Инфлацията в САЩ се забавя рязко до 3,5% през юни, тъй като поевтиняването на енергията ограничава нарастването на разходите за американците след три поредни месеца на силен ценови натиск. Данните карат трейдърите да намалят очакванията си за ново повишение на лихвите.

Публикуваните във вторник данни на Бюрото по трудова статистика показват спад на годишната инфлация от 4,2% през май. Понижението е по-силно от прогнозата за 3,8% на икономистите, анкетирани от Bloomberg.

На месечна база потребителските цени се понижават с 0,4% спрямо май. Това е най-големият месечен спад от началото на пандемията от Covid през април 2020 г., движен от понижението с 9,7% на индекса на цените на бензина.

Базисната инфлация, която изключва силно променливите цени на храните и енергията, се забавя до 2,6% на годишна база спрямо 2,9% месец по-рано.

Данните обхващат период на затишие във войната в Близкия изток, която започна в края на февруари и предизвика рязък скок на енергийните цени. САЩ и Иран подписаха споразумение за прекратяване на огъня в средата на юни, но през последната седмица военните действия отново се засилват.

Доходността по американските държавни облигации се понижи, след като инвеститорите увеличиха залозите, че Федералният резерв няма да бърза с ново увеличение на лихвите. Доходността по двегодишните облигации, която е чувствителна към очакванията за паричната политика, спадна с 0,1% до 4,15%, преди да възстанови част от понижението.

Трейдърите на фючърсните пазари вече очакват следващото повишение на лихвата с четвърт процентен пункт до декември. Преди публикуването на данните те залагаха, че подобен ход ще бъде предприет до октомври. Намаляват и очакванията за второ увеличение през следващата година.

Доларът поевтиня рязко, като загуби 0,5% спрямо кошница от основни валути.

Кърт Люис, ръководител на отдела за политика на централните банки в Piper Sandler, казва пред Financial Times, че данните от вторник „свалят голяма част от натиска“ върху Федералния резерв да повиши лихвите в близко бъдеще. Според него пазарите с основание заличават напълно вероятността за увеличение през юли.

След избухването на конфликта в Близкия изток и почти пълното затваряне на ключовия Ормузки проток за корабоплаване петролът поскъпна до значително над 100 долара за барел. Този месец цената му се понижи до малко над 70 долара, след като износът на енергийни суровини през протока отново се увеличи.

През тази седмица обаче сортът Brent отново преминава границата от 80 долара за барел заради нарастващото напрежение и заплахите на САЩ и Иран отново да блокират водния път.

Новите данни излизат в момент, когато Федералният резерв преценява дали скоро да повиши лихвите. По-късно във вторник председателят Кевин Уорш ще заяви пред Конгреса, че Федералният комитет за операции на открития пазар „няма да толерира трайно високата инфлация“.