Пожарникари и жители на Южен Ливан обвиняват израелските военни, че предизвикват горски пожари в региона, след като залесени територии бяха унищожени от пламъци, възникнали вследствие на израелски бомбардировки.

Природозащитни организации определят пожарите от последните седмици като част от дългогодишна израелска практика за нанасяне на щети върху природната среда на Ливан.

Във вторник израелските военни са пуснали осветителни ракети над гориста местност край Хиам в Южен Ливан, което е предизвикало пожари. Когато огнеборците са се опитали да потушат пламъците, дрон е нанесъл удар наблизо и ги е принудил да се оттеглят, разказва ръководителят на гражданската защита в района на Набатия Хюсеин Факих.

„Повечето от мисиите ни вече са свързани с пожари. Огромни горски площи са изгорели. Не разполагам с точни данни, но в районите близо до фронтовата линия около 30–40% от територията е засегната от огъня“, посочва той пред The Guardian.

Групировката отхвърли подкрепеното от САЩ споразумение, а Израел отказва да изтегли войските си от Ливан

Опитът за деескалация в Близкия изток среща съпротива от страна на „Хизбула“

Според видеозаписи и свидетелства на служители на спешните служби израелските военни са причинили пожари на различни места в Южен Ливан, особено в маслинови горички и земеделски земи, през близо двата месеца след примирието от 17 юни, което до голяма степен сложи край на сраженията между „Хизбула“ и Израел.

„Започнаха да го правят веднага след примирието и оттогава всеки ден има запалителни боеприпаси“, твърди Факих. „Малки дронове пускат запалителни вещества, по гористите местности се изстрелват снаряди с бял фосфор, а освен това през деня хвърлят осветителни ракети, за да се възпламени растителността.“

Пожарникари и жители на други части на Южен Ливан описват сходни случаи, при които израелски боеприпаси и дронове подпалват сухи храсти и гори. В петък използвани от Израел боеприпаси са причинили мащабни пожари в две гъсто залесени местности – край Кфаршуба, близо до границата, и между Джезин и западната част на долината Бекаа.

Началникът на местната служба за гражданска защита Самир Хардан разказва, че в петък следобед край Кфаршуба е избухнал пожар, след като дрон е пуснал боеприпас в гориста местност. След като екипите са се борили с пламъците през цялата нощ и са ги потушили в събота, в неделя друг дрон е предизвикал нов пожар, допълва Хардан.

Пожарникарите са длъжни да координират придвижването си с ливанската армия, която предава исканията им на група за предотвратяване на конфликти, включваща и израелските военни. Те са получили разрешение да гасят огъня само на две места, но не и в други райони, където също бушуват пожари.

Според природозащитни организации тези случаи се вписват в по-широк модел на израелски действия срещу природната среда на Ливан, които застрашават горите и поддържаното от тях биоразнообразие.

„Това са отдавна установени горски екосистеми, доминирани от плододаващ пиниев бор и дъб. Те изпълняват жизненоважни функции. По-широкият район е и важен коридор и място за почивка на мигриращите птици“, обяснява Хишам Юнес, основател на ливанската природозащитна организация Green Southerners.

Юнес определя израелските действия като „екоцид“, като ги разглежда като част от по-широк модел на атаки срещу природната среда в Южен Ливан, при които екосистемите се увреждат чрез боеприпаси, огън и химикали.

„Не става дума за отделен пожар или нападение, а за модел на унищожение, който постепенно подкопава способността на екосистемите да функционират, да се възстановяват и да поддържат живот. Когато тези натрупващи се последици засягат и поминъка, както и възможността на хората да се завърнат и да останат по земите си, унищожаването на природата става неразделна част от по-широката трансформация на самата територия“, подчертава Юнес.

Планът е одобрен от израелския премиер Бенямин Нетаняху, но въпреки това през нощта срещу вторник двете страни си размениха удари

Сблъсъците в Ливан продължават въпреки приемането на американския план за частично примирие от Израел и „Хизбула“

От началото на сраженията на 8 октомври 2023 г., когато „Хизбула“ изстреля ракети срещу Израел в знак на солидарност с водената от „Хамас“ атака ден по-рано, Израел многократно е нанасял удари по гористи райони в Ливан.

Израелската армия в миналото е посочвала, че „Хизбула“ използва тези местности като прикритие за свои бойци и тунели.

Еколози и правозащитни организации предупреждават, че пожарите и другите форми на мащабно унищожаване на природната среда могат да имат по-широки последици за цивилното население.

През лятото на 2024 г. израелски войници са използвали требушети – средновековни метателни машини – за да прехвърлят горящи материали над граничната стена с Ливан. Ливанската армия от своя страна е публикувала снимки на израелски дронове, оборудвани с маркучи, използвани за разпръскване на запалими вещества върху горски територии.

През февруари здравни и екологични експерти изразиха тревога, след като израелски самолети разпръснаха над земеделски земи в Южен Ливан хербициди, свързвани с риск от онкологични заболявания.

Освен екологичните и здравните последици от пожарите, жителите на Южен Ливан скърбят и за загубата на зелените пространства в селата, където са израснали.

На 1 август разселени жители на граничното село Ярун са установили, че маслиновите и овощните им насаждения, както и домовете им, са били подпалени от израелски войници, намиращи се в района. Жители на близките християнски градчета Рмейш и Айн Ебел – сред малкото населени места край границата, които не са били обезлюдени вследствие на действията на израелската армия – са изпратили снимки на пожарите.

„Те вече бяха разрушили цялото село с булдозери. След това подпалиха дърветата. В този конкретен район бяха останали маслиновите дървета – големи насаждения с много стари маслини. Започнаха оттам, а после огънят се разпространи по покрайнините на селото“, споделя кметът на Ярун Хафез Гашам.

През предходните месеци жителите на Ярун вече са наблюдавали как израелските военни разрушават с булдозери почти всички 900 къщи в селото, като непокътнати остават едва 20. Докато са били разселени, те са събрали средства, за да закупят скъпи сателитни изображения и да следят какво се случва с населеното място.

„Много от тези дървета – всъщност повечето – са наследени от нашите баби, дядовци и родители. Те имат огромна сантиментална стойност. Освен това бяха важен източник на доходи за хората в селото“, изтъква Гашам. „Опитват се да направят земята необитаема. Заличават цялата ни история, цялата ни култура, всичките ни спомени. Може би идеята е след време да изглежда така, сякаш тук никога не е живял никой.“