На 6 август 1944 г., напредвайки на запад, Съветската армия достига до малкото село Близна, намиращо се в северозападната част на Полша. То е заобиколено от ниви и гори и изглежда като типично земеделско селище, тоест на пръв поглед не би следвало да има каквото и да е значение от военно-стратегическа гледна точка. Но дълбоките кратери в близката гора и разхвърляните наоколо метални отломки подсказват друго, разказва BBC.

Само няколко дни по-рано, когато селото все още е под нацистка окупация, там са правени изпитания на новото оръжие, на което Адолф Хитлер възлага огромни надежди – Vergeltungswaffe-2, или оръжието на отмъщението. Към лятото на 1944 г. за всеки здравомислещ човек е ясно, че Германия губи войната и капитулацията е само въпрос на време.

Хитлер все още смята, че може да се случи някакво чудо, което да обърне хода на военните действия. И така усилията на германците са насочени към производството на балистично оръжие.

Проектирана от Вернер фон Браун, ракетата Vergeltungswaffe-2 има обсег от 280 километра, носи бойна глава и се движи със свръхзвукова скорост на голяма височина. За времето си тя е истинско супероръжие.

Макар че нацистите полагат големи усилия да запазят разработката в тайна, именно в Полша британските служби правят пробив и успяват да откраднат части и информация за новите ракети. Това е една от най-дръзките им разузнавателни операции, която за малко не се проваля.

Всъщност година по-рано, през 1943 г., британците разбират, че може би са фатално закъснели. Разработката на Vergeltungswaffe-2 стартира още през 1936 г., преди войната изобщо да е започнала. Британците започват да дочуват слухове цели три години по-късно.

Благодарение на него КГБ успява да „прочисти“ собствените си редици, като идентифицира почти всички двойни агенти, както и американските шпиони в СССР

Трябваха ми пари: Американският разузнавач, който издаде на КГБ почти всички двойни агенти

„Преди 1939 г. имаше оскъдна информация, че германците може би разработват ракети с голям обсег. След това не чухме нищо ново до декември 1942 г., когато един нов агент, който се оказа датски инженер-химик, ни съобщи, че е дочул разговор в Берлин между двама инженери. Те споменавали, че се разработва и изпитва ново оръжие на брега на Балтийско море“, разказва пред BBC през 1977 г. Р. В. Джоунс, ръководител на отдела за научно-въздушно разузнаване на Великобритания.

Минава обаче още една година, преди британците да придобият по-детайлна информация. През 1943 г. двама германски генерали са пленени и отведени за разпит от британските служби. Оставени са насаме в една стая, опасана с подслушвателни устройства. Капанът щраква – германските офицери не се досещат, че са под наблюдение, и започват свободен разговор, в който обсъждат защо новото оръжие все още не се използва, при условие че още преди година на армията е обещано то да е готово в кратки срокове. След тази случка британските служби се захващат сериозно с работата.

През август 1943 г. научават, че в Пенемюнде, на остров Узедом в Балтийско море, има секретен център за военни разработки, и го бомбардират. Тогава германците местят съоръжението извън Германия.

Избират Полша и село Близна, защото районът е добре защитен от гори. В следващите месеци мястото се превръща в изключително важен център, който Хитлер лично посещава няколко пъти. Там се работи на бързи обороти, но германските специалисти все пак допускат грешки.

Най-съществената е, че първите ракети се разпадат по време на полет. Отнема им цяла година да отстранят този проблем. През това време в околностите на Близна непрекъснато падат отломки и част от тях остават, макар че са изпратени военни подразделения със специалната задача да ги събират.

Култът към първата дама на Аржентина надживява режима на съпруга ѝ. След военния преврат останките ѝ са укривани, погребани под чуждо име в Италия, пренесени в Испания и върнати в родината повече от две десетилетия след смъртта ѝ

Тялото трябва да изчезне: Как Евита се превръща в политически заложник след смъртта си

Местното население също се опитва да пречи. Омразата към германците е силна и местни жители събират отломки от ракетите по поръчение на полската съпротива, защото всички подозират, че там се разработва ново оръжие.

През май 1944 г. една от ракетите пада почти неповредена край река. Местните я покриват с тръстика, за да не я намерят германските войници. След няколко дни безплодно търсене те се отказват, а ракетата е разглобена и откарана във Варшава. Там в историята се намесва известният полски физик проф. Януш Грошовски. Той трябва да разучи оръжието, но полската съпротива се притеснява, че лабораторията му в университета може да бъде претърсена от Гестапо. Затова частите от ракетата са откарани в апартамент, който се ползва от германски офицер.

TikTok и младата десница превръщат бившия президент в символ на бунта срещу политическия елит

Половин век след Уотъргейт младите консерватори преоткриват Никсън

Поляците действат дръзко – работят в жилището, докато германският военен отсъства, и дори крият частите от ракетата в един от куфарите му. През това време офицерът работи на летището. Движението му се следи и така се знае кога ще се прибере вкъщи, за да бъде скрито всичко подозрително.

Полската съпротива се свързва с британската армия, за да ѝ предаде частите от ракетата. Организирана е операция Уайлдхорн III. През нощта на 25 юли британски транспортен самолет, оборудван с допълнителни резервоари, лети в продължение на 18 часа, за да достигне изоставеното летище до село Вал-Руда. Към онзи момент районът е обграден от германски войски, което прави операцията изключително рискова. Планът е да се вземат общо 19 куфара с части от ракетата, чертежи и друга документация. Полските партизани са информирани с кодирано съобщение по радиото на BBC и чакат в готовност. Самолетът каца благополучно и е натоварен, но се оказва, че е заседнал в калта и не може да излети. Налага се да го разтоварят и да поставят дъски под колесниците. Акцията върви към провал и британците вече обмислят да запалят самолета, за да заличат следите си. Все пак успяват да излетят.

Така дръзката операция завършва благополучно, а частите от разглобената ракета пристигат в Лондон на 28 юли 1944 г. Разузнаването веднага започва да изследва новото оръжие на Хитлер.

„Транспортирането на цяла ракета е безсмислено, тя тежи над 12 тона и е дълга 14 метра. Но поляците я разглобяват прецизно и всички важни части са изпратени. Така британските учени за първи път получават достъп до технологията“, казва историкът Гай Уолтърс, автор на книгата „Stealing Hitler's Rocket“.

Един от най-важните въпроси за британците е дали ракетата разполага със система за радионасочване. Ако е така, това означава, че трябва да се разработят устройства за заглушаване на сигнала. Оказва се обаче, че германците не са инсталирали подобна система в супероръжието си. Така британците разбират, че няма нужда от специални мерки, а трябва просто да спечелят войната. Това се случва по-малко от година по-късно.