Какво е общото между Никол Кидман, двойка „непо бебета“ и един бигъл на име Санса? Всички те са лица на септемврийските броеве на списанията Vogue и… Dogue.

Но кой е големият победител в тази неофициална битка да заеме челното място на кориците?

Според анализа на фриланс авторката Ели Вайълет Брамли за The Guardian отговорът на този въпрос е категоричен – печели този с най-силно обоняние и афинитет към играта с чорапи.

Но защо?

Докато кориците на британския и американския брой на Vogue са подложени на сериозни критики веднага след публикуването си, алтернативата им, посветена на кучетата – изданието Dogue, пожъна почти сериозен успех.

Тази година Dogue поставя в светлината на прожекторите бигъла на рапъра Bad Bunny, кучетата на Лена Дънам и минипудела на актрисата Мили Боби Браун. Корицата с четиригодишната Санса (любимката на Bad Bunny), снимана в носталгичния стил на филма на Disney „Лейди и Скитника“, е тотален хит, разказва Брамли.

„Тя гледа миловидно към камерата, докато собственикът ѝ нежно държи лапата ѝ пред чиния със спагети“, обяснява авторката в своя материал за The Guardian.

Според нея този неподправен чар е в абсолютен контраст с начина, по който аудиторията приема корицата на британския Vogue. Появата на 59-годишната Никол Кидман води до бурни дискусии онлайн заради това, което мнозина определят като „прекомерен ретуш“.

„Някои дори си задават въпроса дали не виждат изцяло генерирана от изкуствен интелект версия на звездата“, допълва Брамли.

Пред авторката на The Guardian стилистката на знаменитости Мариан Куей отбелязва, че сме свидетели на феномен, при който „всички започват да си приличат“. От 2019 г. насам критиците говорят за появата на едно универсално „Instagram лице“, което изглежда неестествено.

„Тенденцията днес сякаш е стигнала абсолютната си крайност – гладките, лишени от пори лица са толкова често явление, че бръчките парадоксално започват да се превръщат в новия символ на висок статус“, отбелязва Брамли в своя анализ.

Американското издание Vogue също отнася доста критики. Корицата на септемврийския брой включва актьорите Кая Гербер (24 г.) и Хоумър Гиър (26 г.). Въпреки че са снимани от легендарния фотограф Стивън Майзел, кадрите са определени като напълно бездушни. Критици от New York Times стигат дотам да ги сравняват с „електризиращия заряд на каталог за училищни униформи“.

Проблемът, според анализа на Брамли за The Guardian, се крие в липсата на контекст и дълбочина.

„Изборът на Гербер (дъщеря на Синди Крауфорд) и Гиър (син на Ричард Гиър) неизбежно доведе до сравнения с емблематичната корица от 1992 г., на която позират тогава женените им родители. Но докато старите кадри разказваха история, днешните изглеждат студени и лишени от смисъл“, пише тя.

„Публиката е изтощена от непо бебета“, отбелязва Куей пред Брамли.

Модният журналист Лорън Шърман допълва една друга бизнес реалност: кориците днес са по-важни от всякога, защото се споделят онлайн, но същевременно е все по-трудно да се намери знаменитост, която да е достатъчно популярна сред всички поколения и субкултури, за да доведе до реален ефект.

Макаци се сприятеляват с кучета, капуцини осиновяват мармозетки

Но как кучетата спасяват положението?

В ерата на AI лицата, филтрите и нагласените пози, кучетата се оказват далеч по-истински и със свой характер. Пред Брамли основателят на Dogue Оли Порт отбелязва, че животните са перфектните звезди за корица, защото са напълно неподправени.

„Забавно е да виждаш кучета вместо хора, защото хората имат огромно его. На кучетата изобщо не им пука, те просто искат да им дадеш лакомство после“, коментира Порт пред журналистката.

Брамли обаче анализира и психологическото обяснение на този проблем. Според цитирания от нея експерт по социални мрежи Джен Голбек ние сме залети от генерирано съдържание и модифицирани човешки образи до степен, в която вече не знаем кое е истинско и кое не. Заедно с това се завръща културата на нездравословно ниските килограми от началото на 2000-те години, която често се обвързва с консервативни политически възгледи за това как трябва да изглежда една жена.

Кучетата, за разлика от всичко това, са напълно лишени от политически или социални пристрастия. Те съществуват извън всички фактори, които ни стресират относно телата ни, модата и очакванията на обществото. И точно в това се крие красивият, успокояващ факт, от който всеки от нас има нужда точно сега.

Завършвайки своя анализ, Брамли блестящо обобщава тази идея чрез думите на един от тазгодишните кучешки победители за корица: „Ние излъчваме класа от лапите до муцуните си. Природни звезди сме, вижте ни само!“