Арменският премиер Никол Пашинян обяви пред парламента в понеделник, че страната ще започне подготовка за подаване на молба за членство в Европейския съюз. Стъпката бележи историческа геополитическа промяна както за държавата, дълго време намирала се в руската сфера на влияние, така и за Южен Кавказ като цяло.

В обръщение към депутатите и гражданите Пашинян посочи, че окончателното решение за европейското бъдеще на Армения ще бъде взето чрез референдум, но едва след официалното кандидатстване за членство. По думите му това трябва да се случи „в близко бъдеще“.

Правителството планира първо да изчака отговора на Брюксел, след което да обсъди пътната карта за преговорите за присъединяване. Едва тогава въпросът за членството в ЕС ще бъде подложен на национално допитване.

В момента Армения е част от ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС). Преди няколко месеца останалите членове на съюза поставиха Ереван пред избор – да запази участието си или да поеме самостоятелно по пътя към ЕС чрез референдум.

В Ереван ще се проведат две безпрецедентни европейски срещи на върха

Армения между западните амбиции и натиска от Москва

Тогава Пашинян определи подобно решение като преждевременно. Москва също така засили икономическия натиск върху бившата съветска република заради опитите ѝ да се отдалечи от руското влияние. Президентът Владимир Путин дори предупреди Ереван за „украински сценарий“, тъй като според Кремъл едновременното членство в ЕС и ОДКС е несъвместимо.

В речта си в понеделник обаче арменският премиер зае значително по-категорична позиция, пише Euronews. 

„Бих се радвал много, ако организацията реши да изключи Република Армения от Организацията на Договора за колективна сигурност“, каза той и допълни, че подобна стъпка поне би освободила страната от дилемата дали сама да напусне.

Пашинян все пак уточни, че засега Ереван ще остане в ОДКС, докато изборът между ръководения от Москва съюз и ЕС не стане „неизбежен“.

„В продължение на два века арменско-руските отношения са изграждани върху разбирането, че Русия е гарант за сигурността на арменския народ и арменската държава“, отбеляза премиерът, очертавайки промяната във възгледите си за ролята на Москва в бъдещето на страната.

Според него събитията от 2021, 2022 и 2023 г. са показали, че заради собствените си проблеми със сигурността Русия понякога е сериозно ограничена във възможността да изпълнява тази роля. Пашинян визира конфликтите с Азербайджан за Нагорни Карабах, последвани от исторически мирен процес между двете дългогодишни съперничещи си държави.

„Тогава отново се изправихме пред факта, че не сме успели да извлечем поуки от собствената си история“, коментира той. Премиерът и преди е отправял подобни послания, обвинявайки Москва, че не е подкрепила Армения при последното ѝ противопоставяне с Азербайджан.

Зачестили са нарушенията на сключеното между двете страни примирие, а това увеличава риска от война

Опасения от нов конфликт между Азербайджан и Армения

След началото на мирния процес през август 2025 г. Ереван и Баку постепенно насочиха отношенията си към икономическо сътрудничество и стабилност със значително участие на ЕС и САЩ.

Арменската икономика все още е силно свързана с руската енергетика и инфраструктура. В понеделник обаче Пашинян предприе още една стъпка към отслабване на тази зависимост, като поиска Москва да се откаже от монополната концесия върху арменските железници, която е в сила до 2038 г. Целта е железопътната система на страната да бъде интегрирана в международни транспортни мрежи, като Казахстан или Обединените арабски емирства се разглеждат като потенциални инвеститори.

Реакцията на Москва не закъсня. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков предупреди, че евентуално напускане на ОДКС може да предизвика „дълбоки търговски противоречия, които ще навредят преди всичко на Армения“.

„Ако заради националните си интереси Ереван вече не се нуждае от членство в толкова важна организация за гарантиране на регионалната сигурност, той е свободен да вземе съответното решение и да я напусне“, заяви Песков.

Думите му подсказват, че отношенията между Москва и доскорошния ѝ близък съюзник могат да навлязат в нов период на напрежение.