Когато коката е единственият избор: Земеделците в основата на колумбийската наркоиндустрия

В отдалечената колумбийска провинция Мета земеделецът Переа трудно може да изхранва семейството си с легални култури. Пътищата почти липсват, реколтата трудно стига до пазарите, а държавната помощ остава предимно обещание. Коката предлага онова, което маниоката и бананите не могат: сигурни купувачи и редовни приходи.

Переа все пак решава да се откаже от растението, от чиито листа се произвежда кокаин. Правителството обещава на хора като него семена, техника и помощ от агрономи. Той изкоренява насажденията и ги заменя с легални култури, сред които маниока и плантан.

Голяма част от обещаната подкрепа обаче така и не пристига. Липсата на пътища и повтарящите се наводнения допълнително затрудняват продажбата на продукцията му. През 2024 г., разочарован и останал без устойчив източник на доходи, Переа отново засажда кока.

Неговата история показва защо десетилетията опити на колумбийските власти да ограничат производството на кокаин дават толкова слаб резултат, пише BBC. Хиляди семейства се включват в държавните програми за замяна на незаконните насаждения, но много от тях се връщат към коката, след като обещаната помощ не достига до тях.

„Истинска трагедия е. Но когато имаш деца и нямаш работа, какъв избор ти остава? Ако помощта така и не дойде, отново започваш да отглеждаш кока“, казва Переа.

Листата от кока се използват от местните общности от векове за чай и лечебни цели. Днес обаче по-голямата част от тях се преработват в кокаин, като по оценки около 70% от световното предлагане на наркотика идва от Колумбия.

„Коката има големи предимства пред останалите култури. Реколтата се събира бързо, по три или четири пъти годишно, продукцията се транспортира лесно и фермерите предварително знаят каква цена ще получат“, казва Лукас Марин Лянес, колумбийски изследовател на икономиката около коката и програмите за нейното заместване.

Крал на фентанила: Китаецът с перфектен испански, който снабдяваше мексиканските картели

Проучвания, в които участва Лянес, показват, че в някои райони между 2014 и 2019 г. отглеждането на кока е увеличило местния брутен вътрешен продукт с до 10%. Растението носи доходи на земеделците, търговците, превозвачите и множество други участници в местната икономика.

Това не променя факта, че става дума за незаконен бизнес, контролиран до голяма степен от въоръжени и престъпни групировки. Именно затова колумбийските власти създават програми, които обещават на фермерите устойчив поминък, ако изкоренят коката и преминат към легални култури.

Резултатите обаче са далеч от поставените цели. Днес насажденията от кока в Колумбия заемат рекордните над 250 хил. хектара, или повече от 2,5 млн. декара.

Бързото разрастване на този бизнес започва през 90-те години на миналия век. Привлечена от възможностите за по-високи доходи, Елена Ернандес се премества в Гуавиаре, един от районите с традиционно силно производство на кока.

„Тогава имаше много повече пари и това се виждаше навсякъде. Успях да спестя и да си купя малка къща“, разказва тя.

Парите обаче вървят заедно с насилие и несигурност. Въоръжени групировки започват борба за контрол над районите, в които се отглежда растението, докато държавата се опитва да ограничи производството чрез унищожаване на насажденията, пръскане от въздуха и арести.

Тези операции отнемат поминъка на цели семейства, без да успеят да спрат разрастването на незаконния бизнес.

През 2017 г. тогавашното правителство въвежда Националната комплексна програма за замяна на незаконните култури, известна като PNIS. В нея се включват около 100 хил. семейства, сред които е и това на Ернандес.

Да си шеф на наркобоса – жената на Ел Менчо

На всяко домакинство са обещани общо 36 млн. колумбийски песо, около 11 хил. долара, разпределени за период от две години. Фермерите трябва да получат също техника, помощ от агрономи и съвети за управлението на почвата.

Програмата е част от мирното споразумение от 2016 г. между колумбийското правителство и Революционните въоръжени сили на Колумбия, известни като FARC. Срещу доброволното унищожаване на коката държавата обещава да помогне на земеделците да изградят легален и устойчив поминък.

В части от Мета и Гуавиаре насажденията са заменени с лимонови дръвчета, банани, маниока и малки животновъдни стопанства. Много фермери, включително Ернандес, не се връщат към коката.

Това обаче не означава, че смятат програмата за успешна.

Още в началото плащанията се забавят, а техническата помощ често изобщо не пристига. Слабото присъствие на държавата в отдалечените селски райони и липсата на координация между институциите оставят много общности без обещаната подкрепа.

„Правителството не показа особен ангажимент към нас, земеделците. Отнасяха се зле с нас“, казва Ернандес.

Наркотици, картели и крошета: Възходът и падението на боксовата фамилия Чавес

След идването на Иван Дуке на власт през 2018 г. политическите приоритети се променят. Новият президент не вярва, че производството на кока може да бъде ограничено основно чрез доброволна замяна на културите. Администрацията му отново поставя акцент върху силовото унищожаване на насажденията и мерките за сигурност.

Когато Густаво Петро встъпва в длъжност през 2022 г., програмата вече изостава сериозно и трудно достига до общностите, за които е създадена. Неговата администрация възстановява част от блокираните плащания и подкрепата за продажбата на легална продукция, но резултатите се различават значително между отделните райони.

Пред провал са изправени и предишни фермери на кока, които вече години наред живеят под постоянната заплаха от претърсвания, конфискации и арести. За някои отказът от незаконната култура носи поне спокойствието, че повече не трябва да крият продукцията си от полицията и армията. За други той означава загуба на единствения сигурен доход.

Причините за слабите резултати не са единствено вътрешни. Огромното търсене на кокаин в САЩ и Европа, както и растежът на нови пазари, продължават да гарантират купувачи за произведеното в Колумбия.

„В момента търсенето се увеличава, а това означава, че ще има и предлагане, което да го задоволи. Колумбия ще продължи да отглежда кока в обозримо бъдеще“, казва Майкъл Уайнтрауб, един от директорите на Центъра за изследване на сигурността и наркотиците към Университета на Андите в Богота.

Той определя ситуацията със сигурността в страната като „крехка“, което допълнително затруднява програмите за замяна на коката в много селски райони.

Мирното споразумение от 2016 г. води до разпускането на значителна част от FARC. На тяхно място обаче се появяват други въоръжени групировки, които се борят за контрол над маршрутите за наркотрафик и местните икономики.

Правителството на Петро се опитва да реши проблема чрез политиката си за „Пълен мир“, която предвижда преговори с различни въоръжени и престъпни организации. Според анализаторите постигнатият напредък досега е ограничен.

Миналата година властите започват пилотното въвеждане на новата програма RenHacemos, която трябва да надгради PNIS и да поправи част от слабостите ѝ.

Замисълът вече не се ограничава до подмяната на едно растение с друго. Освен финансова помощ програмата включва подобряване на пътищата, достъп до висше образование, цифрова свързаност, по-добри жилища и диверсифициране на местните икономики.

„Коката е бизнес. Това е престъпна дейност, но функционира като всеки друг бизнес. Целта ни е да заменим цялата икономика около нея, от преработката и селското стопанство до транспорта и логистиката“, казва Глория Миранда, директор на държавната програма за замяна на незаконните култури.

Подобни обещания звучат добре, но досегашният опит дава малко основания за увереност. Разрастването на насажденията показва, че поредицата от държавни програми не е успяла да промени устойчиво икономиката на районите, зависими от коката.

Переа вече веднъж е повярвал, че може да я замени с легален поминък. Сега не очаква помощта скоро да стигне до него и съседите му.

„Държавата ни изостави напълно. Живеем ден за ден, а понякога дори оставаме без храна“, казва той сред растенията, които обграждат износената му дървена колиба.

Засега Переа ще продължи да отглежда кока, защото не вижда друга възможност.

„Ние не сме наркотрафиканти. Ако бях такъв, нямаше да живея по този начин.“