Опитът на Скот Бесънт да успокои пазарите на облигации и да понижи разходите по държавните заеми в САЩ предизвиква критики от един от неговите най-известни бивши съветници.

Милиардерът-инвеститор Стенли Друкънмилър, работил с министъра на финансите на САЩ в компанията за управление на фондове на Джордж Сорос през 90-те, предупреждава, че опитът да се потисне доходността на американските облигации създава икономическа опасност.

В коментар за The Wall Street Journal изтъква, че САЩ трябва да „оставят пазара на облигации да говори“, вместо да разширяват придобиването им в опит да повишат цените и да намалят разходите по заемите.

„Правителствата, които защитават цените в разрез с фундаменталните показатели, винаги губят. Единствената променлива е колко ще похарчат, преди да се предадат“, пише милиардерът.

Той твърди, че Вашингтон трябва да обърне внимание на покачването на разходите по заемите, измервани чрез доходността на облигациите, и да предприеме мерки за намаляване на бюджетния дефицит, вместо да се намесва на пазара, за да понижи доходността.

„Доходността на дългосрочните държавни облигации е най-важната цена в света. Тя е и единственият инструмент за фискална дисциплина, който е останал на САЩ. Нито една от партиите няма да се ангажира с реформа на социалните придобивки. И двете прекараха последното десетилетие в разширяване на ангажиментите, като пренебрегваха аритметиката“, продължава някогашният съветник на Скот Бесънт.

Коментарът последва решението на финансовия министър на САЩ да удвои максималния обем на операциите по обратно изкупуване на ведомството – от 2 млрд. на 4 млрд. долара. Този ход доведе за кратко до спад в доходността на дългосрочните облигации в САЩ, но тенденцията бързо се обърна, отбелязва The Guardian.

„Реакцията на пазара беше бърза и правилна: това не беше управление на ликвидността, а управление на цените – и грешка, която е далеч по-голяма, отколкото предполагат 4 млрд. долара“, допълва Друкънмилър.

Доходността на облигациите спада, когато цените се повишават, и обратното. Вчера CNBC съобщи, че Бесънт може да увеличи капацитета си за изкупуване на облигации, като извършва придобивания чрез Общата сметка на Министерството на финансите, която възлиза на близо 1 трилион долара – държавен фонд под управление на Федералния резерв.

Миналата седмица националният дълг на САЩ достигна 40 трилиона долара и продължава да нараства, а годишният дефицит се очаква да достигне 2 трилиона долара тази година.

Справянето с този първичен дефицит е „единственото нещо, което трайно понижава дългосрочните доходности“, продължава в коментара си Друкънмилър.

„Наградата е огромна: надежден фискален пакет би допринесъл повече за дългия край на кривата, отколкото програма за обратно изкупуване, която е 1 000 пъти по-голяма“, смята той.

Интервенцията на Скот Бесънт на пазара на облигации е сигнал, че „Вашингтон се чувства все по-неудобно от скока на разходите по дългосрочното кредитиране“, заявява Аксел Рудолф, главен технически анализатор в инвестиционната и търговска платформа IG.

Опитите да се бори с финансовите пазари са иронични, тъй като е работил рамо до рамо със Сорос, когато той победи Английската централна банка и принуди лирата да излезе от Европейския валутен механизъм през 1992 г., припомня The Guardian.

Тази драма, която остава в историята като „Черната сряда“, показва колко е трудно за едно правителство да защити валутата си, ако инвеститори смятат, че тя е надценена.

Но въпреки този опит Скот Бесънт участва в съвместна операция с Япония за подкрепа на йената този месец – очевидно с цел да попречи на Токио да продава американски облигации, за да финансира покупки на йени.

„Иронията, че човекът, работил за Сорос и Друкънмилър, които сринаха Английската централна банка през 1992 г., се преструва, че може да извършва валутна интервенция самостоятелно и да защити валутата трайно, просто е невероятна“, заяви пред Financial Times по-рано този месец Адам Поузън, президент на Peterson Institute и експерт по японска икономика.

На този фон нарастващите геополитически напрежения доведоха до повишение на доходността на облигациите, тъй като провалът на мирните преговори между САЩ и Иран повиши цената на петрола, което заплашва да доведе до по-висока инфлация.

Провалът на търговските преговори между САЩ и Канада също върна външната политика в центъра на вниманието, отслабвайки канадския долар. Търговска война в Северна Америка може да навреди на растежа в САЩ, създавайки допълнителен фискален натиск, завършва The Guardian.