„Изправени сме пред най-голямата заплаха за енергийната сигурност в историята“, коментира пред CNBC в четвъртък Фатих Бирол, ръководител на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

„Към днешна дата сме загубили 13 милиона барела петрол на ден и има сериозни смущения при ключови суровини“, казва още той.

Бирол и преди е предупреждавал, че войната с Иран и продължаващото затваряне на Ормузкия проток ще доведат до „най-голямата енергийна криза, с която някога сме се сблъсквали“, като призова правителствата да засилят устойчивостта си чрез алтернативни енергийни източници.

„Очаквам, на първо място, ядрената енергетика да получи тласък. Възобновяемите източници ще нарастват много силно – слънчева, вятърна енергия и други – а също така очаквам електромобилите да извлекат ползи от тази ситуация“, отбеляза Бирол.

По думите му алтернативни изкопаеми горива също могат да се върнат на преден план.

„В някои страни очаквам и въглищата да получат нов тласък и да се върнат, особено в някои големи държави в Азия.“

Ислямската република продължава да се опитва да контролира корабния трафик, а САЩ поддържат блокадата си над пристанищата и корабите. Ситуацията остава опасна след няколко нападения над кораби през последните дни

Ормузкият проток остава практически затворен въпреки удълженото примирие за Иран

Жизненоважният морски маршрут – през който преди войната ежедневно са преминавали средно около 20 милиона барела петрол и петролни продукти – в момента е под „двойна блокада“, като нито Иран, нито САЩ позволяват на кораби да влизат или да напускат протока.

Определяйки протока като едно от „най-критичните тесни места за транзит на петрол в света“, от Международната агенция по енергетика предупреждават, че затварянето му ще се отрази на глобалния икономически растеж, ще ускори инфлацията и може да доведе до режим на разпределение на енергията.

Агенцията предупреждава и за предстоящ недостиг на авиационно гориво в Европа, като някои държави могат да се сблъскат с дефицити в рамките на седмици.

„Европа получава около 75% от авиационното си гориво от рафинерии в Близкия изток и в момента това на практика е сведено до нула. Сега Европа се опитва да го набави от САЩ и Нигерия. Ако не успеем да осигурим допълнителен внос, ще се изправим пред сериозни затруднения“, заяви Бирол.

„Силно се надявам, на първо място, протокът да бъде отворен и износът от рафинериите да бъде възобновен, но е напълно възможно да се наложи в Европа да предприемем мерки за ограничаване на въздушния транспорт“, добави той.

Международната агенция по енергетика, която обединява 32 държави, се опитва да смекчи ефекта от глобалните сътресения в енергийните доставки, като през март се договори да освободи 400 милиона барела петрол от стратегическите резерви.

Бирол заяви в началото на април, че макар агенцията да обмисля освобождаването на втори транш от резервите, подобна мярка би била само временно облекчение, а не решение на кризата.

„Това само помага да се намали болката, но не е лечение“, посочва той в подкаста „In Good Company“, воден от главния изпълнителен директор на Norges Bank Investment Management Николай Танген.

„Истинското решение е отварянето на Ормузкия проток. Печелим време, но не твърдя, че освобождаването на резерви ще реши проблема.“