Случайна находка в лондонски архив позволи на изследовател да установи за първи път точното местоположение на дома на Уилям Шекспир в Лондон.

Отдавна се знаеше, че драматургът е притежавал имот в Блекфрайърс – район около доминикански манастир от XIII век – като досега се предполагаше само, че къщата е била някъде в близост до портата.

Новото откритие обаче разкрива точната ѝ локация, размери и вътрешно разпределение, както и кои сгради са я заобикаляли, обяснява пред CNN проф. Люси Мънро от Кингс Колидж Лондон.

„Беше наистина приятна изненада“, споделя тя и пояснява, че ценната информация бива открита, след като попада на план на района от 1668 г. в Лондонския архив по време на проучване за местните театри. След като съпоставя документа с описанията на къщата от досегашни научни трудове, Мънро осъзнава, че е попаднала на категорично доказателство за точното ѝ местоположение и архитектура.

Пиесите на Шекспир разкриват как щастието зависи не само от личния избор, но и от социалните норми, привилегиите и невидимите граници в обществото

Кой има право да бъде щастлив? Уроците на Шекспир, които остават болезнено актуални и днес

„Тя вероятно е била с форма на буквата L, като част от нея се е разполагала над самата порта“, обяснява Мънро. Планът ясно изобразява имота, издигащ се над входа, както и съседните постройки, сред които и таверната Sign of the Cock.

„Не е огромна, но е сравнително значителна“, допълва тя. „Била е достатъчно голяма, за да бъде разделена на две жилища в даден момент.“

Когато Шекспир купува къщата през 1613 г., Блекфрайърс е престижен квартал, макар че с времето социалният му облик става все по-пъстър. „В района има много представители на дребната аристокрация, но също така и все повече занаятчии“, отбелязва Мънро.

Откритието хвърля нова светлина и върху последните години от живота на Шекспир, преди смъртта му през 1616 г. на 52-годишна възраст.

Шекспир избира да купи къща в близост до театър „Глоуб“, където неговите пиеси са били поставяни.

Това откритие поставя под въпрос широко разпространеното схващане, че Шекспир се е оттеглил окончателно в родния си Стратфорд на Ейвън, след като театър „Глоуб“ изгаря до основи през юни 1613 г.

„Понякога се предполага, че той се пенсионира веднага след пожара в „Глоуб“, но знаем, че продължава да пише и след това“, коментира Мънро, визирайки сътрудничеството му с младия Джон Флетчър върху пиесата „The Two Noble Kinsmen“.

По време на пандемията група актьори превъръщат Grand Theft Auto V в своя сцена, като създават една от най-необичайните театрални постановки

Grand Theft Hamlet: Как Шекспир оживя в дигиталния свят

Тя оспорва и тезата, че имотът в Блекфрайърс е купен единствено с инвестиционна цел. „Ако търсеше просто инвестиция, е имало много други райони в Лондон, където е можел да купи имот“, посочва тя. „Фактът, че избира именно Блекфрайърс – на по-малко от пет минути пеша от театъра – подсказва, че през 1613 г. той все още е бил силно обвързан с професионалния си живот в Лондон.“

„Той не е изолиран гений, затворен на някой таван. Той е човек, който си сътрудничи с колеги, притежава дялове в театри и инвестира в имоти“, добавя тя. „Това откритие ни предлага картина, различна от традиционната.“

Според Мънро находката доказва, че биографията на най-известния британски драматург все още крие тайни. „Често се смята, че животът на Шекспир е изследван до краен предел, но в пъзела все още има липсващи парчета“, казва тя. Проучването ѝ ще бъде публикувано в Times Literary Supplement на 17 април.

Уил Тош, директор „Образование“ в театър „Глоуб“, определя откритието като „фантастично“. „Наградата за нейния труд е едно блестящо ново разбиране за Шекспир като лондонски автор“, посочва той в изявление на Кингс Колидж Лондон. „Тя ни помогна да осъзнаем колко много е значел градът за него като професионален център, но и като личен дом.“