Преди шест години Лука Карано взема решение, което днес се възприема като пример за предприемаческа интуиция.

Докато живее в Барселона, Карано оставя кучето си Луна само у дома и се пита дали в YouTube има съдържание, създадено специално за домашни любимци. След като не открива такова, решава да създаде собствен канал.

Така се създава Siesta Dog TV – платформа с видеа, предназначени за кучета, с визуални елементи и цветове, съобразени с тяхното зрение. Днес съдържанието включва анимации с продължителност до 10 часа и спокойна музика, като някои видеа достигат милиони гледания.

Според BBC, това, което започва като личен експеримент, вече се оформя като нарастващ сегмент от дигиталната икономика – „телевизия за кучета“.

Популярността на тези канали е обяснима, тъй като все повече собственици възприемат домашните си любимци като част от семейството, често дори като свои деца. Това променя потребителското поведение и създава значително търсене, според BBC.

Според Никълъс Додман от Центъра за изследване на кучешкото поведение в Кънектикът, тревожността при раздяла между животното и собственика става все по-разпознаваем проблем, а дигиталното съдържание се разглежда като инструмент за неговото управление. Това е бързо разрастваща се екосистема. Освен Siesta Dog TV, вече съществуват и десетки канали като Four Paws TV, Cartoon Dog Music и Puppy Dreamscape, които предлагат разнообразно съдържание – например анимации или реални кадри на животни и природни сцени.

Технологичният аспект на тази ниша също се развива. С навлизането на изкуствения интелект създаването на подобно съдържание става по-лесно и достъпно. Част от видеата вече се генерират с AI, което позволява бързо производство и персонализация.

„Технологията ни позволява да създаваме сцени навсякъде – например в Хавай. А за кучетата няма значение дали съдържанието е генерирано от AI“, казва Карано пред BBC.

Това повдига въпрос: ако крайният потребител, в случая кучето, не прави разлика, бариерите за навлизане на този пазар значително намаляват. Това го прави потенциално пренаситен и силно конкурентен сегмент.

В опит да оцелеят, европейските производители пренасочват отглежданите насекоми от фураж за аквакултури към храна за домашни любимци - тъй като законодателството им забранява да използват хранителни отпадъци като източник на храна

Муха в купата на кучето ми: Насекомите в храната за домашни любимци и абсурдната реалност в ЕС

Действа ли наистина „телевизията за кучета“?

Отговорът не е еднозначен, тъй като научните данни са противоречиви. Изследване на Queen's University Belfast от 2023 г. показва, че кучетата в приюти прекарват само около 10.8% от времето си в гледане на екран. Освен това те бързо свикват с него и губят интерес.

Други проучвания, включително на Илиена Хирски-Дъглас, показват, че кучетата взаимодействат с видеосъдържание за кратки периоди, а не продължително. В същото време има и по-оптимистични резултати. Проучване на Auburn University, базирано на анкети сред собственици, заключава, че кучетата могат да извличат смислено преживяване от гледането на телевизия.

Докато търсещите работа се стремят към позиции в сферата на услугите и поддръжката, работодателите се фокусират върху намирането на таланти в области като изкуствения интелект

Бавачка на домашни любимци е най-търсената професия в Сингапур

Един от първите играчи в този сегмент е DogTV, създаден още през 2012 г. в САЩ. Компанията позиционира продукта си като инструмент за намаляване на стреса при кучетата и дори използва елементи, наподобяващи експозиционна терапия – например видеа с фойерверки или пътуване с кола.

Изпълнителният директор Беке Любич посочва, че съдържанието може да помогне на животните да се адаптират към стресови ситуации, особено когато са изложени на тях в контролирана среда.

DogTV обаче подхожда по-предпазливо към изкуствения интелект. Докато много конкуренти използват технологията за масово производство на съдържание, компанията предпочита по-ограничено и контролирано приложение.

Независимо дали кучетата наистина „гледат телевизия“, моделът има ясна икономическа логика. Това е пример за дигитализация на емоционален разход: собствениците плащат, за да бъдат спокойни. С добавянето на AI инструменти, които намаляват разходите за производство, се оформя ниша с потенциал за разширение.

Дали „телевизията за кучета“ ще остане временна тенденция или ще се превърне в устойчив сегмент, зависи от това дали хората възприемат стойността като реална. В крайна сметка именно те вземат решенията и плащат сметката.