Следващият лидер на Унгария иска да възроди влиянието на Централна Европа, като се опре на имперското ѝ минало.

Новоизбраният премиер Петер Мадяр заяви, че ще задълбочи връзките със съседните държави, особено с Австрия, стъпвайки върху силните икономически отношения и общата история, кореняща се в Австро-Унгарската империя от края на XIX век.

„Някога бяхме част от една държава, а Австрия е ключов икономически партньор на Унгария“, каза Мадяр след победата си над Виктор Орбан на изборите по-рано този месец. „Бих искал да укрепя отношенията между Унгария и Австрия по исторически, но също така културни и икономически причини.“

Мадяр победи Орбан отчасти с обещанието да възстанови връзките с ЕС. Той обаче планира това да се случи чрез по-силен блок от централноевропейски държави със сходни консервативни позиции. Тези лидери споделят общи икономически интереси и десни възгледи по въпроси като миграцията и енергетиката. С изключение на Полша, тези страни – разположени между Запада и Русия – традиционно са по-отворени за бизнес с Москва, пише POLITICO.

Само допреди две години той е бил тясно свързан с партията „Фидес“, а кампанията, която го изведе до победа в неделя, следва фундаментални принципи, характерни за митингите на Орбан

Някога вдъхновен от Орбан, днес слага край на властта му: Кой е Петер Мадяр

Бъдещият унгарски лидер вече публично очерта как може да реализира визията си за централноевропейски блок. На пресконференция по-рано този месец той предложи обединяване на Вишеградската група – неформален съюз между Унгария, Полша, Чехия и Словакия – със Славковския формат, рамка за сътрудничество между Австрия, Чехия и Словакия.

„Вярвам, че това е в интерес на всяка държава, включително Австрия и Унгария“, посочи Мадяр. „Надявам се да можем да постигнем напредък в тази посока.“

Като ясен сигнал за тази стратегия Мадяр обяви, че първите му посещения като нов лидер на Унгария в началото на май ще бъдат във Варшава и Виена.

Макар да възприема Австрия като по-естествен съюзник, Мадяр има какво да научи и от полския премиер Доналд Туск и усилията му да възстанови либералната демокрация след години на популистко управление, включително как да бъдат отблокирани европейски средства, замразени заради опасения относно върховенството на закона. Един от основните приоритети на Мадяр е да осигури освобождаването на 18 млрд. евро замразени средства от ЕС. Той също така настоява за достъп до 16 млрд. евро европейски заеми за отбрана и за прекратяване на глоба от 1 милион евро на ден, наложена на Унгария за отказа ѝ да спазва миграционното законодателство на ЕС.

„Посещението във Варшава е свързано със споделяне на опит относно прехода обратно към либерална демокрация“, обяснява Емил Брикс, бивш австрийски дипломат и историк, изследвал края на Австро-Унгарската империя. „Посещението във Виена е по-скоро свързано с европейската политика и с необходимостта да се разработят собствени предложения от тази част на Европа.“

Австрийското правителство изглежда отворено към тази идея. Високопоставен австрийски дипломат отбелязва, че има логика в засилването на сътрудничеството между централноевропейските държави в рамките на ЕС по модела на Бенелюкс. „Всички сме държави с приблизително еднакъв размер и с много общи интереси, а заедно бихме имали по-голяма тежест по отношение на гласуването.“

За консервативното правителство на Австрия задълбочаването на връзките с Унгария отдавна е стратегическа цел.

В началото на века, преди присъединяването на бившите комунистически страни към ЕС, Австрия предложи нов съюз в Централна Европа. Инициативата обаче се провали заради опасенията на Полша и Словения, че Виена търси възраждане на своята хегемония над 80 години след разпада на Австро-Унгарската империя.

Победата на опозицията отваря път към дълбока трансформация на властта и демонтаж на стария модел

Ерата на Орбан приключи за миг, а новият премиер на Унгария бърза да навакса изгубеното време

Сега една по-уверена и просперираща Унгария предлага този по-тесен съюз. Според експерти Полша, със своята нарастваща икономическа и военна мощ, вече също не се чувства застрашена от подобна перспектива. 

Австрийските консерватори виждат нова възможност и след оттеглянето на Орбан.

„Работихме тясно с Орбан през 90-те години и винаги казвам, че младият Орбан със сигурност би бил сред най-големите критици на по-възрастния Орбан днес“, коментира Райнхолд Лопатка, евродепутат от управляващата Австрийска народна партия. „Въпреки всички трудности успявахме да работим заедно по някои въпроси, но с времето това ставаше все по-трудно и накрая невъзможно.“

Мадяр и австрийският канцлер Кристиан Щокер започнаха да полагат основите на отношенията между двете страни след края на управлението на Орбан още по време на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари, според двама участници в срещата. Те са обсъдили първото посещение на Мадяр във Виена и начините за подобряване на условията за австрийските компании, работещи в Унгария.

Във Виена се очаква Мадяр да се опита да очертае обща позиция по въпросите на миграцията и да обсъди съдбата на Централноевропейския университет, който премести основния си кампус от Будапеща във Виена през 2019 г. след кампанията на Орбан срещу институцията.

Двете страни вече са тясно свързани икономически. Австрия е вторият по големина инвеститор в Унгария след Германия с инвестиции за над 11,7 млрд. евро. Около 134 000 унгарци работят в Австрия, много от тях като ежедневно пътуващи работници.

Австрийската централна банка отбеляза в доклад миналата година, че засилващите се търговски връзки с Централна и Югоизточна Европа имат стабилизиращ ефект върху икономиката на страната в условията на нарастваща глобална несигурност.

Основен приоритет за новото управление в Унгария след изборната победа в неделя е да отключи замразените 18 млрд. евро европейски средства, блокирани заради отстъплението от демократичните стандарти при Орбан

Реформи срещу милиарди евро: Голямото договаряне между Будапеща и Брюксел започва

Въпреки това остават съществени различия между страните от Централна Европа, които вероятно ще усложнят усилията за по-тясно сътрудничество. По въпроса за Украйна например Австрия и Полша активно подкрепят допълнителна помощ от ЕС. Макар Унгария при Мадяр да не се очаква да блокира помощта, както правеше Орбан, тя заедно с Чехия и Словакия не подкрепя пакета от заеми на ЕС за Киев на стойност 90 млрд. евро. Страните имат и различни позиции относно членството на Украйна в съюза.

Въпреки тези различия експертите смятат, че между централноевропейските държави съществуват значителни общи интереси, особено по отношение на икономическите инициативи и мащабните инфраструктурни проекти.

„Ако тези страни успеят да представят интегрирани предложения и координирани проекти, това би засилило позицията им при разпределението на средства и кохезионни фондове от Брюксел“, обяснява Райнхард Хайниш, политолог от Университета в Залцбург.

Стремежът на Мадяр да изгради централноевропейски съюз може да се обясни и с разбирането му за това как реално функционира властта в Брюксел. Бъдещият премиер е прекарал близо десетилетие там като дипломат по времето на Орбан, преди да скъса с популистката партия „Фидес“ и да стане евродепутат със собствена консервативна формация „Тиса“.

„Той е на практика първият унгарски премиер, който има отлично разбиране за това как функционира брюкселската и европейската машина“, заключава Стефано Ботони, професор по източноевропейски изследвания в Университета във Флоренция. „Ако искаш да имаш по-голяма тежест в Брюксел, ако искаш да бъдеш противотежест на големите държави – Франция, Германия – трябва да обединиш усилията си с други.“