Ерата на Орбан приключи. Кой ще поеме ролята на дестабилизатор в ЕС?

Управлението на Виктор Орбан приключи, а титлата му на главен дестабилизатор в Европейския съюз изведнъж се оказа свободна.

Предаването на щафетата се случва в деликатен момент, когато ЕС разчита на пълно единство за приемането на санкции, бюджети и ключови решения, изискващи единодушие. Веднага след поражението на Орбан тази седмица, Урсула фон дер Лайен предложи промени в правилата за гласуване, за да се предотврати бъдещо блокиране на работата на съюза.

В продължение на години унгарският премиер използваше правото си на вето, за да спира ключови инициативи, най-вече по отношение на подкрепата на ЕС за Украйна. След тежката си загуба на изборите в неделя той скоро ще бъде заменен от Петер Мадяр – дясноцентристка фигура, която даде сигнал, че е готова да работи по-тясно с Брюксел.

Някои се надяват, че победата на Мадяр ще улесни постигането на консенсус. „Моето впечатление е, че политическият бизнес модел да бъдеш системен и структурен дестабилизатор се разпадна с тежкото изборно поражение на партията на Орбан“, коментира пред POLITICO дипломат от ЕС.

Но оттеглянето на Орбан не означава, че Фон дер Лайен или Киев могат да си отдъхнат. Европейският съвет, където се събират всички 27 лидери, все още включва няколко съюзници на Орбан, както и потенциални нови „саботьори“.

Фон дер Лайен настоява ветото за външната политика на ЕС да отпадне след поражението на Орбан

Министър-председателят на Словакия Роберт Фицо

Премиерът на Словакия често беше верният съюзник на Орбан при налагане на вето, присъединявайки се към него в блокирането на санкции срещу Москва и настоявайки за изключение от заема на ЕС от 90 милиарда евро за Украйна. С оттеглянето на Орбан Фицо остава най-близкият – и може би последният – приятел на Кремъл в ЕС.

„Интересувам се да бъда конструктивен играч в Европейския съюз, но не за сметка на Словашката република“, заяви Фицо миналото лято.

Миналия месец той предупреди, че може да наложи вето върху транша от 90 милиарда евро за Киев вместо Орбан, ако унгарският лидер загуби изборите. Будапеща от месеци блокира отпускането на средствата, договорени на среща на върха през декември, заради спор с Киев около повреден петролопровод, пренасящ руски петрол към Централна Европа. В понеделник Мадяр даде сигнал, че няма да застава на пътя на ЕС.

Тъй като тръбопроводът все още не функционира – украинският президент Володимир Зеленски посочи, че няма да бъде ремонтиран до края на април – въпросът е дали Фицо ще изпълни заплахата си и ще блокира средствата, или ще се съобрази с ЕС. Досега словашкият лидер винаги е отстъпвал по въпроса със санкциите и е подкрепял общите позиции на съюза за Украйна.

„Мисля, че Фицо и подобните на него лидери ще са напълно наясно с рисковете и последствията от това да следват стъпките на Орбан“, твърди европейски дипломат. 

Фицо вдигна ветото: Новите санкции срещу руския петрол и банки са факт

 Чешкият премиер Андрей Бабиш

Чешкият премиер – 71-годишен милиардер, често наричан „чешкият Тръмп“ – вече демонстрира авторитарни склонности в стила на Орбан, докато управлява в коалиция с крайната десница. Бабиш беше сред малкото лидери, които подкрепиха Орбан и Фицо в искането за изключения по заема за Украйна. И макар да призова за ограничаване на помощта за Киев, той все пак не се оттегли от чешката инициатива за доставка на боеприпаси.

Бабиш, чиято коалиция включва и антизелената партия „Мотористите“, е насочил поглед и към климатичните политики на ЕС. Той остро критикува схемата за въглеродни квоти, твърдейки, че тя убива чешката индустрия.

Вместо да блокират всяко решение, се очаква десните лидери в Съвета да бъдат „трудни партньори по конкретни теми“ – особено когато позициите им се разминават с преобладаващото мнение на останалите европейски лидери, отбелязва дипломатът.

Андрей Бабиш печели изборите в Чехия, но пътят напред е неясен

Италианският премиер Джорджа Мелони

Италианската лидерка следва прагматичен курс спрямо Брюксел откакто пое властта преди три години. Тя умело балансира между дясната си националистическа политика и проевропейското си поведение в международните отношения. В съюз с лидери като датския премиер Мете Фредериксен, Мелони се опита да затегне правилата на ЕС за миграцията чрез консенсус, а не чрез блокиране.

Един европейски дипломат я определя като „съвсем различен тип“ политик от Орбан. Но друг предупреждава, че тя идва от същото политическо семейство и не бива да бъде подценявана.

„На последния Европейски съвет единственият човек, който се съгласи с Орбан, беше Мелони“, подчертава второто лице. Става въпрос за изказването ѝ пред останалите лидери на срещата през март, когато тя заяви, че разбира позицията му относно заема за Украйна. „Вижда се, че между тях има идеологическа връзка.“

Джорджа Мелони търси политически рестарт след загуба на референдума

Янез Янша

Бившият дългогодишен премиер на Словения, описван като десен консерватор и привърженик на политиката на Тръмп, зае второ място на изборите миналия месец с минимална разлика от само един мандат. Към момента политическата ситуация остава несигурна, тъй като и Янша, и действащият премиер Роберт Голоб водят преговори за съставяне на правителство.

Евентуално завръщане на Янша на власт би консолидирало позициите на популисткия лагер в ЕС. По отношение на Украйна обаче неговата политика се различава от тази на Орбан и Фицо: въпреки сътрудничеството му с Будапеща по други въпроси, Янша подкрепя европейската интеграция на Киев. Още през 2022 г. той беше сред първите лидери, които посетиха украинската столица, за да изразят своята солидарност.

МАРКЕТ ЛИНКС: Румен Радев - с най-високо доверие от 51%, при избори сега - влиза в парламента с 25.6%

 Румен Радев

Бившият президент на България подаде оставка през януари, за да създаде нова партия и да участва в предстоящите парламентарни избори в неделя. Според обобщените социологически данни на POLITICO той е на път да ги спечели – потенциален пробив след години политическа нестабилност в София.

Това обаче може да се окаже проблем за Украйна и нейните европейски съюзници. През 2025 г. Радев каза, че Украйна е „обречена“ във войната с Русия и че увеличаването на военната помощ от ЕС – или „наливането на още оръжия“ – не е решение. Той също така обвини европейските лидери, че са насърчили украинската контраофанзива, довела до „стотици хиляди жертви“.

Симпатиите на Радев към Кремъл предизвикаха остра реакция от страна на Зеленски по време на официалната им среща в София през 2023 г. В хода на разговора украинският президент отправи директен въпрос към своя домакин: „Бихте ли казали: Путин, моля, вземи българска територия?“. Видимо притеснен, Радев се затрудни да отговори.