„Хибридната война“ на Русия срещу Европа започва да изглежда все по-малко хибридна

 Дронове и експлозиви, открити в Германия и свързвани с предполагаем заговор за нападение срещу летището в Лайпциг. Морски дрон, свален в близост до газова платформа в Черно море. План за убийството на високопоставен ръководител от европейската отбранителна индустрия.

Кампанията на Русия срещу Европа придобива все по-дръзки измерения. Въпреки това лидерите на ЕС продължават да избягват определение, което според нарастващ брой представители на службите за сигурност описва случващото се по-точно – война. Вместо него те предпочитат по-мекото понятие „хибридна война“, което позволява на ЕС и НАТО да не прибягват до военен отговор. 

Този подход среща все повече критики на фона на засилващите се саботажи, кибератаки и други операции, приписвани на Москва в различни части на Европа. Експерти по сигурността, дипломати и представители на отбранителния сектор коментират пред POLITICO, че определението „хибридна“ може да омаловажи сериозността на заплахата и да прикрие докъде вече е стигнала конфронтацията с Русия.

Показателен е случаят от тази седмица, когато германски следователи откриха трети дрон и експлозиви, за които се предполага, че са свързани с подготвяна атака срещу летище. Канцлерът Фридрих Мерц предупреди, че страната е изправена пред „съвсем реални заплахи“ и е все по-често набелязвана от „хибридни нападатели“.

След инцидента в Черно море председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също предупреди, че Европа е обект на „ескалираща кампания от заплахи“ и „хибридна война“.

Трети дрон и предполагаем експлозив са открити край летище Лайпциг/Хале

Такива инциденти зачестяват и по българското Черноморие. Само през последните дни морето изхвърли четири дрона или части от безпилотни апарати край Варна и по Южното Черноморие. По данни на Министерството на отбраната откритите устройства са разузнавателни или дронове-примамки и не са носели взривни вещества.

Военният министър Димитър Стоянов свърза увеличаването на подобни случаи с интензивните бойни действия в районите на Одеса и Измаил. Българските власти засега не посочват на кого принадлежат откритите апарати, но по-рано този месец украински дрон навлезе във въздушното пространство на страната и падна край Кардам.

Списъкът с подобни случаи продължава да расте, а според някои разузнавателни служби те могат да предшестват пряко руско нападение срещу държава от НАТО. На този фон директорът на ЦРУ Джон Ратклиф посети Москва тази седмица, за да предупреди Кремъл да не предприема удари срещу членове на Алианса.

„Наистина се намираме в хибридна война, която вече не е чак толкова „хибридна“, казва Камий Гран, бивш помощник генерален секретар на НАТО, който сега оглавява Асоциацията на европейската авиационна, космическа, отбранителна и охранителна индустрия.

По думите му през последните месеци ръководителите на компании от отбранителния сектор са засилили личната си охрана. Това се случва след заплахи срещу ръководителя на Saab и разкрит заговор за убийството на главния изпълнителен директор на германския отбранителен гигант Rheinmetall.

Лидерите и представителите на ЕС обаче се стремят да избегнат внушението, че Русия е на прага на пряко нападение. Високопоставен европейски служител посочва, че европейските служби в момента не отчитат риск от атака срещу държави на континента.

Понятията „хибридна заплаха“ и „хибридна война“ се използват от години, като популяризирането им често се свързва с публикация от 2007 г. на бившия анализатор на Пентагона Франк Хофман, макар да няма пълно съгласие кой пръв е въвел термина.

Определението обхваща съчетание от принудителни и подривни действия, както и конвенционални и неконвенционални средства – дипломатически, военни, икономически и технологични. Те могат да бъдат използвани координирано от държавни или недържавни участници за постигането на определени цели, без да се преминава прагът на официално обявена война, гласи дефиниция на Европейската комисия.

Представител на ЕС обяснява, че понятията се прилагат за действия, които не представляват пряко нападение срещу военни или граждански цели в Европа. По този начин се избягва определянето на ситуацията като война, което би поставило въпроса за военна реакция от страна на ЕС или НАТО. Термините същевременно отразяват факта, че подобни провокации и операции с по-ниска интензивност се наблюдават в Европа още от средата на първото десетилетие на XXI век.

Има и икономически причини европейските правителства да предпочитат определението „хибридна“. Всяко внушение, че европейски държави се намират във война или пряк конфликт с Русия, може да има сериозни последици – от отлив на инвеститори до значително поскъпване на застраховките.

Според Джеймс Апатурай, заместник-помощник генерален секретар на НАТО по иновациите, хибридните и киберзаплахите, терминът точно описва действията на Русия, включително навлизането на дронове и самолети във въздушното пространство на страни от Алианса или ЕС.

Дрон е навлязъл в българското въздушно пространство и се е взривил край Кардам, съобщи Радев

„Обикновено използваме понятието „хибридни действия“, защото отдавна сме отвъд етапа на обикновените заплахи, както показват множеството кибератаки, саботажи и навлизания на дронове“, обяснява той пред POLITICO.

Апатурай допълва, че съюзниците реагират на подобни враждебни действия, включително чрез координирано експулсиране на руски дипломати и разполагане на военни сили в Балтийско море с цел защита на подводната инфраструктура.

Критиците обаче предупреждават, че прекомерната употреба на определението „хибридна война“ за действия като убийства и навлизания на дронове може да създаде у обществото погрешното усещане, че заплахата остава ограничена.

„Трябва просто да говорим за конфликт“, смята Павел Вечински, главен изпълнителен директор на компанията за отбранителни технологии DataWalk.

Той припомня, че през декември Русия почти е успяла да извади от строя цялата енергийна мрежа на Полша, като страната е била на минути от мащабно прекъсване на електрозахранването. Наред с това посочва опити за взривяване на железопътни линии, пратки с експлозиви и огромен брой кибератаки, заради които определя Полша като най-често атакуваната в киберпространството европейска държава.

Според Вечински действия като убийства на граждани и саботажи срещу критична инфраструктура вече дават основание ситуацията да се определя като конфликт. Той се позовава и на убийството през юни на художника и открит критик на Владимир Путин Семьон Скрепецки.

Според Гран постепенното засилване на руските действия наподобява начина, по който западните държави увеличаваха подкрепата си за Украйна след началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г.

„Започнахме с изпращането на каски и спални чували, а стигнахме до ракети с голям обсег“, отбелязва той.

По думите му Русия прилага стратегия на постепенно повишаване на напрежението, при която всяко следващо действие измества границата на приемливото. Събитие, възприемано като шокиращо в един момент, постепенно се превръща в новото нормално, преди да последва нова ескалация.

„Те проверяват докъде могат да стигнат“, обобщава Гран.