Включването на „Хизбула“ във войната с Израел на 2 март доведе до сериозни последствия за групировката. Израелските сили окупираха части от Южен Ливан и разселиха стотици хиляди шиитски жители, които формират основната електорална и социална база на организацията. Според нови, непубликувани данни от вътрешни източници в „Хизбула“, бойните загуби възлизат на хиляди убити. 

Всичко това има и политическа цена. В Бейрут нараства съпротивата срещу статута на „Хизбула“ като въоръжена организация. Вътрешните опоненти твърдят, че това поддържа Ливан в състояние на постоянен риск от нови конфликти с Израел. 

На този фон временното примирие остава крехко – с продължаващи атаки срещу „Хизбула“ и блокиран трафик в Ормузкия проток

В очакване на мирни преговори: Делегации на САЩ и Иран се събират в Пакистан, Израел даде зелена светлина на Ливан

През април ливанското правителство предприе безпрецедентна стъпка, като проведе преки разговори с Израел за първи път от десетилетия – ход, срещнал категоричната съпротива на „Хизбула“. 

Въпреки това, представители на групировката споделят пред Reuters, че виждат шанс за промяна в ситуацията чрез по-тясна координация с Техеран в конфликта му срещу Израел и САЩ. Организацията, създадена от Иранската революционна гвардия през 1982 г., се включи активно в бойните действия непосредствено след ескалацията между Иран, САЩ и Израел в края на февруари. Стратегията ѝ почива на очакването, че чрез участието си във войната тя ще вкара Ливан в преговорите между Вашингтон и Техеран. Източниците посочват, че натискът от страна на Иран би могъл да гарантира по-устойчиво прекратяване на огъня в сравнение с примирието от ноември 2024 г., последвало ескалацията покрай конфликта в Газа. 

Благодарение на подкрепата от Иран, групировката успя да се превъоръжи и да въведе нови тактики и безпилотни летателни апарати. Възстановеният ѝ потенциал изненада мнозина, тъй като дойде след 15-месечно примирие, през което тя се въздържаше от ответни действия, въпреки продължаващите израелски удари по нейни членове.

Депутатът от „Хизбула“ Ибрахим ал-Мусауи отрече групировката да действа от името на Иран, както твърдят опонентите ѝ. По думите му тя е видяла възможност да „прекъсне порочния кръг“, при който Израел може да атакува без ответна реакция.

Той признава загубите и разрушенията в южен Ливан, но подчертава, че при залог като „достойнство, суверенитет и независимост“ не се правят изчисления за броя на жертвите.

Медийното звено на „Хизбула“ отхвърли твърденията, че хиляди нейни бойци са загинали в настоящия конфликт.

Примирието, договорено с посредничеството на САЩ и влязло в сила на 16 април, доведе до значително намаляване на бойните действия, но Израел и „Хизбула“ продължават да си разменят удари в южната част на страната, където израелски войски поддържат т.нар. „буферна зона“.

Анализатори посочват, че макар групировката да е демонстрирала по-голяма устойчивост от очакваното, това не представлява стратегическо предимство.

Израел заяви, че споразумението за прекратяване на огъня не се отнася за войната с подкрепяната от Иран военизирана групировка „Хизбула“ в Ливан

Мощни израелски удари поразиха Бейрут часове след примирието с Иран

От 2 март насам са загинали над 2600 души, около една пета от които жени, деца и медицински работници, сочат данни на ливанското здравно министерство, които не разграничават цивилни и бойци. Според източници на Reuters, реалните загуби на „Хизбула“ са по-големи, но организацията все още не разполага с пълна картина.

В контролираните от „Хизбула“ южни предградия на Бейрут десетки нови гробове бяха запълнени веднага след влизането в сила на примирието. Надписите по тях сочат, че там са погребани както високопоставени командири, така и редови бойци на групировката. 

Шиитската общност в Ливан понася основната тежест на израелските атаки, като много хора са принудени да се изселят в райони, населени с християни, друзи и други групи, където част от населението обвинява „Хизбула“ за началото на конфликта.

Същевременно Израел засилва контрола си върху зона за сигурност, простираща се до 10 км навътре в Ливан, и унищожава села с цел да предотврати атаки срещу северната част на страната. Израелски представители заявяват, че „Хизбула“ е нарушила примирието от ноември 2024 г., като е открила огън на 2 март, и подчертават, че заплахата за северен Израел трябва да бъде елиминирана.

От своя страна „Хизбула“ определя примирието от април като безсмислено и продължава атаките си. Дипломатически източници описват решението на групировката да влезе във войната като високорисков ход и стратегия за оцеляване – опит да бъде част от проблема, за да участва и в евентуалното му решение.

Иран настоява действията на Израел срещу „Хизбула“ да бъдат включени в по-широко споразумение за конфликта, но президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че евентуална сделка с Техеран няма да включва Ливан.

Анализатори предупреждават, че е възможно САЩ и Иран да постигнат споразумение, което да не засяга конфликта в Ливан.

В същото време Техеран продължава да настоява за прекратяване на израелските атаки и изтегляне на войските от Ливан.

Президентът на САЩ казва, че Военноморските сили на САЩ ще „стрелят и унищожават“ всяка лодка, която поставя мини в Ормузкия проток

Тръмп заяви, че Израел и Ливан ще удължат примирието с три седмици

САЩ призовават Израел да действа пропорционално и целенасочено, като същевременно подчертават правото му на самозащита.

Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху заяви, че разоръжаването на „Хизбула“ ще бъде ключово условие в евентуални мирни преговори. Групировката обаче отхвърля подобен сценарий, като настоява въпросът за оръжията ѝ да бъде решен чрез национален диалог. Опит за принудително разоръжаване би могъл да доведе до нов конфликт в страна, преживяла гражданска война между 1975 и 1990 г.

Ливанските власти търсят мирно решение и смятат, че преговорите с посредничеството на САЩ са най-ефективният начин за постигане на трайно примирие и изтегляне на израелските сили.