към следващите по-малобройни поколения, а второто – дългосрочното съотношение между производителността, количеството вложен труд в икономиката и икономическия растеж

Градът държава е напът да се превърне в свръхзастаряващо общество още тази година

Сингапур предлага над 55 000 долара за дете в опит да увеличи раждаемостта

В Terra Incognita Хесус Фернандес-Вияверде и Патрик Норик анализират данни за 236 държави и територии в периода 1950-2023 г. и установяват отрицателна дългосрочна тенденция на плодовитостта в 219 от тях.

В последните няколко години спадът вече не е явление, ограничено до богатите държави. Сред най-бързите спадове са тези в Тайланд, Тунис, Китай, Алжир и Иран. Авторите показват, че свръхниската плодовитост се превръща от особеност на икономиките в Европа и Източна Азия в глобално явление.

Според авторите световният коефициент за плодовитост вероятно вече е малко под необходимото за дългосрочно заместване на населението. Те очакват връх от около 9 млрд. души приблизително през 2056 г., по-нисък от прогнозата за най-голям брой на населението от ООН за 10,3 млрд. души около 2084 г. Разликата произтича от по-ниските последни данни за ражданията и съмненията на авторите, че плодовитостта ще започне постепенно да се възстановява.

Историческият спад на раждаемостта задълбочава структурните слабости на китайската икономика – от недостиг на работна сила и натиск върху публичните финанси до нарастващи рискове за дългосрочния растеж

Китай отчита рекордно ниска раждаемост, което изостря икономическите рискове за страната

Фернандес-Вияверде и Норик не намират единно обяснение за всеобщия спад на плодовитостта.

Класическият избор между броя на децата и инвестициите във всяко от тях, жилищните разходи, семейните политики и социалните норми могат да обяснят спада в отделни държави, но не и цялостната му тенденция. Те предлагат по-обща и спекулативна хипотеза: съвременната организация на труда, образованието и семейния живот прави третото дете по-скъпо и бездетността по-лесна заради по-дългото образование, строгите професионални графици и отслабването на родствените връзки; жените получават повече възможности извън дома, докато продължават да поемат по-голямата част от домашната работа и грижите за децата.

Авторите откриват различни икономически последици от ниската плодовитост. По-малобройните поколения намаляват натиска върху инфраструктурата, жилищата и природните ресурси и позволяват повече инвестиции в образованието на всяко дете. Но основният макроикономически ефект е отрицателен: ако темпът на нарастване на производителността остане постоянен, свиването на трудовия ресурс забавя растежа на съвкупния БВП.

Ниската раждаемост и изключително скъпото начинание да бъдеш родител превръщат големите семейства в новия символ на свръхбогатство и увереност в бъдещето

Луксът за милиардерите през 2025 – семейство с много деца

Авторите очакват и възможен вторичен натиск върху производителността: по-малко изследователи и предприемачи, по-малко нови фирми и по-бавно внедряване на технологиите от застаряващата работна сила.

По-оптимистичен поглед към икономическите последици предлага Baby Busts and Growth Booms. Изследването обхваща 107 държави в периода 1950-2020 г. и 722 местни пазари на труда в САЩ (съставени от групи съседни окръзи според пътуванията между дома и работното място). Авторите сравняват раждаемостта с икономическите резултати след около две десетилетия, когато съответните поколения навлизат на пазара на труда. По-ниската раждаемост е свързана с по-бърз растеж на БВП на човек в работоспособна възраст (определяна от авторите като 20-70 години) и с по-бързо увеличение на заплатите в американските местни пазари на труда. Затова не се установява понижение на съвкупния БВП или общите трудови доходи.

Авторите откриват, че раждаемост, по-ниска с един процентен пункт (например намаление от 3 деца на 100 души към 2 деца на 100 души) се свързва с около 26% по-висок натрупван БВП на човек в работоспособна възраст за период от 50 години. При отчитане на разлики в образованието, урбанизацията и регионалното развитие връзката отслабва и става статистически несигурна в международен план. Резултатите за пазарите на труда в САЩ са по-устойчиви, но малки по размер. Изследването все пак показва, че свиването на младите поколения не води непременно до по-ниски доходи.

Profit.bg

Глобално застаряване: Демографската промяна идва с икономически последици

Изследването дава основания да се говори за способност на икономиките да се адаптират. Според авторите това става чрез технологиите. Недостигът на работници дава стимул за инвестиции в автоматизация и производства, които използват по-малко труд.

В съответствие с тази хипотеза, по-ниската раждаемост е свързана с по-ефективно използване на труда и капитала и разширяване на високотехнологичния износ. Но самите автори акцентират, че днешните крайно ниски равнища на плодовитост и очакваното бързо застаряване излизат извън историческите норми.

Дали същият процес на технологично приспособяване ще бъде достатъчен и в бъдеще остава отворен въпрос.

Източник: Jesús Fernández-Villaverde и Patrick Norrick (2026), Terra Incognita: The Economics of a Shrinking World

Въпреки че двете проучвания подчертават противоположни икономически ефекти, и двете могат да са верни.

Първо, те разглеждат различен мащаб на демографския спад. Baby Busts and Growth Booms използва исторически период, в който ниската плодовитост все още е сравнително умерена. Най-ниската плодовитост в изходната извадка от 1950 г. съответства на 2,09 деца на жена, а в по-късната извадка от 1980 г. минимумът е 1,56 деца на жена (в Германия). Днес в някои държави плодовитостта е около или под едно дете на жена.

Фернандес-Вияверде и Норик изчисляват, че плодовитост от 1,56 оставя около 40% от първоначалното население след един век, а плодовитост от 0,75 (близко до отчетената в Южна Корея през 2024 г.) оставя едва 3,5%. Това са напълно различни демографски режими.

Също така при по-голямо и продължително свиване на населението, технологичното приспособяване може да не е достатъчно силно, за да нараства икономиката. Ако производителността расте с 2% годишно, а работната сила намалява с 0,5%, БВП продължава да расте с около 1,5%. При свиване на предлагането на труд с 2,5%, същият ръст на производителността не може да го компенсира.

И както Фернандес-Вияверде и Норик отбелязват, застаряващите работници може да внедряват нови технологии по-бавно. Това може да намали ефекта от стимулите за автоматизация, описани в Baby Busts and Growth Booms.

Исторически технологичното приспособяване е компенсирало голяма част от демографския натиск върху икономиката. Но днешният спад на плодовитостта няма прецедент в историята. Не е ясно дали ще има трайна икономическа стагнация, нито дали ще има пълна технологична компенсация. Въпросът е дали производителността ще расте достатъчно бързо, за да поддържа съвкупното производство и все по-големия брой възрастни хора.

Анализът е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ)