Настъпването на нощта е тревожно време за жителите на Хнацах. Всяка вечер около 22:00 часа автоматични изстрели отекват в малкото арменско село, разказват местните жители пред Reuters. Звукът идва от азербайджанските войски, които са заели позициите си от другата страна на границата.

Куршумите редовно удрят къщи, но до момента никой не е пострадал, казват гражданите. Азербайджан отрича, че армията стреля отвъд границата, и обвинява арменските войници в нарушаване на примирието.

Дългогодишният конфликт между двете страни се корени предимно в спора за Нагорни Карабах – област на територията на Азербайджан, където етническите арменци са установили фактическа независимост след разпадането на Съветския съюз.

В продължение на няколко десетилетия страните водят ожесточени битки, белязани от периоди на интензивни военни действия и несигурни примирия. Броят на жертвите е значителен, а голяма част от населението в областта е принудено да бяга. Въпреки крехкия мирен процес, напрежението остава високо, а обвиненията в нарушения на примирието продължават, което подчертава предизвикателствата пред постигането на трайно споразумение, отбелязва Council of Foreign Affairs.

През март тази година двете страни заявиха, че са се споразумели по основните точки за мирен договор, който може да бъде подписан през 2026 г. Проектът предвижда двете страни да демаркират общата си граница и изисква Ереван да измени конституцията си, преди Баку да ратифицира споразумението. Оттогава, след месеци на относително спокойствие, съобщенията за престрелки по границата са се увеличили. В повечето случаи става въпрос за агресия от страна на Азербайджан към Армения.

От 2020 г. насам конфликтът се развива в полза на Азербайджан.

Страната, богата на петрол и газ, си връща територии, загубени през 90-те години. Постепенно тя възстановява и контрола си над Нагорни Карабах, чието ръководство обяви в началото на 2024 г. разпускането на всички държавни институции, по данни на DW. 

Армения и Азербайджан се споразумяха за исторически мирен договор

Миналия месец американският държавен секретар Марко Рубио заяви пред Конгреса, че съществува „реална опасност“ от война между Азербайджан и Армения. В свое изказване от януари президентът на Азербайджан Илхам Алиев – на власт от 2003 г., определя Армения като „фашистка заплаха“, която трябва да бъде унищожена.

Лоурънс Броърс, експерт в лондонския аналитичен институт Chatham House твърди, че макар и връщането към пълномащабна война да е възможно, по-вероятни са локалните сблъсъци. Според него е възможно Баку да оказва натиск по границата с цел договаряне на по-изгодни за Азербайджан условия на мир. „Ескалацията и милитаризацията винаги са са били много успешна стратегия за Илхам Алиев“.

Арменските власти многократно са настоявали, че война няма да има. В реч миналия месец премиерът Никол Пашинян заявява, че двете страни няма да възобновят военните действия, „въпреки всички спорове и провокации“.

Министерството на отбраната на Азербайджан последователно отрича арменските съобщения за престрелки.

САЩ призовават Баку да защити арменците, докато хиляди бягат от Карабах

Напрежение на юг

Най-южната провинция на Армения – Сюник, е друг спорен регион, където са установени и най-много нарушения на примирието. 

Сюник е ключов регион, тъй като разделя Азербайджан от неговия анклав Нахичеван и същевременно осигурява жизненоважен търговски път за Армения към Иран, с когото граничи на юг.

От 2020 г. Баку изисква да му бъде предоставен коридор през региона до Нахичеван, като твърди, че той ще остане арменска територия, но ще бъде под минимален контрол от столицата Ереван.

Тъй като границите на Армения с Азербайджан и Турция са затворени, връзката ѝ с Иран остава жизненоважна търговска артерия.

Азербайджан настоява за коридор през Сюник, което би прекъснало достъпа на Армения до тази планинска област, застрашавайки основен търговски път. Въпреки че Армения е християнска и все по-прозападна държава, тя поддържа топли отношения с Иран, който се противопоставя на всяко прекрояване на границите в региона.