Напрежението в Ормузкия проток разтърсва световната търговия, като този воден път е само един пример за това как важни морски коридори се превръщат във фронтова линия на големи геополитически конфликти. В ерата на война с безпилотни апарати и ракети, световните икономически артерии са изправени пред сериозни предизвикателства.

Атаките срещу търговски кораби в Ормузкия проток, Червено море и Черно море значително нарушават търговията, увеличават разходите за застраховки и транспорт и принуждават логистичните компании да преосмислят доскоро считани за надеждни маршрути.

Залозите са изключително високи. Около 80% от световната търговия на стоки се осъществява по море. Блокирането дори на един основен маршрут може да забави товарите, да ограничи доставките и да повиши цените на енергията, храните и потребителските стоки на глобално ниво, посочва CNBC в свой макроикономически анализ.

Как дроновете променят правилата на войната по море?

„Имаме нова критична точка и нов начин за водене на война“, пише Дейвид Рош, президент и глобален стратег в Quantum Strategy, в скорошен доклад, визирайки Азовско море, където украински дронове поразяват руски танкери, както и ситуацията в Черно море.

Рош описва тези сражения като първата морска офанзива, проведена почти изцяло с дронове, подпомагани от ракети.

Оръжия от този тип предоставят на по-малките военни сили достъпно средство за застрашаване на кораби, пристанища и друга инфраструктура, чието парализиране води до значителни икономически щети.

Според оценки на Quantum могат да бъдат нарушени около 25% от руския износ на зърно и между 25% и 30% от износа на петрол през Черно море.

Русия отглежда над една пета от международно търгуваната пшеница, което сериозно мултиплицира потенциалните последици за световните цени на храните.

Решението на Москва от началото на месеца да спре корабоплаването през Керченския проток на практика е затворило жизненоважни морски пътища.

Маршрутите през Азовско море са важна алтернатива на сухопътния коридор към окупирания Крим, като оттам минават ключови доставки на зърно, въглища, стомана и санкциониран руски петрол.

Иран обяви Ормузкия проток за „червена линия“ и заплаши с ответни действия срещу САЩ

Защо Панамският канал може да се окаже следващото слабо звено?

В Ормузкия проток търговските оператори се сблъскват с атаки и бързо променяща се информация относно безопасността на преминаването. Правителствата могат да обявят даден път за отворен, но собствениците на кораби вземат самостоятелни решения въз основа на реалния риск плавателният съд да бъде ударен, а екипажът – ранен или убит.

„Често разглеждаме проблемите в Ормузкия проток, Черно море или Баб ел-Мандеб като отделни събития. Но те не са такива“, отбелязва Дейджин Лий, ръководител на глобалните изследвания във Fertistream Freight, пред CNBC.

По думите му тези водни пътища все по-често се превръщат в бойни полета в контекста на глобалния преход към нов световен ред. Нови заплахи вече се очертават на хоризонта.

Панамският канал, който повече от век осигурява пряк път за корабите между Тихия и Северния Атлантически океан, вече е въвлечен в геополитически спор за влияние между САЩ, Китай и Панама. Очакваните климатични ограничения в края на тази и началото на следващата година могат допълнително да задълбочат напрежението чрез намаляване на капацитета на канала.

За морските превозвачи основното предизвикателство е да се подготвят за момент, в който нова критична точка може да възникне, преди предишното да бъде отворено отново.

И докато предизвикателствата около Панамския канал са предимно логистични и климатични, геополитическият риск неизбежно връща вниманието към Близкия изток. В глобален мащаб Ормузкият проток остава най-невралгичната точка на напрежение между САЩ и Иран, способна да блокира ключови енергийни доставки.

Експертите по веригите на доставки определят Ормузкия проток като най-критичния елемент от настоящото напрежение между САЩ и Иран, чието блокиране би имало глобален отзвук.

Причината за това е, че Техеран е установил, че дори само заплахата за трафика там е достатъчна, за да го парализира. О'Мара посочва, че много компании вече активно избягват този риск, като управляват запасите си и пренасочват пратките.

Войната с дронове налага изцяло нов бизнес модел за производство на оръжия в Европа

Опитите за смекчаване на удара включват пренасочване на доставките през петролопроводи на Арабския полуостров, сухопътен транспорт към Турция за определени стоки или пълно избягване на несигурните зони. Според базирания в Дубай инвеститор Ален Беджани морските пътища ще останат в центъра на геополитическото напрежение, „защото самите те са конфликтът“.

„Войната мигрира от територията към логистиката. Един проток не се затваря, когато полетят ракети; той се затваря, когато застрахователите спрат да покриват рисковете. Това прави смущенията евтини за поддържане и трудни за ценообразуване – точно затова те продължават“, категоричен е инвеститорът.

Пазарните данни потвърждават тази тенденция. От застрахователния брокер Gallagher отчитат, че макар покритието срещу военен риск все още да е налично, тарифите са скочили драстично, което принуждава все повече корабособственици да избягват несигурните води.

Хутите атакуваха саудитски петролни танкери и отвориха нов фронт в петролната криза

Как реагира бизнесът на тази нова реалност?

Според Беджани структурните последици от морските конфликти са много по-дълбоки, отколкото повечето хора осъзнават. Той отбелязва, че регионът на Залива вече изгражда инфраструктура за максимално заобикаляне на Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб.

„Това е нещо ново. Предишните кризи раждаха временни решения за хеджиране. Настоящата криза създава изцяло нова архитектура: сухопътни коридори, обходни тръбопроводи, складове в близост до най-важните пазари. Това ще струва скъпо, ще отнеме десетилетие и ще има отзвук десетилетия напред“, прогнозира той.

Въпреки че корабоплаването ще запази предимството си по обем, вероятно ще „загуби монопола си върху доверието“ в бизнес средите. Други видове транспорт ще бъдат значително подсилени там, където сигурността е критична, а резервните логистични планове ще се превърнат в постоянен, планиран разход.

„Протокът ще бъде отворен отново. Но презумпцията, че той ще остане отворен и безпроблемен завинаги, вече е в миналото“, заключава експертът.