„Приходите отдавна са изостанали спрямо разходите“, заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев по време на брифинг, посветен на основните параметри в проекта на държавния бюджет за 2026 г.

Донев подчерта, че държавният бюджет е най-важната политика на властта, тъй като засяга практически всички членове на обществото. Според него вече е ясно, че държавната хазна се намира в изключително трудно положение. По думите му тази ситуация е резултат от необмислени и стихийни финансови решения, които са довели до тежки последици за страната.

Значителният по размер дефицит се дължи на натрупани макроикономически дисбаланси през последните години, породени от неудържимия ръст на разходите, предава БТА.

Финансовият министър акцентира върху увеличените харчове за публичния сектор, за възнаграждения на персонала, за социални плащания, както и за компенсации за бизнеса и домакинствата. В същото време приходната част на бюджета е останала непроменена.

Според Донев досега са прилагани предимно еднократни мерки за частично покриване на липсите, чиято цел по-скоро е била прикриването на реалната дупка в бюджета. Той отбеляза, че тази констатация е потвърдена и от докладите на Европейската комисия (ЕК).

„Някои ни обвиняват в това, но дефицитът е съвсем реален, при това прекомерен“, категоричен бе финансовият министър.

По-рано през деня премиерът Румен Радев също предупреди, че заложеният дефицит в проекта на финансовата рамка за 2026 г. ще бъде над 3 процента.

Правителството предвижда свиване на разходите и осигуряване на по-добро темпо за нарастване на приходите. Целта на кабинета е намаляване на дефицита за 2026 г. от прогнозните 7,4% на 5,7%, допълни Донев, цитиран от БНТ. В абсолютни суми проектът на бюджет за 2026 г. залага приходи в размер на 49,561 млрд. евро и разходи от 56,8 млрд. евро, което формира дефицит от малко над 7,2 млрд. евро. Очакваната инфлация през годината е 3,6 на сто.

„Целта ни е през 2028 г. бюджетният дефицит да е до 3% от БВП. Първата стъпка към финансово вразумяване е с настоящия бюджет, чрез редица мерки“, обясни финансовият министър.

Паралелно с това се очаква през 2026 г. държавният дълг да се повиши с 2,2 млрд. евро (в допълнение към вече гласувания таван от 3,8 млрд. евро) и в края на годината да достигне 37,7 млрд. евро, или 31,1% от БВП. Прогнозите сочат нарастване през 2027 г. до 44,7 млрд. евро (33,2% от БВП) и до 50,5 млрд. евро (35,2% от БВП) през 2028 г. Предвижда се нивото на фискалния резерв да падне до 2,6 млрд. евро в края на 2026 г.

Заявката на финансовото министерство включва серия от промени в приходната част. Планира се повишаване на максималния осигурителен доход от 1 август 2026 г. на 2300 евро, което се очаква да донесе малко над 90 млн. евро приходи. Успоредно с това се вдигат и минималните осигурителни прагове за определени дейности и професии с 5 на сто, с очакван бюджетен ефект от около 40 млн. евро. Допълнителни постъпления се предвиждат от въвеждането на 10% данък върху печалбите от хазарт, което ще добави 100 млн. евро, както и от планираното за 1 август увеличение на винетните такси с 30% и разширение на тол системата, оценено на 53 млн. евро.

В разходната част финансовото министерство залага 10% съкращение на разходите в администрацията. Същевременно облекчаването на разходите за заплати в държавните дружества и при изборните длъжности ще спести на бюджета над 560 млн. евро за 2026 г.

Ще бъде премахнато автоматичното определяне на заплатите в държавната администрация, включително и досегашната формула за минималната работна заплата. Донев уточни, че правителството не планира замразяване на минималната заплата, а създаването на нов механизъм за нейното определяне от 2027 г.

Промени се предвиждат и при осигуряването в публичния сектор. До края на тази година държавните служители ще започнат да плащат осигуровките си частично в съотношение 80:20 между държава и служител, а от началото на 2027 г. ще се изравнят с тези на останалите работещи (60:40). От 2027 г. се разработва механизъм това да важи и за работещите в МВР и Министерството на отбраната. За да се запази нетният им доход обаче, брутните възнаграждения в държавната администрация ще бъдат компенсирани.

Кабинетът предвижда капиталови разходи от 9,36 млрд. евро, като националното съфинансиране ще е малко над 4 млрд. евро, а 5,33 млрд. евро са средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.

Очаква се по-късно днес пълният проектобюджет да бъде публикуван официално на сайта на Министерството на финансите.