Когато Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г., Франция и Германия харчеха почти еднакви суми за отбрана. До 2029 г. германският военен бюджет се очаква да нарасне до поне 150 млрд. евро - почти два пъти повече от френския.

За европейската сигурност германското превъоръжаване очевидно е добра новина. В Париж обаче тази перспектива поражда и неудобство, пише The Economist.

Рискът, заяви миналия месец пред Сената генерал Фабиен Мандон, началник на френските въоръжени сили, е след пет години Франция да „изостане“ от съседа си в област, в която досега е доминирала.

Френско-германската връзка беше изградена около негласно равновесие: Франция носи военната тежест, а Германия осигурява икономическата мощ. Като единствената ядрена сила в ЕС и държава с експедиционна и стратегическа култура, Франция е свикнала да поема водещата роля.

Президентът Еманюел Макрон например работи с Великобритания за създаването на „коалиция на желаещите“ за Украйна, която да бъде разположена при евентуално прекратяване на огъня. Германия се присъедини към инициативата, но канцлерът Фридрих Мерц не желае да се ангажира със сухопътни войски.

Френските военни среди гледат пренебрежително на ниския апетит на Германия към риск и на склонността ѝ да търси американско уверение.

В цяла Европа обещанието на Мерц да превърне Бундесвера в „най-силната конвенционална армия в Европа“, с 40% увеличение на личния състав до 2035 г., се приема предимно положително. Макрон отдавна настоява за по-голяма европейска „стратегическа автономия“. По-голям германски принос би могъл да помогне за постигането на тази амбиция.

Полша и балтийските държави са успокоени от тази перспектива, както и Италия. Проучване от миналата година показва, че 48% от поляците смятат, че подсилен Бундесвер би подобрил сигурността на Полша, докато само 25% не са съгласни. Зад затворени врати обаче французите са неспокойни - и не само защото нямат фискалното пространство да харчат толкова.

„Това е слонът в стаята“, казва високопоставена френска военна фигура пред Economist.

„Идеята Германия да има най-голямата армия в Европа е немислима за нас“.

Трансатлантическите отношения се влошават по-бързо, отколкото Европа се превъоръжава

Германия и Европа имат по-големи проблеми с Тръмп от изтеглянето на американски войски

Германия е нахлувала във Франция три пъти, но днес никой във френските управляващи среди не смята сериозно, че тя може да представлява заплаха за съюзниците си в НАТО.

Възходът на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ в социологическите проучвания буди тревога, но най-вече заради опасенията от проруския уклон на партията. Желанието германската мощ да бъде вградена в по-големи организации като ЕС и НАТО отдавна е водещо във френското геополитическо мислене.

„Под облекчениетo съюзниците усещат и нещо, което са твърде учтиви да кажат на глас: тихо, постоянно и исторически вкоренено безпокойство от перспективата континентът отново да има за доминираща военна сила, и то с голяма преднина, Германия“, заяви Франциска Брантнер, съпредседател на германските Зелени, в реч за превъоръжаването миналия месец,

Една реална тревога е индустриалното съперничество. Франция има водещи отбранителни компании като Dassault, Thales, Safran и Naval Group, които напоследък печелят големи експортни договори. В други сектори обаче, например производството на бойни танкове, двете държави се конкурират за износ.

Ако допълнителните германски разходи бъдат насочени към подобряване на технологиите и по-ефективно производство, това може да остави Франция назад. И без това вътрешните спорове между Dassault, френски производител на самолети, и германското подразделение на Airbus около съвместната Future Combat Air System - любим проект на Макрон, който включва изтребител от следващо поколение - заплашват оцеляването на проекта.

Вашингтон разглежда възможност за разполагане на ядрено оръжие в още държави от НАТО, докато съкращава част от конвенционалното си военно присъствие на континента

FT: САЩ обсъждат разширяване на ядрения чадър в Европа

За Франция всеки бъдещ дисбаланс в конвенционалните сили ще бъде компенсиран от ядрения ѝ арсенал. През март Макрон предложи нова доктрина за „предно възпиране“ - договореност с други европейски държави, в която Германия ще бъде „ключовият“ партньор. Идеята е европейските конвенционални сили да помогнат да „подпират“ френското възпиране чрез учения или разполагане на френски изтребители, способни да носят ядрено оръжие.

Ако Франция избере популистката десница „Национален сбор“ на президентските избори догодина, това би донесло ново напрежение. Жордан Бардела, възможен кандидат на партията, казва, че френският ядрен чадър трябва да бъде разширяван само към съюзници, които купуват френски, а не американски изтребители. Други европейски националисти също искат да поставят условия: полските настояват германското превъоръжаване да бъде съпроводено с военни репарации.

Засега германското лидерство в ЕС вероятно ще продължи да се опира основно на икономическата мощ на страната. Стратегическата ѝ достоверност тепърва трябва да бъде спечелена, пише Economist.

Генерал Мандон обаче смята, че Франция не може да си позволи самодоволство дори по този въпрос. „След пет години аргументът, че имаме оперативен опит и определена култура, вече няма да е валиден“, заяви той пред Сената. „За американците Германия постепенно се превръща в европейския ориентир.“