FT: Украйна е спряла ударите по петролни танкери в Черно море по искане на Ванс

Украйна е преустановила интензивната си кампания с дронове срещу петролни танкери, използващи ключово черноморско пристанище, след като в края на миналия месец американският вицепрезидент Джей Ди Ванс е отправил подобно искане, посочват украински представители.

Вашингтон е бил обезпокоен, че Киев допълнително дестабилизира петролните пазари и засяга интересите на американски компании, като атакува танкери, превозващи суров петрол, доставян по тръбопровод от Казахстан до терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) в руското пристанище Новоросийск.

По време на телефонен разговор на 31 юли Ванс е поискал от президента Володимир Зеленски да прекрати ударите, разкриват украински представители и други запознати с въпроса източници.

От Ормузкия проток до Черно море – конфликтите по вода пренареждат глобалната икономика

Оттогава Украйна не е поразявала танкери в близост до терминала на КТК, показват сведенията на официалните лица и анализ на Financial Times на информация от открити източници.

Киев се е съгласил да не атакува инфраструктурата на КТК или плавателни съдове, които не са руски, стига те да не са обект на украински санкции и да не превозват руски петрол или други товари от Русия, уточняват представители на страната.

„Вслушваме се много внимателно в нашите американски партньори“, отбелязва високопоставен украински служител и допълва, че в отговор на искането на САЩ Киев е създал съответните „механизми“. По думите му КТК редовно е бил тема на разговорите с американското и казахстанското правителство.

Американските енергийни гиганти Chevron и ExxonMobil притежават дялове в КТК, който е основният маршрут за износ на петрол от Казахстан, както и в находищата в западната част на страната, които го захранват. Chevron държи 50% от Тенгиз – най-голямото петролно находище в Казахстан, докато Exxon притежава 25%.

Представител на САЩ потвърждава, че администрацията е предупредила Украйна да прекрати атаките срещу неруски плавателни съдове в Черно море, както и срещу инфраструктурата на КТК.

„Администрацията разглежда КТК като жизненоважен маршрут за доставките на енергийни суровини с произход от Казахстан до европейските пазари, който служи като алтернатива на руските енергийни доставки“, подчертава американският представител пред FT.

Той допълва, че САЩ са получили повторно уверение за ангажимента на Киев да се въздържа от удари по инфраструктурата на КТК и по неруски кораби, пътуващи към терминала на тръбопровода в Новоросийск, при условие че те не попадат под украински санкции.

Искането на Ванс не е първият случай, в който американски представители се опитват да възпрат Украйна от удари, засягащи бизнес интересите на САЩ в Русия.

През февруари Олга Стефанишина, която тогава е посланик на Украйна във Вашингтон, разкрива, че е получила демарш – дипломатическо послание, чрез което официално се изразява неодобрение – от Държавния департамент на САЩ след украинска атака с дрон срещу пристанището в Новоросийск в края на миналата година.

Битката в Азовско море: Украйна атакува танкери край Крим, докато Русия страда от недостиг на горива

Украинските удари по терминала на КТК през миналия месец, наред с интензивната кампания срещу руски кораби в Азовско море, предизвикват сериозни нарушения в доставките. Казахстан многократно е бил принуден да спира подаването на петрол по тръбопровода към Новоросийск, а разходите за транспорт и застраховане са нараснали повече от два пъти.

В резултат на това през юли КТК е товарил средно едва 1,3 млн. барела дневно – с над 300 000 барела на ден по-малко спрямо предходния месец и с 600 000 барела под равнището от май, сочат данни на компанията Kpler, която следи енергийните потоци.

Казахстанският суров петрол придобива особено значение за световните пазари, тъй като доставките от Близкия изток остават ограничени заради войната с Иран.

На 17 юли танкер, нает от Exxon, е бил поразен по време на атаките, докато е чакал да бъде натоварен на терминала на КТК.

Миналия месец главният изпълнителен директор на Chevron Майк Уърт посочи, че компанията работи със САЩ и други правителства, за да гарантира, че „петролът ще продължи да преминава по тръбопровода“.

Украинските атаки са част от кампания с дронове с голям обсег срещу петролна инфраструктура, чиято цел е войната да бъде пренесена на руска територия и да бъдат ограничени приходите, с които Кремъл финансира продължаващата си инвазия.

Ванс е сред най-влиятелните, а понякога и най-противоречивите фигури в администрацията на Доналд Тръмп по отношение на войната между Русия и Украйна. През февруари 2025 г. той отправи остри критики към Зеленски по време на първата им среща в Овалния кабинет.

По-рано тази година вицепрезидентът определи прекратяването на военната помощ за Киев като „едно от нещата, с които най-много се гордея от действията ни като администрация“.

Източник, запознат с позицията на Украйна, обяснява, че Киев е приел искането на администрацията на Тръмп, тъй като се стреми да получи американски лиценз за производство на ракети прехващачи за системите Patriot. Страната се надява също да закупи няколкостотин такива ракети преди зимата, когато се очаква Русия да засили въздушните си атаки срещу критична инфраструктура.

По време на разговора на 31 юли Зеленски е посочил пред Ванс, че системите Patriot и противовъздушната отбрана са „основен приоритет“ за Киев, информира украинското президентство.

В същото време Украйна засилва кампанията си срещу руската енергийна инфраструктура на други места, като само този месец е поразила три петролни рафинерии дълбоко във вътрешността на страната. Ударите са извадили от експлоатация значителна част от руския капацитет за преработка на петрол, което принуждава Москва да преустанови износа на горива и оказва натиск върху световните цени на дизела и бензина.