Да си шеф на наркобоса – жената на Ел Менчо

Немесио Рубен Осегера Сервантес, известен като Ел Менчо, беше известен по целия свят като един от най-издирваните мексикански наркобарони. Ел Менчо обаче загина, след като беше прострелян при операция по задържането му. Смъртта му доведе до сблъсъци и престрелки с властите, макар че действията им бяха представяни като удар срещу един от най-силните наркокартели в страната – „Ново поколение Халиско“ или Jalisco New Generation Cartel (JNGC).

Ел Менчо беше представян като изключително влиятелна фигура начело на мощна организация – нещо като държава в държавата, групировка, отнела от официалните власти контрола върху части от територията на страната.

Но Ел Менчо беше само лицето на тази организация. Един силен мъж с пистолет и много пари, командир на бойци със собствено разбиране за чест и достойнство – престъпници, които от мнозина са възприемани почти като романтични образи.

Зад тази фасада обаче се случват важни процеси, на които рядко се обръща внимание. Ел Менчо може и да беше бос, но няма как сам да събере всички пари, да организира изпирането им, да ги превърне в легални активи и да ги инвестира в реален бизнес. С това се занимаваше друг човек – съпругата му Росалинда Гонсалес Валенсия, пише The Conversation.

Тя често е описвана като La Jefa или „Шефката“. Това говори много – тя не е просто съпруга на наркобарон, а жена с реална власт в организацията. За позициите ѝ в картела има не само съпружески, но и исторически предпоставки.

„Шефката“ произхожда от семейство, близко до друг картел – Los Cuinis, дългогодишен съюзник на JNGC в престъпния бизнес. Разследващите смятат, че Валенсия е ръководила система от фирми, използвани за изпиране на наркопарите на картела на съпруга ѝ. Тя е арестувана многократно, а през 2021 г. дори е осъдена на пет години затвор за пране на пари. Освободена е година по-рано заради добро поведение.

Оттогава „Шефката“ се намира в сивата зона. Тоест тя не се занимава директно с наркотрафик, но управлява средствата, идващи от основната дейност. С други думи – не е изцяло виновна, но не е и съвсем невинна. Ако Ел Менчо беше лицето на картела и всички го свързваха с насилие и брутални престъпления, Валенсия беше икономическият гръбнак на организацията.

Вълна от насилие в Мексико, след като силите за сигурност убиха лидер на картел

В тази история полът има значение. По правило криминалните групировки са създадени от мъже с оръжие. Жените рядко се появяват в периферни роли и често са разглеждани като придатък на съпрузите си. Истината обаче е по-различна – често картелите действат на семеен принцип, като тук семейството не е емоционална, а стратегическа категория.

С други думи – в подобни структури съпругата пази бизнес тайните в среда, в която всяко предателство може да бъде фатално. Семейството се пренася и в работата, но по особен начин – членовете на групировката са свързани и чрез усещането за общност.

Истината е, че една територия може да бъде завладяна от наркокартел с насилие и кръв. Но след това някой трябва да я управлява с разум и стратегия. Именно тук идва ролята на съпругата.

И тук няма значение, че групировката по принцип се отнася пренебрежително към жените и дори организира мрежи за проституция и сексуална експлоатация. Онази, издигната на висока позиция в организацията, има различна функция. Тя от една страна упражнява финансовата власт, а от друга – поддържа традиционната, уж патриархална структура на картела.

Смъртта на Ел Менчо разкри това противоречие много ясно. На пръв поглед може да се очаква, че смъртта на лидера ще доведе до срив на цялата организация. Само че тук не се случи така – картелите, макар и изградени около водеща фигура, не се изчерпват с нея. Те са структури с едновременно корпоративен и семеен характер. Премахването на „лицето“ не означава премахване на организацията.

Оттук нататък въпросът е кой ще държи оръжието, тоест силата, и кой ще контролира финансите. Това е от първостепенно значение. Ето защо фокусирането единствено върху личността на вече покойния Ел Менчо не е особено адекватно. Така се отклонява вниманието от начина, по който функционира групировката.

Проучванията на престъпни организации показват, че те съществуват не толкова благодарение на силата си, колкото на управлението на финансите. А тази част, поне в този случай, е – така да се каже – феминизирана. И се оказва значително по-трудна за ликвидиране.

В Италия например се смята, че Рафаела Д’Алтерио, съпруга на покойния Никола Пианезе, бос на клана „Пианезе–Д’Алтерио“, е успяла да запази структурата на организацията не чрез оръжие, а чрез промени в начина на управление.

Нейният пример показва ясно как една престъпна групировка може формално да бъде обезглавена, но на практика да продължи да функционира. Затова да се съди за картелите само по образа на техните лидери е погрешно. Властта не е само в ръцете на онези, които държат оръжията, а и на онези, които управляват парите.