Марк Зъкърбърг има нов план как да спечели по-широка подкрепа за амбициите на Meta в AI: отворени модели и повече инвестиции в местните общности.

В есе от 6500 думи главният изпълнителен директор на Meta очертава стратегия, която според него ще позволи ползите и възможностите от AI да достигнат до повече хора по света, включително до жителите на районите, в които компанията изгражда огромните центрове за данни, необходими за развитието на технологията.

Като част от стратегията Meta пуска нов модел, наречен Muse Glimmer, и ще позволи на потребителите да изтеглят параметрите, които определят начина му на работа. През следващите седмици компанията ще направи същото и с Muse Spark 1.2, най-напредналия си модел.

Решението е важен момент в продължаващия дебат доколко най-мощните AI модели трябва да бъдат свободно достъпни и какви рискове носи това.

В есето Зъкърбърг прави и редица предложения за бъдещото регулиране на AI. Сред тях е идея федералното правителство на САЩ да работи съвместно с компаниите при тестовете за безопасност на новите модели. Той настоява още разработчиците да могат да използват по-мощни модели на други компании, за да обучават собствени системи.

Зъкърбърг посочва също, че бордът на директорите на Meta ще получи по-голяма роля при определянето на критериите за безопасност, на които трябва да отговарят моделите на компанията.

Според него подходът на Meta към развитието на мощни AI системи, основан на възможно най-широкото им разпространение и предоставянето на повече избор на самите потребители, крие по-малък риск от сценарии като тоталитаризъм, масова безработица или появата на неконтролируема свръхинтелигентна система, която да застраши човечеството.

„Повечето други лаборатории са фокусирани върху създаването на AI за компании, правителства или други институции. Ако те поведат, балансът на силите ще се измести към големите институции за сметка на отделния човек“, пише Зъкърбърг.

„Още от създаването си мисията на Meta е да дава повече власт в ръцете на хората. Ако нашите убеждения и принципи надделеят, балансът на силите ще бъде в полза на отделния човек и на едно по-добро бъдеще за всички.“

В момента Meta изостава в надпреварата за AI и се опитва да навакса спрямо Anthropic и OpenAI, които разполагат с най-напредналите модели. Зъкърбърг вече публикува по-кратка версия на есето като авторска статия в The Wall Street Journal и представи част от основните си аргументи в няколко интервюта.

Зъкърбърг обръща специално внимание и на инфраструктурата. Според него една от слабостите на САЩ в надпреварата с Китай за създаване на свръхинтелигентни системи е трудното изграждане на необходимата инфраструктура на американска територия.

Meta планира капиталови разходи за до 145 млрд. долара през тази година, до голяма степен за изграждането на центрове за данни, а до 2028 г. инвестициите трябва да достигнат 600 млрд. долара.

„Всички ще спечелим, ако намерим правилния модел за споразумения с местните общности, който да позволи устойчивото развитие на тази инфраструктура в цялата страна“, пише Зъкърбърг.

Meta възнамерява да насочва повече средства към районите около центровете си за данни, макар Зъкърбърг да не уточнява в какво точно ще бъдат инвестирани парите.

Като пример той посочва енория Ричланд в Луизиана, където учители са получили бонуси от по 50 000 долара благодарение на по-високите приходи от местния данък върху продажбите, генерирани от засилената икономическа активност около кампуса Hyperion на Meta.

Новата стратегия идва в момент на засилваща се обществена съпротива срещу изграждането на центрове за данни в САЩ. Само преди няколко седмици щатът Ню Йорк наложи забрана за строителството на големи нови съоръжения за срок до една година.

Инвеститорите на Meta също губят търпение и искат компанията по-бързо да покаже по-сериозна възвръщаемост от огромните инвестиции в AI.

Наскоро Зъкърбърг загатна, че Meta може да създаде собствен бизнес с облачни услуги, чрез който директно да печели от мащабните си инвестиции в центрове за данни.

По време на представянето на финансовите резултати през юли обаче компанията не даде достатъчно подробности за евентуалния нов бизнес, което предизвика разпродажба на акциите на Meta.