Публикуваният в понеделник дългоочакван експертен доклад на ЕС за защитата на децата онлайн дава сигнал за по-строги правила за социалните мрежи и други цифрови услуги. Макар че докладът подкрепя въвеждането на минимална възраст от 13 години за достъп до онлайн платформи – по-нисък праг от приетия или обсъждания в държави като Австралия – той поставя и важни условия. Мярката е представена като част от постепенното въвеждане на непълнолетните в дигиталния свят. Този подход може да проправи пътя към по-широка регулация на големите технологични компании.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която вече е изразявала подкрепа за подобни ограничения, възложи изготвянето на доклада на германския детски психиатър Йорг Фегерт и френската социална епидемиоложка Мария Мелхиор. Представеният от тях документ очертава значително по-всеобхватен, макар понякога и сложен, подход към предизвикателството пред държавите да регулират новите технологии, които все по-дълбоко навлизат в ежедневието, пише POLITICO. 

Докладът очертава пет основни препоръки за ограничаване на вредното влияние на социалните мрежи и други дигитални платформи. 

Самите възрастови ограничения не са достатъчни

Фегерт и Мелхиор не препоръчват категорична възрастова забрана за достъп до социалните мрежи, а постепенен подход. Според тях децата под две години изобщо не трябва да използват екрани. Между три и 13 години те не бива да използват без надзор устройства с достъп до интернет, като родителите и училищата трябва да осигуряват подкрепа и контрол.

Някои държави от ЕС вече са предложили или приели закони, които определят минимална възраст от 15 или 16 години, като Франция планира собствените ѝ правила да влязат в сила през септември. Естония остава единствената държава, която открито се противопоставя на подобни мерки, а Италия също има резерви.

Австралия въведе забрана за достъп до социални мрежи за лица под 16 години още през декември, но резултатите засега не са убедителни. Според едно проучване над 85% от тийнейджърите продължават да използват платформите въпреки ограниченията.

Експертите посочват, че са обсъждали подробно австралийския модел и различните законодателни инициативи в ЕС. Според тях австралийският опит показва множество начини за заобикаляне на правилата, поради което не подкрепят обща забрана.

Технологичните компании трябва да доказват, че платформите им са безопасни

Докладът предлага тежестта на доказване да се прехвърли към големите технологични компании. Вместо децата да бъдат оставени сами да се предпазват, платформите трябва първо да докажат, че са внедрили необходимите механизми за безопасност, преди да станат достъпни за непълнолетни.

„В Европа този, който създава даден продукт, носи отговорност за неговата безопасност. Производителите на автомобили трябва да гарантират, че превозните им средства са безопасни. Не очакваме децата сами да проектират предпазните си колани. Не очакваме родителите да монтират въздушни възглавници у дома. Същото трябва да важи и за големите технологични компании“, заявява Урсула фон дер Лайен.

Този подход би могъл да постави поне част от въпросите за онлайн безопасността на децата в сферата на законодателството за защита на потребителите, което ЕС също подготвя да реформира през тази година.

В САЩ именно на основание правилата за защита на потребителите няколко компании наскоро бяха признати за отговорни, че съзнателно са застрашавали психичното здраве на непълнолетни.

Мерките няма да обхващат само социалните мрежи

Досега дебатът около възрастовите ограничения беше насочен основно към социалните мрежи, но докладът разширява обхвата и към други цифрови услуги, включително AI асистенти и чатботове. Авторите използват по-широкото понятие „social media+“.

По думите на единия от експертите препоръките не са насочени към ограничаване на достъпа до конкретни платформи, а до определени функционалности. Това може да засегне и платформи за видеоигри, както и чатботове с изкуствен интелект.

Документът посочва, че функции като алгоритмичните препоръки и безкрайното скролване са създадени така, че да задържат вниманието на потребителите максимално дълго, а непълнолетните не разполагат с необходимите умения, за да се справят с подобно въздействие.

 Промените ще изискват време

Авторите на доклада и Урсула фон дер Лайен подчертават, че ефектът няма да настъпи веднага след въвеждането на ограничения.

„Основната ни препоръка е интернет да бъде безопасен за всички“, казва единият от експертите. Според него това е дългосрочна цел, докато възрастовите ограничения могат сравнително бързо да осигурят известна защита на децата.

Фон дер Лайен също предупреждава, че подобни ограничения няма да бъдат безупречни и че ще бъде необходимо време, за да се утвърди културната промяна, която вече започва да се оформя в обществото.

Австралия следва сходна стратегия, като признава, че политиката ѝ ще трябва постепенно да бъде усъвършенствана.

Брюксел няма да наложи единен модел на всички държави

През последната година Европейската комисия и държавите членки спорят кой трябва да определя възрастовите ограничения за социалните мрежи. Някои правителства настояват Брюксел да предприеме по-решителни действия, а впоследствие започват да подготвят собствено законодателство, предвиждащо минимална възраст от 15 или 16 години. В същото време те се обединяват около идеята в бъдеще да има общоевропейски минимален праг.

Докладът предлага компромисен вариант. Той препоръчва минимална възраст от 13 години за целия ЕС като част от по-широка рамка за постепенното навлизане на децата в дигиталната среда, родителският надзор може в определени случаи да оправдае изключение. 

Същевременно експертите оставят възможност отделните държави да въведат по-високи възрастови прагове, позовавайки се на различните исторически, културни и национални особености в Европа.