САЩ атакуват търговските връзки на Иран: Кои държави са най-застрашени
Вашингтон заплашва да изключи от доларовата система всеки, който подпомага финансовите операции на Техеран – ход, който може сериозно да засегне ключови търговски партньори като Китай, ОАЕ, Турция, Ирак и Индия
,fit(1001:538)&format=webp)
САЩ обявиха в понеделник мащабна икономическа офанзива, чиято цел е да изолира Иран от световната икономика, като заплашиха със санкции компаниите и държавите, които продължават да правят бизнес с Техеран.
Мярката е част от усилията на Вашингтон да прекъсне търговските канали, които поддържат иранската икономика вече близо шест месеца от началото на войната.
Макар подробностите за прилагането на новите ограничения все още да са оскъдни, заплахата може да изправи САЩ срещу някои от най-големите търговски партньори на Иран, посочва в анализ CNBC.
Китай
Китай е най-големият купувач на ирански петрол и ключова връзка на Техеран със световната икономика. Според американското правителство страната поема около 90% от петролния износ на Иран.
През 2025 г. Китай отчита двустранна търговия с Иран за 9,96 млрд. долара. В тази сума обаче не влизат приблизително 31,2 млрд. долара нерегистриран износ на ирански суров петрол за Китай през същата година, сочат данни на Комисията за преглед на икономическите отношения и сигурността между САЩ и Китай.
По-голямата част от тези доставки се поемат от независими китайски рафинерии, като петролът често се представя като малайзийски или индонезийски, а плащанията се извършват чрез посредници извън доларовата финансова система, според Kpler.
Министерството на финансите на САЩ вече наложи санкции на няколко от тези рафинерии заради покупките им на ирански петрол, но досега се въздържа от санкциониране на китайски финансови институции.
Междувременно Financial Times предаде, че Пекин е предупредил Вашингтон, че ще предприеме ответни мерки, ако администрацията на Доналд Тръмп разшири значително новите вторични санкции срещу Иран и те засегнат китайски компании. „Китай ще предприеме всички необходими мерки, за да защити решително своите права и интереси“, заяви във вторник говорител на китайското външно министерство. Пекин отново подчерта, че се противопоставя на едностранните санкции, които според него нямат основание в международното право или мандат от Съвета за сигурност на ООН. Китайските власти призоваха вместо към допълнителен икономически натиск усилията да бъдат насочени към деескалация и възможно най-бързо връщане към диалог и преговори, предава още FT.
Пекин открито се противопоставя на американските санкции срещу Иран с аргумента, че икономическият натиск няма да разреши съществуващите противоречия. През май китайските власти наредиха на местните компании да пренебрегнат американските санкции срещу пет рафинерии, свързани с търговията с ирански петрол.
Въпреки това Пекин едва ли ще се противопостави директно на санкционната кампания на Вашингтон. По-вероятно е китайските държавни банки и петролни компании негласно да засилят спазването на ограниченията, за да не попаднат под ударите им, смята Дан Уан, директор за Китай в Eurasia Group. По думите ѝ пред CNBC има ясно разминаване между официалната реторика и действията зад кулисите.
„За китайските власти достъпът до доларово финансиране и до американския пазар е по-важен“, казва тя.
Обединени арабски емирства
Обединените арабски емирства, разположени само на около 80 километра от Иран от другата страна на Персийския залив, отдавна са един от основните търговски центрове за иранския бизнес.
През 2024 г. двустранната търговия достига около 28 млрд. долара. Тогава ОАЕ са най-големият източник на внос за Иран с дял от над 30%, според данни на Световната търговска организация. Емирствата са и третият по големина пазар за иранския износ, като на тях се падат 12% от доставките на стойност над 7 млрд. долара.
Отношенията обаче претърпяха сериозен обрат миналата седмица, когато ОАЕ предприеха стъпки за спиране на всички търговски и финансови операции с Иран. Решението последва изстрелването на две балистични ракети към територията на емирствата, едната от които беше насочена към танкери, собственост на компании от ОАЕ.
Иран от години разчита на банки и финансови структури в Емирствата, за да получава достъп до световната икономика чрез незаконни и често непрозрачни транзакции. Според базирания в САЩ мозъчен тръст The Washington Institute реалното прекъсване на тези канали ще изисква много по-решителни действия от властите в ОАЕ срещу непрозрачните финансови и търговски схеми.
„По-голямата част от претоварването на стоки, контрабандата и сенчестата банкова дейност на Иран минава през Дубай. Затова Вашингтон трябва да направи всичко възможно, за да помогне на федералното ръководство в Абу Даби да убеди властите в Дубай да съдействат“, пише в анализ Матю Левит, бивш служител на американското Министерство на финансите.
Турция
Турция също поддържа значителни търговски отношения с Техеран, като внася ирански природен газ и изнася промишлени стоки за южната си съседка.
Двустранната търговия достига 5,7 млрд. долара през 2024 г., според турското Министерство на външните работи. Анкара изнася основно машини и компоненти, химически и селскостопански продукти, а внася от Иран предимно енергийни суровини.
В рамките на 25-годишния договор за доставка на природен газ между двете страни, който изтече в края на юли, турският внос на ирански газ рязко се увеличи тази година. Делът на Иран в общия внос на природен газ в Турция достигна 18,6%, съобщават местни медии.
Анкара се стреми да диверсифицира доставките си, включително чрез увеличаване на вноса по тръбопроводи от Азербайджан и Русия, но досега не е дала сигнал, че възнамерява да прекрати енергийните си отношения с Иран.
Ирак
Ирак, който е силно зависим от иранския природен газ и електроенергия, традиционно поддържа търговия за милиарди долари с Техеран.
През март 2024 г. Иран поднови за пет години договора си за доставка на до близо 660 млрд. кубични фута природен газ годишно за Ирак. Вносът на електроенергия от Иран е осигурявал над 30% от електропроизводството на Ирак през 2023 г., според американската Агенция за енергийна информация.
Търговията между двете страни надхвърля 10 млрд. долара през 2025 г., като Техеран изнася за иракския пазар храни, потребителски стоки и други продукти. От началото на тази година обменът намалява заради засилените рискове за сигурността в региона и периодичните прекъсвания по граничните пунктове след началото на войната в края на февруари.
По данни, цитирани в публикацията на CNBC, Ирак плаща на Иран около 4–5 млрд. долара годишно за природен газ, използван за производство на електроенергия. Новите американски санкции могат сериозно да ограничат възможностите на Багдад да извършва тези плащания.
Индия
Индия, която е сред петте най-големи търговски партньори на Иран, отчита значителен спад на двустранната търговия през последните години. За финансовата година, приключила през март 2026 г., тя възлиза на около 1,6 млрд. долара спрямо 2,3 млрд. долара три години по-рано, сочат данни на индийското Министерство на търговията.
Ню Делхи изнася за Иран основно ориз, чай, захар и фармацевтични продукти, а внася сушени и пресни плодове.
През април Индия възобнови вноса на ирански суров петрол след седемгодишно прекъсване, след като САЩ временно отмениха санкциите върху износа на ирански петрол.
Сега тези търговски отношения отново са поставени под въпрос. Ако Вашингтон изпълни заплахата си да санкционира всяка компания, която купува ирански енергийни суровини, под ударите на ограниченията могат да попаднат и индийски рафинерии.
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)