Голямата музикална новина на миналата седмица беше обявената трета реинкарнация на Faith No More. Малкото, което се знае, е, че ще има световно турне и че то ще бъде организирано от компанията 30e.

Преди да мина към дългата част – накратко за моята любов към FNM. Започна още с първото чуване на „The Real Thing“ – бил съм на 11–12 години тогава. Подозирам, че беше заради кавъра на „War Pigs“, защото тогава бях бесен фен на Сабат и Зепелин. Но и тогава, а и сега, най-много ме впечатляват енергията и колосалното разнообразие.

Любовта ми мина през безкрайни слушания на дискографията, редовно правене на лицеви опори в „Билкова“ на „King for a Day“, подигравки от дългокосия шофьор в „Тема: Спорт“, че никога няма да отидем на концерт на FNM, а той ги бил гледал в Рим, концерти на всички всевъзможни изродски проекти на Майк Патън из България, 16 различни фланелки и една татуировка.

И все пак – три концерта, всеки от тях невероятно изживяване по различни причини: Бургас, Лондон (три дни след като едва не се приключих, падайки служебно от десет метра височина, и след като се установи, че съм цял, макар и с прав като пирон гръбнак, първият ми въпрос беше дали мога да летя) и Белград (където чифт чисто нови кецове полетяха в Сава).

Имам и приятел, който гушна Патън по време на концерт, и друг, който го изпусна, вместо да го награби в обятията си и да го разцелува. Ние сме си неформална секта – благоговеем пред Майк Бордин, Били Гулд, Роди Ботъм, Майк Патън и който и китарист да вземат. И само чакаме датите през 2027 г. Все пак билетите за турнето през ковид ерата, макар и с получени обратно пари, още седят на хартиен и онлайн носител като нещо, което трябва да се случи.

Компанията 30e

30e (Thirty Entertainment) от независим бразилски промоутър бързо се превърна в една от най-революционните сили в индустрията за развлечения на живо. И променя, засега най-вече в Южна Америка, начина, по който се управляват международните музикални турнета.

Основана от 37-годишния предприемач Пепеу Корея, 30e стартира с акцент върху модел, „изискващ финансово дисциплиниран риск“. Чрез интегриране на съвременни пазарни данни, управление на инфраструктурата и висококачествени преживявания за публиката, компанията бързо се разраства от местен стартъп до водеща световна организация. И това е реален факт - 30e е в топ 10 в класацията на Pollstar за продажби на билети в световен мащаб - над 1,8 милиона билета за 2025 г. и приходи от над 112 милиона долара през миналата година.

Най-големият плюс на 30e е, че притежава огромна инфраструктурна мощ в Бразилия. Компанията държи ексклузивни права за резервации за неспортни събития на емблематични стадиони като „Алианц Парк“ в Сао Пауло, „Арена де Байшада“ в Коритиба и „Маракана“ в Рио де Жанейро, което позволява на 30e, вместо да действа като местен посредник, купувайки дати за турнета от глобални агенции за своите специфични територии, да подписва директно с големите банди. И да бъде техен партньор не само за Бразилия, а за цяла Южна Америка.

Първата група, използвала този модел, беше System of a Down. След невероятно успешно 9-дневно южноамериканско стадионно турне, което донесе близо 52 милиона долара и продаде 500 000 билета, SOAD подписа ексклузивно глобално партньорство с 30e за управление на бъдещите им проекти на живо и специални инициативи.

Faith No More направи същото - подписа дългосрочен договор за глобално турне с 30e. Групата изрично заяви, че е избрала 30e, защото иска компания, която „иска да наруши статуквото“. FNM има специална връзка с Южна Америка (за нея - много текст по-надолу), така че този избор е логичен.

Но има и още. За да подхрани огромните си глобални амбиции, 30e наскоро претърпя голямо финансово преструктуриране, като привлече eB Capital като финансов инвеститор и нае бившия главен оперативен директор на Live Nation Ерик Керт като свой главен стратегически директор, за да преодолее изоставането от северноамериканския пазар. Керт работеше от Лос Анджелис за южноамериканския пазар в Live Nation, а сега ще остане в ЕлЕй, но ще бачка по обратния начин.

В допълнение към вече двете огромни рок банди, разнообразното портфолио на 30e обхваща поп изпълнители (Марая Кери, Twenty One Pilots), емблематични национални легенди (Жилберто Жил) и масивни фестивални марки като Knotfest Brasil, Ultra Brasil и GPWeek.

Южна Америка: Царството на стадионите

Мексико може и да е латиноамериканската страна, която печели най-много музикални заглавия през годината, но не може да детронира краля на Латинска Америка в цялостната екосистема на музикалния бизнес, която включва още приходи от стрийминг и физически продажби.

С огромно население, надхвърлящо 213 милиона, Бразилия има честта да бъде №1 в Латинска Америка и №9 сред музикалните пазари в света, според доклад от 2025 г. на Международната федерация на фонографската индустрия. Бразилия е емблематична за растежа на Южна Америка не само в музикалната индустрия, но и в световната икономика. Освен това, независимо от перспективите или икономическите тенденции, бразилските промоутъри винаги намират начин да отговорят на търсенето на потребителите, като същевременно правят пътуването до Южна Америка полезно за артистите.

„Продължаваме да продаваме поне 80% от нашите концерти, което е много стабилно“, казва Хосе Мунис, основател на Mercury Concerts, пред Pollstar.

„Продължихме да правим нещата точно както ги правим от десетилетия, като бяхме наистина агресивни в маркетинга, комбинирахме традиционни и социални медии и се грижехме за нашите фенове, предоставяйки им висококачествени събития“, добавя той.

Mercury отчете около 1,45 милиона продадени билета през изминалата година, което я поставя сред 30-те най-добри промоутъри в света (Fest Team не присъства в класацията, макар че по продадени билети би трябвало да попадне в нея. Но Стефан Еленков, основател и изпълнителен директор на Fest Team, е сред имената, включени в класацията Pollstar’s 2025 Impact International: UK/Euro Honors).

„Турнето на SOAD потвърди както зрелостта на южноамериканския пазар, така и оперативната ни сила“, казва Пепеу Корея, главен изпълнителен директор на 30e.

„Разпродаването на стадиони в множество страни изисква повече от търсене – изисква изпълнение и доверие. Южна Америка вече не е в процес на развитие, тя е консолидирана и Бразилия играе централна роля в това. Виждаме ясни възможности за по-нататъшно разширяване в региона и в международен план. Южна Америка вече постига резултати, подкрепени от непрекъснати инвестиции, регионална интеграция и дългосрочна последователност. Бразилия има мащаба и публиката, за да е глобален стълб на забавленията на живо“, добавя той.

Думите му се подкрепят от факта, че Twenty One Pilots спечелиха 3 146 070 долара от 40 178 продадени билета за „Алианц Парк“ в Сао Пауло.

Всъщност Южна Америка е царството на стадионите. Бразилският певец Ней Матогросо се изяви пред повече от 44 000 фенове на „Алианц Парк“ през 2024 г. Стадионът в Сао Пауло (с любезното съдействие на 30e) беше №4 в най-новата класация на Pollstar за 100-те най-добри стадиони в края на годината с 1 182 057 продадени билета. Емблематичният за Бразилия Rock in Rio - истинско събитие в музикалната индустрия - все още е в разгара си 41 години след първото издание. Седемдневният фестивал привлича около 100 000 души на ден и се е превърнал в златен стандарт в мащабни, многодневни музикални преживявания на живо. Малко по-долу е и Monsters of Rock, който вече навъртя 30 издания.

Откъде са парите на 30e

Бързият растеж на 30e идва от комбинация от сериозна семейна подкрепа и фирми за частни капиталови инвестиции. При това още от самото начало.

Преди да се потопи в концертната дейност, Пепеу Корея се занимава с финанси, което му дава сериозен опит в управлението на риска и кредитите. Освен това той произхожда от доста влиятелен род. Дядо му е Петронио Корея (1928–2013) – един от най-легендарните пионери в рекламата на Бразилия. Когато Пепеу е само на 19 години, дядо му осигурява първоначалната финансова подкрепа, за да може внукът да ангажира първия си международен изпълнител – Village People – за турне в няколко бразилски града през 2008 г.

Когато Корея официално основава 30e по време на ковид пандемията, той не го прави сам. Още от старта си има подкрепата на Artesanal Investimentos. Artesanal действа като първоначален финансов гръбнак, предоставяйки кредита и капитала, необходими на 30e, за да кандидатства агресивно за мащабни турнета, да резервира дати на стадионите и да се конкурира директно с доста по-големи мултинационални компании.

След успешните първи стъпки 30e привлича и eB Capital като финансов партньор. eB Capital е мощна бразилска фирма за управление на алтернативни активи, която управлява приблизително 1,1 милиарда долара. Тя направлява цялата финансова стратегия на 30e, като влива както собствен капитал, така и структуриран корпоративен кредит. Тази подкрепа осигурява финансовата предвидимост, необходима за подписване на договори с гиганти като System of a Down и Faith No More.

Освен това 30e разчита на масивни, изключително успешни местни турнета, за да генерира самостоятелно капитал. Историческото събиране през 2023 г. на бразилската рок група Titãs (Titãs Encontro) се превърна в най-успешното турне в страната за годината. За него бяха продадени над 600 000 билета, а 21 стадионни дати бяха изцяло разпродадени. Сред тях бяха три концерта в Сао Пауло с по 50 000 зрители, като билетите за първия бяха разграбени само за два часа. Това донесе приходи от около 20 милиона долара само от билети. Освен това турнето беше спонсорирано от Banco do Brasil, продаде колосално количество мърч и се разшири с концерти в Ню Йорк и Лисабон. (Признавам си, не бях чувал Titãs до днес. Не е зле.)

Кой е Петронио Корея

Дядото е една от най-влиятелните фигури в историята на бразилската реклама. Известен като O Coronel (Полковникът) и винаги разпознаваем с емблематичната си лула, Корея не просто изгражда най-голямата рекламна агенция в Бразилия – той полага политическите, институционалните и регулаторните основи на целия съвременен бразилски медиен пазар. Какъвто дядото, такъв и внукът.

През 1957 г. в Порто Алегре Петронио Корея, заедно с партньорите си Луис Маседо и Антонио Мафуз, основава MPM Propaganda. По това време бразилският рекламен пазар е почти изцяло доминиран от огромни мултинационални американски фирми. MPM нарушава статуквото, като печели първия си голям публичен клиент – федералната банка Caixa Econômica – по време на правителството на Жоао Гуларт. Това, че Маседо е племенник на Гуларт, със сигурност помага.

MPM обаче навигира отлично в политическия океан, поддържайки добри отношения с властите дори по време на последвалата военна диктатура. Агенцията работи с държавни гиганти като Banco do Brasil, Petrobras и Eletrobrás, мести централата си в Сао Пауло и се превръща в най-голямата рекламна агенция в Бразилия, като запазва тази позиция в продължение на 15 последователни години.

Истинското наследство на Корея обаче е ролята му в изграждането на саморегулиращата се рекламна система на Бразилия, която все още диктува как работят медиите днес. Под заплахата от тежка правителствена цензура той основава CONAR (Conselho Nacional de Autorregulamentação Publicitária) и е президент на организацията от 1981 до 1988 г., доказвайки, че индустрията може да контролира собствените си реклами без държавна намеса. Освен това той създава стандартните насоки за това как се заплаща на агенциите и как функционира купуването на медийно време и пространство.

Любовната афера между FNM и Южна Америка

Колосалната любовна афера между Faith No More и Южна Америка е легендарна в рок света. Макар и уважавани в САЩ и Европа, в страни като Чили, Аржентина и Бразилия музикантите са абсолютни божества. Дълбоката им връзка се дължи на перфектна буря от правилно време, емблематично фестивално изпълнение и взаимно културно уважение, което повечето групи никога не са постигали.

Катализаторът е фестивалът Rock in Rio II. Преди януари 1991 г. Faith No More са просто изгряваща алтернативна метъл група, свиреща в малки клубове. А после излизат на стадион „Маракана“ пред 180 000 души и се превръщат в гиганти. FNM са най-нископлатената международна група в програмата, свирейки редом с колоси като Guns N’ Roses и Принс. Но бандата и Патън са във вихъра на лудостта си и буквално пленяват зрителите. И тъй като фестивалът се излъчва на живо по телевизията в цяла Латинска Америка чрез TV Globo, милиони деца се превръщат във фенове за една нощ.

Бандата оставя огромна следа и в Аржентина с няколко знаменателни концерта. По време на Monsters of Rock през 1995 г. на „Естадио Феро Карил Оесте“ (любимото ми име на футболен отбор от Аржентина – означава „Западна железница“) те буквално разцепват мрака. 14 години по-късно, по време на второто си събиране, FNM обръщат огромно внимание на Аржентина, разбирайки колко дълбоко и сериозно е наследството им там. А след това, през 2011 г. на „Естадио Малвинас Архентинас“, те правят за първи път „Matador“, години преди да излезе в албума „Sol Invictus“.

Вторият ключов фактор е езиковата и културната адаптация на Майк Патън. Южноамериканската публика е известна със своята страст, но може да разпознае „туриста на турне“ от километри. Патън спечелва сърцето на континента, като искрено се потапя в културата му. Той научава испански и португалски и вместо просто да крещи клишета, говори директно на публиката по време на концертите, често вкарвайки мръсни шеги и регионален хумор. Освен това Патън неведнъж е изразявал личната си любов към латино културата, традиционната музика и регионалната храна, демонстрирайки ниво на уважение, което далеч надхвърля стандартното флиртуване на другите рок звезди.

Третият фактор е „прегръщането“ на недостатъчно обслужената фен база (нещо, което важи с пълна сила и за България). През 90-те години на миналия век много големи рок групи пропускат Южна Америка по време на световните си турнета поради икономическа нестабилност, логистични пречки или по-ниски маржове на печалба. На Faith No More обаче не им пука – те никога не отказват и обикалят многократно из континента. Басистът Били Гулд дори отбелязва в интервюта колко у дома си се чувстват там, наричайки бразилците „най-приятелските хора на земята“. И тъй като Faith No More инвестират адски много енергия в региона, в отговор получават лоялност, която се предава между поколенията.

Религиозната връзка с Чили

Любовните отношения на бандата с Южна Америка са едно на ръка, но връзката им с Чили е на съвсем различно, почти религиозно ниво. В Чили Faith No More са много повече от просто голяма рок група – FNM са част от историята на съвременната чилийска поп култура. Те са вплетени в специфична мания, която произтича от поредица легендарни, хаотични и дълбоко емоционални моменти, обхващащи период от три десетилетия. Тази история е много добре разказана в книгата „Small Victories: Истинската история на Faith No More“ (тук следва сбит преразказ). Ако бях спекулант, догодина щях да я пусна на двойна цена :) Може да си я купите тук или в RebelStore още сега.

Ударната вълна във Виня дел Мар през 1991 г.

През февруари 1991 г. Faith No More трябва да свирят две вечери на Международния фестивал на песента във Виня дел Мар. Това е чилийският еквивалент на Евровизия – исторически много безопасна, строга и консервативна телевизионна гала, предназначена за мейнстрийм поп изпълнители. Ангажирането на агресивна, непредсказуема алтернативна метъл група е нещо нечувано. Резултатите – също.

Поп феновете буквално бягат от залата, но милионите чилийски тийнейджъри, които гледат шоуто на живо по телевизията, са изумени. Това е точният културен взрив, от който младежта се нуждае в момент, когато Чили тепърва се отърсва от края на диктатурата на Пиночет. За да направи нещата още по-скандални, Майк Патън се появява на сцената с ученическа униформа и бермуди и целува по бузата легендарния телевизионен водещ Антонио Воданович. И всичко това се излъчва на живо – момент, който на практика остава гравиран в историята на чилийската поп култура.

Най-гнусният „знак на честта“ (Monsters of Rock, 1995)

Когато групата се завръща през 1995 г., за да свири на фестивала Monsters of Rock в Сантяго, публиката я посреща с агресивна чилийска концертна традиция: el escupitajo (масово плюене по любимата банда).

Докато мейнстрийм американски рок звезди като Аксел Роуз напускат сцената, ако някой ги заплюе, Майк Патън напълно прегръща лудницата. По време на изпълнението на „Midlife Crisis“ той излиза на предната част на сцената, отваря уста и насърчава хората да се изхрачат вътре (на близките планове от записа плюнките се виждат достатъчно добре). И дори когато е уцелен, продължава непоклатимо. Това превръща плюенето в безумна, енергична размяна на взаимно уважение. Басистът Били Гулд по-късно нарича случващото се „отвратителна проява на чест, която абсолютно обожавахме“.

Телетон 2010 и „Дон Корлеоне“

Абсолютният връх в любовната афера на Faith No More с Чили се случва по време на „Телетон 2010“ – мащабно, 24-часово национално благотворително събитие, водено от най-известната телевизионна личност в страната – Марио Луис Кройцбергер Блуменфелд. Той е по-известен като Дон Франсиско – създател и водещ на Sábado Gigante, най-дълго излъчваното вариететно предаване в историята на световната телевизия, стартирало още през 1962 г.

Faith No More са на турне из страната и се съгласяват да закрият благотворителното събитие на Националния стадион. В края на предаването Патън взима микрофона и се обръща към водещия с „Дон Корлеоне“ – нахална, но съвсем оправдана шега, визираща огромната власт на Дон Франсиско в чилийските медии. На всичкото отгоре Патън изпълнява невероятно трогателен, суров кавър на „Qué he sacado con quererte“ от Виолета Пара – върховния матриарх на традиционната чилийска народна музика.

В добавка Патън говори свободно чилийски испански (потърсете значението на „¡Conchatumadre!“, „¿Cachai o no cachai?“, „¡Huevones!“ и „po“), а и „Evidence“ има испански и португалски версии, които са традиционно изпълнявани в Южна Америка. Не е случайно, че един от най-големите фенклубове в Чили се казва Patton Huevones. А дори има и книга от 2024 г., посветена на тази любовна история - „Faith No More y Chile“. Тя е написана от Джоселин Хара Осорио, която на 210 страници е събрала историите, разказите и спомените на всички замесени.

Последвайте Петър Хераков (Историите на Гущера) в Substack.