Преди около 2400 години Сократ предупреждава, че нова технология може да отслаби човешкия ум. Рита Макграт, професор в Columbia Business School, автор във Fast Company и стратегически съветник на компании от Fortune 500, прави този исторически паралел в свой анализ. Тя припомня историята от Платоновия „Федър“, в която египетският цар отхвърля писмеността с аргумента, че тя ще накара хората да спрат да тренират паметта си.

Древногръцкият философ се оказва прав, тъй като умение, което не се използва, неминуемо атрофира. Според Макграт днес бизнесът води същия разговор, но с фокус върху изкуствения интелект.

Скорошно проучване на Boston Consulting Group сред 70 висши ръководители показва, че ключови умения като бизнес преценка, дефиниране на проблеми и оригинален анализ ерозират бързо с навлизането на AI в ежедневието.

„Експертите наричат това разпределена деквалификация, а половината от интервюираните лидери вече я наблюдават“, отбелязва Макграт.

Загубата на тези умения носи сериозен риск. Когато изкуственият интелект поема работни процеси с неясни механизми, компанията става уязвима към неочаквани сътресения. Професор Макграт подчертава, че популярните корпоративни решения като „петъци без AI“ или задължителни проверки от човек пропускат същността на проблема: прекъсването на връзката между експерт и начинаещ.

Макграт цитира изследователя Мат Бийн, който изучава влиянието на интелигентните машини. Според него изграждането на умения изисква три компонента: предизвикателство (работа на границата на възможностите), комплексност (разбиране на целия процес) и връзка (доверие между обучаващ и обучаван). Тази връзка традиционно се изгражда, докато младите кадри вършат аналитичната „черна работа“.

Днес обаче AI е премахнал най-ниските стъпала на кариерната стълбица.

Машината не замества експерта, а се позиционира между него и ученика. Като пример Макграт посочва роботизираната хирургия: днес специализантът вече не се учи чрез активно асистиране, а само наблюдава процедурата на екран. AI има същия ефект върху интелектуалния труд в офисите.

Като решение на този бизнес проблем Рита Макграт се обръща към историята на авиацията. Преди десетилетия експертите предупреждават за феномена „децата на магентата“ – поколение пилоти, които стават толкова зависими от екраните и автоматизацията, че губят базовите умения за ръчно управление на самолетите. Това води до трагични инциденти, като този с полет 447 на Air France през 2009 г.

„Автоматизацията не премахна човешката грешка, тя просто я концентрира в редки моменти с огромен залог“, пише Макграт. В отговор авиацията не забранява автопилота, а въвежда полетни симулатори и изисква непрекъснато обучение в критични ситуации.

Това е и конкретното решение за съвременните компании. Рита Макграт препоръчва всяка организация да изгради корпоративни симулатори, в които начинаещите служители да се обучават. Професорът отбелязва, че същият изкуствен интелект, който ерозира уменията, е отличен инструмент за създаване на такива платформи. Алгоритъмът може да генерира стотици реалистични сценарии – да влиза в ролята на труден клиент, скептичен борд на директорите или пациент с неясни симптоми.

По този начин AI създава възможност за обучение в безопасна среда. Младите служители трупат опит чрез грешки, а старшите експерти правят подробен разбор. Този процес води до т.нар. „обърнато чиракуване“ – младите кадри, които усвояват новите инструменти най-бързо, обучават ръководителите си на технологии, докато старшите им предават своята бизнес преценка. Според анализа в много компании поне един на всеки десет служители вече прави това неофициално, заобикаляйки официалните процеси, за да се обучава чрез свой импровизиран „симулатор“.

„Писмеността не ни е направила по-глупави – тя просто ни е принудила да изградим училища и библиотеки и да променим начина, по който предаваме знанията си. Днес AI ни принуждава да направим абсолютно същото“, заключава Рита Макграт в своя анализ за Fast Company.