В продължение на почти четири десетилетия американското присъствие в Близкия изток се опира на мрежа от военни бази, разположени в държавите от Персийския залив. Само шест месеца война с Иран обаче поставиха бъдещето им под въпрос.

Техеран нанесе серия удари по американските съоръжения с ракети с малък обсег и дронове, разкривайки колко уязвими са огромните комплекси, намиращи се толкова близо до иранските брегове. Ислямската република принуди Вашингтон да изтегли войници и самолети извън обсега на оръжията ѝ – към Израел, Йордания и по-отдалечени райони.

Повече от три десетилетия САЩ разполагат с достъп до бази във всяка от основните държави в Персийския залив. Сега Вашингтон трябва да реши дали да похарчи милиарди долари за възстановяването им, или да преосмисли военното си присъствие в Близкия изток.

„Тези съоръжения, особено големите бази, са изключително уязвими. Ще станем свидетели на пренасочване на американското военно присъствие извън Персийския залив“, коментира пред Financial Times Хал Брандс от Университета „Джонс Хопкинс“. „САЩ постепенно ще се отдалечат от базите, които могат да бъдат достигнати с ракети с малък обсег и дронове.“ 

Вашингтон готви най-тежките си икономически мерки досега, докато Техеран заплашва с ответни действия, а трафикът през Ормузкия проток остава почти блокиран

Напрежението между САЩ и Иран расте преди новите американски санкции

Докато Пентагонът преосмисля начина, по който би водил война срещу технологично напреднали противници, големите постоянни бази постепенно губят значението си като центрове за разполагане и логистично осигуряване на военни операции. Вашингтон все повече предпочита по-разпръснат модел, който затруднява атаките срещу американските сили.

Това засилва отдавнашните призиви за ограничаване на американското военно присъствие в Персийския залив – дълго време материален израз на договореността „петрол срещу сигурност“ между Вашингтон и регионалните му съюзници.

През последните години Централното командване на САЩ, което ръководи американските операции в Близкия изток, експериментира с разполагане на войници в по-малки бойни постове и бързо прехвърляне на изтребители между временни писти.

„Можем да действаме по-гъвкаво и мобилно“, посочва Дана Строул, бивш заместник-помощник министър на отбраната на САЩ за Близкия изток. По думите ѝ откритата структура на базите в Залива е наследство от миналото, което вече не отговаря на условията на съвременните конфликти. „Тези, които от години призовават САЩ да се оттеглят от подобни бази, сега ще видят потвърждение на аргументите си“, допълва тя. 

Един от основните проблеми е, че голяма част от инфраструктурата остава незащитена над земята. По време на бойните действия Иран порази хангари за самолети, съоръжения за снабдяване, радарна инфраструктура и центрове за командване и контрол. Ударите принудиха Пети американски флот да използва отдалечения остров Диего Гарсия като временен логистичен център за повредената си щабквартира в Бахрейн.

„Няма особен смисъл някои от тези обекти да бъдат възстановявани“, смята Нейт Суонсън, бивш директор по въпросите на Иран в Съвета за национална сигурност на САЩ. Според него необходимостта да се финансира реконструкцията на съоръжения, от които Вашингтон така или иначе иска постепенно да се откаже, може да ускори вече започналата промяна. „Ще бъда много изненадан, ако не видим изместване на запад.“

През април аналитичният институт American Enterprise изчисли, че възстановяването на щетите по 11 американски бази в седем държави от Близкия изток ще струва около 5 млрд. долара. Пентагонът не е включил тези разходи в собствените си оценки за цената на войната с Иран.

През последните шест месеца САЩ прехвърлиха сили към Израел и Йордания, като самолети и дронове излитат и от бази в Европа. Всички те се намират извън обсега на иранските ракети с малък обсег и безпилотни апарати, използвани при атаките в региона.

Но Иран, който се чувства все по-уверен и възприема дългосрочната конфронтация с Вашингтон като все по-неизбежна, също ще се приспособи към американските действия. Дани Цитринович, бивш анализатор по въпросите на Ислямската република в израелското военно разузнаване, очаква Техеран да инвестира повече в ракети със среден обсег, способни да достигнат Йордания и Израел.

Вашингтон залага на санкции и финансова изолация, докато Ормузкият проток остава основният коз на Техеран в конфликта

Джей Ди Ванс: Икономическият натиск е най-силното оръжие на САЩ срещу Иран

„Те ще променят начина, по който изграждат силите си. Ще продължат преследването“, прогнозира той.

През последните години САЩ се стремят да намалят ангажираността си в Близкия изток и да насочат вниманието си към Тихоокеанския регион. Успоредно с това отслабва и необходимостта да поддържат цяла мрежа от бази в Персийския залив за разполагане и снабдяване на войски. Вашингтон се изтегли от Сирия през април 2026 г. и постепенно свива присъствието си в операциите срещу „Ислямска държава“ в Ирак.

„Вече не се нуждаем от тези бази по същия начин, както преди“, отбелязва Строул.

Голяма част от операциите в Кувейт, където американското военно присъствие отразява опасенията за сигурността на страната още от първата война в Персийския залив, досега подпомагаха мисиите в близките Сирия и Ирак.

Евентуалната промяна ще засегне и броя на американските военнослужещи в региона. Обикновено около 35 000 души са разположени на ротационен принцип в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Катар и Кувейт. Според трима бивши американски стратези в областта на отбраната числеността им вероятно ще спадне до равнища, невиждани от периода преди нахлуването в Ирак през 2003 г.

Подобен подход обаче изправя Вашингтон пред стратегическа дилема – как да намали присъствието си в Персийския залив, без да окуражи Иран или да разтревожи арабските си съюзници.

Договореността „петрол срещу сигурност“ с регионалните партньори се променя през десетилетията, а някои държави от Залива все по-активно се опитват да диверсифицират отношенията си в сферата на сигурността отвъд Вашингтон. Войната с Иран обаче принуди всички съюзници да преосмислят какво на практика означава американският ангажимент към тяхната отбрана.

Затова евентуалното изтегляне на част от войските и преместването на военна инфраструктура няма да зависят единствено от оперативните съображения на Пентагона. Вашингтон ще трябва да прецени какви сили и ресурси са необходими, за да запази доверието на партньорите си и способността си да гарантира сигурността им. 

Зад несигурното бъдеще на американските бази обаче се очертава и по-дълбоко усещане за стратегическа криза, породено от патовата ситуация с Техеран. Американското военно присъствие в Персийския залив започва да се разширява в годините след съветската инвазия в Афганистан и свалянето на иранския шах през 1979 г.

Те са предприели тази стъпка за неопределен период от време „в светлината на регионалните ескалации, подкопаващи регионалния и международния мир и сигурност“. Техеран отхвърли твърдението за ракети

ОАЕ прекъсват търговските си отношения с Иран след съобщения за ракетен удар

През януари 1980 г. тогавашният президент Джими Картър формулира принципа, станал известен като Доктрината „Картър“ – Вашингтон няма да позволи на враждебна държава да установи контрол над Персийския залив и при необходимост ще използва сила, за да предотврати това. След поражението на Ирак в първата война в Залива последва мащабно разширяване на постоянните американски бази в региона.

Близо половин век по-късно този модел изглежда изчерпан. Ислямската революция в Иран през 1979 г. дава тласък за формулирането на Доктрината „Картър“, а сегашната война с Техеран поставя под въпрос стратегическата рамка, изградена около нея. Така Вашингтон се оказва в своеобразен исторически кръг – конфликтът с Иран, който някога води до засилване на американското присъствие в Персийския залив, сега може да ускори неговото свиване.

Засега от Белия дом не се очертава нова стратегическа концепция за Близкия изток, която да замени досегашния модел и да зададе ясна и последователна посока на американската политика.

„Пентагонът ще изготви планове и ще се подготви за това как САЩ да преразпределят военното си присъствие“, посочва Брандс. „Но ще бъде трудно те да бъдат изпълнявани последователно, защото в един момент ще се сблъскат с президента Тръмп.“

Тръмп многократно е подчертавал, че не иска да остане в историята като Картър, чието президентство беше сериозно разклатено от революцията в Иран и заложническата криза в американското посолство в Техеран.

„Иронията на историята е, че стратегическият провал в Иран ще преследва и Тръмп“, заключава Цитринович. „Той никога не е искал да се превърне в Картър, а сега се случва именно това.“