През юли 1960 г. Жан Пол Гети организира пищен прием по случай нанасянето си в Сътън Плейс – тюдорско имение от XVI век в графство Съри, което е купил година по-рано. Празненството струва 10 000 паунда, равностойни на около 400 000 долара днес, и събира над 2000 представители на висшето общество, аристократи и знаменитости. За събитието се заговорило широко, след като напорист фоторепортер бил хвърлен в басейна.

Американският петролен магнат се страхувал да лети и избягвал пътуванията с презокеански кораби. Той останал в имението до смъртта си през 1976 г. на 83-годишна възраст. За гостите били монтирани дори платени телефони, за да не провеждат скъпи международни разговори за негова сметка.

През 1963 г. журналистът на BBC Алън Уикър успява да интервюира рядко допускащия медиите до себе си Гети в имението, което някога е било лятна резиденция на Хенри VIII.

Архивните кадри надникват в личния свят на милиардера зад стените на строго охранявания му дом. Гети се разхожда покрай картини на стари майстори и се храни на близо петметрова трапезна маса, придружаван единствено от немската си овчарка пазач.

Именно от това обширно английско имение, а не от небостъргач в Манхатън или дворец на близкоизточен владетел, Гети управлява огромната си петролна империя през последните години от живота си.

През 1966 г. той влиза в Книгата на рекордите „Гинес“ като най-богатия човек в света. Печели първия си милион още на 24 години, след като в негово находище в Оклахома е открит петрол.

Към момента на смъртта му състоянието му се оценява на около 4 млрд. долара – приблизително 23,5 млрд. долара в днешни пари. Доходите му само за ден надхвърляли онова, което средностатистическият човек изкарвал през целия си живот.

Една от максимите му за успех гласяла: „Ставай рано, работи здраво и открий петрол.“

За разлика от някои други бизнес магнати от Златната ера, Карнеги е толкова щедър, колкото и успешен, че в крайна сметка раздава цялото си състояние

Евангелие на богатството: Как едно бедно шотландско момче става най-заможният човек в света

В поредица от статии за списание Playboy, по-късно издадени в книгата *How to Get Rich* („Как да забогатееш“), Гети подчертава колко е важно човек да има собствена гледна точка и да не се води сляпо по мнението на останалите.

Размишлявайки през 1963 г. върху огромното си богатство, Гети признава, че самият той не може да обясни какво точно го е превърнало в милиардер.

„Разликата между успешния бизнесмен и онзи, който може би не е толкова успешен, вероятно е следната: за големия успех са необходими 37 различни качества. Ако човек притежава 35 от тях, постига по-скромен успех. Но кои точно са двете липсващи качества, не знам.“

Когато Уикър го пита защо той е успял там, където други са се провалили, Гети отговаря:

„Наистина не се сещам за качество, което притежавам аз, а мнозина други нямат.“

Той посочва трудолюбието, интелигентността и въображението, но отбелязва, че тези качества се срещат у много хора. След това добавя със самоирония:

„Винаги съм искал да имам по-приятен характер, да умея по-добре да забавлявам хората и да бъда по-добър събеседник. Често съм се притеснявал, че може би съм малко скучен.“

Макар да не посочва една-единствена причина за успеха си, Гети признава, че баща му е изиграл решаваща роля.

„Всичко това стана възможно, защото баща ми беше изградил голям и процъфтяващ бизнес. Аз бях единственото му дете и трябваше да го поема.“

Как едно имение се превръща в крепост

Бащата на Гети израства в бедност, но през 1903 г. плаща 5000 долара – около 190 000 долара днес – за правото да разработва 1100 акра земя в индианската територия на Оклахома. Скоро там е открит петрол.

Когато умира през 1930 г. на 74-годишна възраст, състоянието му възлиза на 10 млн. долара – приблизително 200 млн. долара днес.

Като методист и значително по-религиозен от единствения си син, той оставя на Гети само 500 000 долара – около 10 млн. долара по днешни цени. Не одобрявал факта, че синът му вече бил минал през брак и развод.

Жан Пол Гети има петима синове от петте си краткотрайни брака, а от тях се раждат общо 19-те му внуци.

Един от тях, Джон Пол Гети III, е отвлечен в Италия през 1973 г. Похитителите искат откуп от 16 млн. долара – около 120 млн. долара днес.

Дядо му отказва да плати с думите:

„Имам още 14 внуци. Ако сега платя и един цент, ще имам 14 отвлечени внуци.“

В номинално отношение днешните милиардери са далеч по-богати, но влиянието и историческото значение като това на Джон Д. Рокфелер е трудно да се повтори

Един век след Рокфелер: Богатството се умножава, но светът се променя

Шестнайсетгодишният младеж е държан в плен пет месеца. Похитителите отрязват ухото му и го изпращат в редакцията на вестник. В крайна сметка е платен откуп от 2,8 млн. долара – приблизително 21 млн. долара днес, но не става ясно каква част от сумата е осигурил Гети.

През 1963 г. милиардерът говори и за пословичната си скъперническа репутация. Разказва как веднъж чакал пред кучешка изложба, докато входната такса бъде намалена с два-три шилинга, и как отивал по-късно в ресторантите, за да не плаща допълнителната такса за музикалната програма.

„Никога не съм имал чувството, че разполагам с излишни пари“, казва той на Уикър. „Ако някога продам всичко, тогава може би наистина ще имам пари.“

Въпреки това Гети се обграждал с безспорни символи на богатството. В 72-стайния Сътън Плейс били изложени картини на Веронезе, Гейнсбъро, Реноар, Рембранд и Рубенс.

Част от колекцията му, наброяваща над 600 произведения, се съхранявала и в дома му в Малибу, който през 1954 г. отваря врати за посетители като музея „Жан Пол Гети“.

След като купува тюдорското имение през 1959 г., Гети го превръща в истинска крепост. Преди това години наред управлявал бизнеса си от хотелски апартаменти в Лондон и Париж.

Всяка стая, включително всичките 14 бани, била свързана със сложна охранителна система. Прозорците и вратите били защитени с решетки.

В имението с площ от 700 акра били поставени табели „Влизането забранено“. На територията му имало два басейна, 30 къщи и постройки, тенис кортове и поток с пъстърва.

Wikimedia Commons | Сътън Плейс

Гети избягва да обясни от какво точно се страхува. По думите му засилената охрана била просто необходима предпазна мярка.

Когато Уикър настоява за по-конкретен отговор, милиардерът допуска, че може да се появят „някакви откачени хора, които да взривят мястото“, а след това добавя:

„Държа полицейските кучета най-вече защото ги харесвам.“

Неговият внук Джон Пол Гети III говори за тези страхове в интервю за списание Rolling Stone през 1974 г., малко след отвличането.

„Много неща го плашат. Затова стои непрекъснато в замъка си, облечен в триделни костюми и колосани ризи. В имението му патрулират кучета пазачи, наоколо обикаля домашният му лъв Нерон, а край него винаги има телохранители и помощници. Оградите около замъка са електрифицирани и покрити с бодлива тел.“

Ван превръща малка компания за батерии в най-големия производител на електромобили в света, конкурирайки доминацията на Tesla

Основателят на BYD Ван Чуенфу: Бедният сирак, който стана най-богатият човек в Китай

Могат ли парите да купят щастие?

Извън многобройните хора от обкръжението си затвореният милиардер бил самотник.

През 1963 г. обаче той казва:

„Не бих казал, че някога съм се чувствал особено самотен. Бях прекалено зает, за да изпитвам самота – като катерица в колело. Тичаш, само за да останеш на същото място.“

Гети не бил особено жизнерадостен човек. Според него „големите финансови отговорности не са рецепта за добро настроение“.

Уикър му казва, че често изглежда толкова нещастен, че хората вероятно смятат, че парите не са му донесли щастие. Гети отговаря:

„Предполагам, че това е резултат от отговорността. Мисля, че откакто баща ми почина и ми остави грижата за бизнеса, вече не изпитвам онази лекота и жизнерадост, които имах преди.“

За тежестта на богатството той казва:

„Някои от най-хубавите моменти в живота ми не са ми стрували нищо. Отиваш на плажа, качваш се на сърфа, чакаш голямата вълна и я яхваш до брега. Не харчиш никакви пари. Вълните са безплатни. Слънцето е безплатно.“