Рони Ууд се появява така, както го правят само рок легендите – заобиколен от екипа си и с присъствие, което моментално променя атмосферата в залата. В ръката си държи чаша кафе, а стилът му съчетава елегантност с характерния рокендрол дух.

На 79 години китаристът на Rolling Stones не показва никакви признаци, че групата губи творческия си импулс. Напротив. На 10 юли легендарната британска банда издаде своя 25-и студиен албум Foreign Tongues, а според Ууд именно желанието постоянно да надграждат ги поддържа активни.

„Определено не ни свършват творческите идеи. Именно това ни дава ентусиазъм да продължаваме – винаги се стремим към по-високи цели и непрекъснато вдигаме летвата“, казва той пред El País.

Новият албум излиза само три години след Hackney Diamonds (2023) – първия с изцяло нов материал на Rolling Stones след 18-годишно прекъсване – и според критиците е сред най-силните продукции на групата от десетилетия. Самият Ууд не крие увереността си, че новият проект надминава предшественика си.

„Този албум е по-добър от Hackney Diamonds. Продължение е, но е по-добър.“

След успеха на Hackney Diamonds и спечелената „Грами“, синът на Кийт Ричардс загатва, че легендарната група подготвя албум №25 и намеква за ново турне

The Rolling Stones са „почти готови“ с новия си албум, но ще се върнат ли на европейската сцена?

Ключова роля за звученето на албума отново има продуцентът Андрю Уот, работил и по предишния проект на групата. По думите на Ууд именно той успява да извлече най-доброто от музикантите благодарение на отличната си организация.

„Магията, която Андрю носи, е усещането му за точния момент. Всички му казват „да“, защото е изключително организиран и довежда всичко докрай. Той ни тласка напред по правилния начин“, обяснява китаристът.

Въпреки че Уот е с десетилетия по-млад от членовете на групата, Ууд признава, че те без колебание приемат неговото лидерство.

„Понякога е доста властен. И мисля, че точно това ни трябва. Обикновено Кийт би казал: „Никой не ми заповядва.“ Но от Андрю го прие. Всички го приехме. При такава организация резултатът си заслужава.“

Въпреки това той подчертава, че дисциплината сама по себе си не би била достатъчна.

„Нищо от това нямаше да има значение, ако музиката не беше добра. А ние знаехме, че песните ги има.“

В албума участват дългогодишни сътрудници на Rolling Stones като Дарил Джоунс, Мат Клифърд и Стив Джордан, както и специални гости, сред които Пол Маккартни, Робърт Смит от The Cure и барабанистът на Red Hot Chili Peppers Чад Смит. Най-емоционалният момент за Ууд обаче е присъствието на покойния Чарли Уотс. Легендарният барабанист, починал през 2021 г., звучи в песента Hit Me In The Head, използвайки записи от една от последните си студийни сесии.

„Чарли винаги е с нас.“

Музикантът разказва за оцеляването на майка му в Холокоста, за първата си надница и как е сформирана рок групата

От мазето на месарския магазин до KISS: Джийн Симънс започва работа на 12 години. На 76 продължава да свири

Баща на шест деца и дядо на шестима внуци, Ууд вижда с удовлетворение как музиката на Rolling Stones достига до все по-млада публика.

„Прекрасно е, че новите поколения ни слушат. Това е чест.“

През последните години музикантът преминава през две тежки битки с рака – рак на белия дроб през 2017 г. и агресивен карцином по време на пандемията от COVID-19. Въпреки това той остава оптимист за бъдещето на групата и се надява Rolling Stones отново да излязат на турне през 2027 г., след като планираните концерти през 2026 г. са отменени заради проблемите с артрита на Кийт Ричардс.

„Има надежда това да се случи догодина. Да се надяваме. Видях Мик по-рано и той ми каза, че иска да свирим. Така че ентусиазъм имаме.“

Макар да гледа с оптимизъм към бъдещи концерти, Ууд не поставя студийната работа на по-заден план. 

„В студиото имаш възможност да анализираш това, което свириш. Можеш да го чуеш отново, ако искаш. На живо това е невъзможно – хвърлен си направо в дълбокото.“

Той не споделя и широко разпространеното мнение, че музикантите се уморяват да изпълняват едни и същи хитове десетилетия наред. Според него всяко изпълнение на (I Can't Get No) Satisfaction е различно.

„За нас тази песен е като огромен пъзел. Всеки път местим различно парче и никога не я свирим по един и същи начин. Затова тя винаги остава свежа.“

По-различна е ситуацията с Brown Sugar, която групата премахна от концертния си репертоар заради споровете около текста ѝ. Макар Мик Джагър да е признавал, че днес не би написал песента по същия начин, Ууд определя решението като тъжно.

Групата се завръща с партньор от Бразилия - страна, в която Faith No More отдавна не е просто култова група, а почти религиозно преживяване

30e и третото възкресение на Faith No More

„Това е една от най-добрите ни песни. Brown Sugar... това са просто думи, нали? Не е нищо лично. Не разбирам защо не ни е позволено да я свирим.“

В по-широк план той смята, че днешната култура поставя все повече ограничения върху свободата на изразяване, макар да признава, че артистите често са принудени да се съобразяват с обществените очаквания.

„Живеем във време, в което не можем да бъдем свободни с думите. Казваш нещо без лош умисъл, а изведнъж ти обясняват, че не можеш да го казваш. Най-добре е да играеш по правилата. Иначе могат да приключат кариерата ти.“

Ууд следи и промените в музикалната индустрия. Признава, че познава името на Розалия, но все още не е слушал музиката ѝ. За сметка на това е впечатлен от участието на Bad Bunny в шоуто на полувремето на Super Bowl.

„Успех на него. Имаме нужда от всякакви цветове и вкусове в музиката. Има място за всички.“

Освен музикант, Рони Ууд продължава да се развива и като художник. Той учи в Ealing Art College, където се запознава с бъдещия китарист на The Who Пийт Таунзенд. Сред най-големите му вдъхновения са Анри Матис, Винсент ван Гог и най-вече Пабло Пикасо.

„Той казваше повече с един замах на четката, отколкото други хора се опитват да повторят цял живот“, коментира Ууд за испанския художник.

Сред любимите му музеи остава мадридският Прадо, а собствените му картини често преплитат двете му големи страсти – живописта и музиката. Серията The Picasso Stones например пресъздава произведения на Пикасо, но заменя оригиналните фигури с членовете на Rolling Stones.