Физическият изкуствен интелект, който съчетава AI с възможността за действие в реалния свят чрез роботи и автономни машини, бързо се превръща в следващото голямо индустриално предизвикателство. За Япония този преход е необходимост, а не просто стратегия.

Поради намаляваща работна сила и засилен натиск върху производителността, японските компании ускорено въвеждат AI-базирани роботи във фабрики, складове и критична инфраструктура, съобщава TechCrunch.

Правителството също предприема действия. През март 2026 г. Министерството на икономиката, търговията и индустрията на Япония обяви целта си да изгради национален сектор за физически изкуствен интелект и да постигне 30% дял от световния пазар до 2040 г. Японските производители вече държат около 70% от глобалния пазар на индустриални роботи (по данни за 2022 г.). Основният двигател на този технологичен напредък е недостигът на работна сила.

„Физическият AI се купува като инструмент за оцеляване – как да поддържаш фабрики, складове и услуги с по-малко работна сила“, казва Хогил До от Global Brain пред TechCrunch.

Населението на Япония намалява за 14-та поредна година през 2024 г., а делът на хората в трудоспособна възраст е спаднал до 59,6%. Очаква се той да намалее с още близо 15 милиона души през следващите две десетилетия.

Докато светът говори за чатботи, в Ханджоу, Китай, експериментира с физически AI. Роботи, автономни системи и иновативни решения превръщат града в тестова площадка за следващата технологична ера

От код към реалност: Ханджоу е китайската лаборатория за физически AI

Тази тенденция променя бизнес логиката. Проучване на Reuters и Nikkei от 2024 г. показва, че недостигът на работна ръка е основният фактор, който насърчава японските компании да внедряват изкуствен интелект.

„Фокусът се измести – от ефективност към индустриално оцеляване“, казва Шо Яманака от Salesforce Ventures, инвестиционното подразделение на Salesforce. Той отбелязва, че Япония е изправена пред физически ограничения и че водещи услуги не могат да се поддържат без автоматизация.

Силата на Япония е в хардуера, докато слабостта е в системите.

Япония традиционно доминира в производството на хардуер, включително сензори, актуатори и системи за управление. Това е и нейното стратегическо предимство.

„Контролът върху тази физическа връзка между изкуствения интелект и реалния свят е сериозно конкурентно предимство“, казва Яманака.

В новата фаза на развитие това предимство може да не е достатъчно. Докато Япония и Китай водят в хардуерните разработки, САЩ изпреварват в софтуерните решения, услугите и интегрираните системи.

Романът Sympathy Tower Tokyo предизвика дебати в Япония, след като авторката призна, че част от него е написана с помощта на изкуствен интелект

Рие Кудан и ролята на ChatGPT в романа ѝ, спечелил „Акутагава“

Главният изпълнителен директор на Mujin, Исей Такино, отбелязва, че класическият модел със силен софтуер върху външен хардуер може да не е ефективен при физическия AI. Роботиката изисква задълбочено разбиране на физическите характеристики на машините, което прави интеграцията по-сложна и скъпа.

Япония вече преминава от тестови фази към реална употреба на тези машини. Под ръководството на премиера Санае Такаичи страната е отделила около 6,3 млрд. долара за развитие на изкуствен интелект, роботика и индустриална интеграция. Това е сигнал, че вече не става въпрос само за начални проекти, а за реално внедряване, за което клиентите заплащат и което се измерва чрез показатели като производителност, време на работа и нужда от човешка намеса.

Автоматизацията е най-напреднала в производството, особено в автомобилната индустрия, където всяка година се инсталират десетки хиляди роботи. Нови решения също набират скорост – от автоматизирани складове до роботи за инспекция в индустриални обекти и центрове за данни.

SoftBank вече интегрира езикови и визуални AI модели с контролни системи в реално време, което позволява на роботите да разбират средата и да изпълняват сложни задачи автономно.

Капиталът също се пренасочва. Фокусът вече е върху софтуер за управление и координация, дигитални двойници, симулации и интеграционни платформи. Според инвеститорите най-голяма стойност ще имат компаниите, които контролират внедряването, интеграцията и непрекъснатото усъвършенстване на системите.

RentAHuman, платформа за AI агенти, позволява на системи да „търсят, наемат и плащат на хора за задачи във физическия свят“

Чатботовете стават шефове, а хората - „тела под наем“: Платформа позволява на AI да аутсорсва задачи

Хибридният модел: корпорации и стартъпи

За разлика от традиционните технологични пазари, тук не се очаква единен победител.

Моделът на Япония се развива като хибридна екосистема. Големите компании като Toyota Motor Corporation, Mitsubishi Electric и Honda Motor осигуряват мащаб, производство и достъп до клиенти. Стартъпите са двигател на иновациите, особено в областта на софтуера, автономните системи и автоматизацията на процеси. Това е допълваща се екосистема – комбинация от индустриален опит и технологична иновация“, казва Яманака.

Дори в отбранителния сектор, където автономните системи са от ключово значение, се наблюдава подобна динамика: големите компании осигуряват инфраструктура, а по-малките разработват гъвкави решения и софтуер.

Изследване, проведено от учени от UC Berkeley и UC Santa Cruz, разкрива неочаквано поведение при водещи модели, които могат да вземат решения в разрез с подадените им инструкции

AI модели нарушават инструкции и укриват информация, за да „спасяват“ други системи за изкуствен интелект

Компании като WHILL вече изграждат завършени екосистеми – от електрически превозни средства и сензори до облачно управление на флотилии. Тяхната стратегия комбинира японската експертиза в хардуера с американската бързина в софтуерното развитие.

Изводът за индустрията е, че физическият изкуствен интелект няма да бъде доминиран от един тип участници или една технология. Най-важното е, че стойността ще бъде в това кой контролира внедряването, интеграцията и развитието на тези системи във времето.