Наскоро бяха обявени два нови романа от романтичната фентъзи (роментъзи) поредицата „Двор от рози и бодли“, а акциите на издателството им веднага скочиха с впечатляващите 20%. Авторката Сара Джей Маас е изключително влиятелна фигура в книгоиздаването – книгите ѝ са преведени на 40 езика и са продадени в над 70 милиона копия по света. Успехът ѝ е част от по-широкия подем на т.нар. „роментъзи с феи“.

Сюжетите в този жанр обикновено се въртят около главна героиня, която преодолява опасни изпитания в сложни фентъзи светове – най-често света на феите (от старофренската дума fae). Централна нишка е романтичната ѝ връзка с мистериозна и непредсказуема свръхестествена фигура. Характерен за жанра е еротичният заряд, като читателите често оценяват нивото на „пикантност“ – от деликатни романтични сцени до детайлни описания на интимни отношения.

Връзката между феите и сексуалността обаче съвсем не е нова, пише BBC. Както отбелязва Франсис Йънг, автор на книгата Fairies: A History, тя съществува още в традициите, в които феи съблазняват хора.

Испанско издателство преиздаде емблематичния труд на Гилбърт и Губар от 1979 г., който анализира творчеството на Джейн Остин, Мери Шели, сестрите Бронте и Емили Дикинсън през изцяло нов ъгъл

„Франкенщайн“, „Джейн Еър“ и „Снежанка“ през призмата на пола: „Лудата на тавана“ и зараждането на феминистката литературна критика

„Връзката между феите и сексуалността съществува от векове. Виждаме я в истории за феи, които съблазняват човешки мъже и жени. Вероятно най-известният пример е легендата за Там Лин“, казва той.

В тази стара шотландска балада от 40-те години на XVI век жена на име Джанет откъсва роза в гората Картерхо и се озовава лице в лице с красивия млад мъж Там Лин. По-късно тя разбира, че е бременна, и го потърсва отново. Той ѝ разкрива, че е държан в плен от Кралицата на феите, но Джанет може да го освободи, ако следва неговите указания.

Баладата притежава силен сексуален подтекст. Джанет е облечена в зелено – цвят, асоцииран със съблазняването – и е възможно да е отишла в гората с цел да привлече Там Лин. В някои версии тя трябва да го държи здраво, докато феите магически го трансформират в различни форми, докато накрая той не възвръща човешкия си образ на гол мъж.

Традиционната представа за героя, който спасява изпадналата в беда девойка, тук е обърната. Сара Дж. Маас цитира баладата като едно от своите вдъхновения, а един от основните герои във вселената на „Двор от рози и бодли“  носи името Тамлин.

Подобни мотиви се срещат и извън британската традиция. В скандинавския фолклор например съществува skogsrå – фея или горски дух, който изглежда като красива, съблазнителна жена, която обаче има копита на крава. Връзката със създанието обаче е фатална – всеки, който има интимни отношения с него, умира в рамките на година.

Свръхестествени същества и забранени връзки

Друга група истории, описващи интимна връзка между човешко същество и фигура от свръхестествения „отвъден свят“, са известни под общото име „Легендата за Мелюзина“ – разказ за могъщ воден дух или фея. Кели Фицджералд, ръководител на Катедрата по ирландски, келтски изследвания и фолклор в Университетския колеж в Дъблин, обяснява пред BBC: „Легендата за Мелюзина [от 1393 г.] произлиза от френската традиция, но е много силно застъпена и в Ирландия – чрез мотивите за обикновен мъж, който се жени за селки (жена-тюлен).“

Филмът на Франсоа Озон поставя отново въпроса за смисъла, морала и мястото на индивида в съвременния свят

Екзистенциалното кино се завръща с нов прочит на „Чужденецът“

Този тип история има и своята обратна страна – в нея главната героиня се влюбва в звяр, който се оказва омагьосан мъж. Фицджералд, автор на „Ирландски народни приказки“, дава за пример предание от Донегол за принцеса, която се омъжва за мъж, превърнат в бик от своята мащеха. Друга магия му позволява да възвръща човешкия си облик нощем, когато споделя ложето на принцесата.

„Отглас от тези фолклорни мотиви откриваме и в Шекспировата комедия „Сън в лятна нощ“, създадена в средата на 90-те години на XVI век. Под действието на силно заклинание Титания, кралицата на феите, се влюбва в тъкача Кросното, чиято глава е преобразена в магарешка от Пък – пакостливия и понякога жесток помощник на Краля на феите. Самият Пък е вид елф, сроден с ирландското същество „пука“, и е познат още като Робин Славния момък.

Титания е заобиколена от своите придружители – Молец, Грахово цветче, Паяжинка и Синапено семе, като в много съвременни постановки се акцентира именно върху еротичното излъчване на тези магически създания. Пример за това е продукцията на Кралската шекспирова компания от 1999 г. под режисурата на Майкъл Бойд. Тя е била толкова сексуално наситена, че по време на антракта цяла група ученици е напуснала залата в знак на протест.

Паднали ангели и полубогове

Дебатът за същността на феите – дали са паднали ангели, полубогове или човешки духове – остава отворен и до днес, а мнозина откриват техните корени в образи като този на Лилит. Смята се, че тя има месопотамски произход, но в еврейските предания се появява като първата съпруга на Адам, прокудена от Едем заради желанието си да бъде негова равна. Лилит търси интимна близост с мъже, често докато те спят, с цел да зачене от тях. Образът ѝ често се преплита с този на Ламия от гръцката митология – фигура, която също съблазнява смъртните и, подобно на Лилит, похищава бебета (деяние, което във фолклора традиционно се приписва на феите).

Трудно е да се определи точно кога и защо феите започват да се променят – от своенравните и плашещи същества от народните предания до деликатните, добронамерени създания с блестящи криле, с които мнозина ги свързват днес. Според книгата „Магическият народ: Британските и ирландските феи от 500 г. до днес“ на Саймън Йънг и Сери Холбрук, първите криле на феи „се появяват едва в края на XVIII век в картините и са по-скоро измислица на група британски художници, отколкото черта на традиционния фолклор. Минават още 70 години, преди крилете да бъдат споменати в приказките, и още 50 до първите твърдения на хора, че са виждали феи с криле“.

Същата книга посочва, че вярата във феите започва да отслабва от средата на XIX век с настъпването на индустриалната ера. Това може да е резултат от урбанизацията и изчезването на закътаните селски места, предпочитани от „обикновения човек“, или пък е следствие от напредъка на науката и скептицизма към народните суеверия. Вероятно спадът в детската смъртност също е допринесъл за избледняването на историите за феи.

В известен смисъл героинята на Дж. М. Бари – Камбанка от „Питър Пан“, олицетворява както старите традиции, така и новите представи: тя физически прилича на по-миловидната версия на феите, но в същото време е хаотична, жестока и изпитва сексуална ревност към Уенди.

Защо жанрът е толкова популярен днес?

Ако фентъзи романтиката с феи (fae romantasy) черпи вдъхновение от традиции на хиляди години, защо популярността ѝ избухва точно сега? Основната читателска аудитория са младите жени, макар че напоследък все повече мъже също проявяват интерес. Продажбите на книги бележат рекорди, а в ход са и няколко телевизионни адаптации.

„Мисля, че днес читателите търсят бягство от реалността повече от всякога“, споделя пред BBC Кейти Фрейзър от изданието The Bookseller. „Тези книги носят доза утеха.“

Стрийминг ерата превърна писателите в ключови фигури с нарастващо влияние върху филмовата индустрия

От „Хари Потър“ до „Бриджъртън“: Холивуд все повече залага на адаптации по литературни заглавия

Фрейзър, която сама е почитател на жанра, не е фен на изрази като „феи еротика“ или „порно с феи“. „Категорично не съм съгласна с етикета „порно с феи“, коментира тя. „Това обезценява труда на жените автори и пренебрегва предимно женската аудитория. Да, в книгите има секс, но те предлагат и динамични сюжети, фокусирани върху женската независимост и себеутвърждаване.“

„Исторически погледнато, жените винаги са били по-запалени читатели на романтична литература от мъжете“, отбелязва Фицджералд. „Издателства като Mills & Boon са чиста проба фантазия и бягство от ежедневието. А персонаж като Полдарк от романите на Уинстън Греъм е също толкова фантастичен образ, колкото и любовник от отвъдния свят на феите.“

Тя добавя: „Очевидно в тези вечни истории има нещо, което истински завладява човешкото въображение. Те са разказвани и преразказвани безброй пъти, а начинът, по който се проявяват в момента, вероятно е отговор на състоянието на съвременния свят – има нужда от тях.“

„Освен това“, смее се тя, „доколкото разбирам, днешните млади хора не правят толкова секс, колкото тези преди 10 години. Дали пък това няма нещо общо?“