Дори ако опозиционният лидер Петер Мадяр спечели изборите в Унгария този месец, неговото управление ще бъде подложено на изключително изпитание. Той ще трябва да маневрира в сложен правен и политически „минен терен“, подготвен от премиера Виктор Орбан.

През своите 16 години на власт Орбан – смятан за близък съюзник на Кремъл – наложи строг контрол над ключовите държавни институции. Това означава, че негови лоялисти ще запазят правомощия да блокират бюджетните планове на новото правителство и да отменят закони чрез политизирания Конституционен съд.

Основното предизвикателство пред Мадяр ще бъде да управлява ефективно, без да бъде тласнат към предсрочни избори в система, проектирана именно с цел да го провали.

Освен текущото влияние на Орбан върху държавния бюджет, много ключови сфери на обществения живот са подчинени на т.нар. „кардинални закони“. Тези разпоредби, регулиращи съдебната система, медиите, изборния процес, финансите и дори семейната политика, могат да бъдат променени единствено ако Мадяр и неговата партия „Тиса“ постигнат почти невъзможно мнозинство от две трети.

Премиерът Виктор Орбан е изправен пред най-тежката политическа битка в живота си, която застрашава неговото 16 годишно управление

Напрежението нараства в последните седмици преди изборите в Унгария

Кабинетът на Орбан и управляващата „Фидес“ залагат на сценария, при който „Тиса“ – млада формация, обединяваща гласоподаватели от целия политически спектър – ще се провали поради административна неопитност и невъзможност да управлява ефективно.

„За да може „Тиса“ да управлява, ще ѝ е нужна ясна визия за страната и нещо като сплотена политическа общност зад себе си. Единственото, което ги обединява, е желанието да ни извадят от власт“, коментира унгарският министър по европейските въпроси Янош Бока пред POLITICO.

„Това може и да е достатъчно, за да ни свалят от власт, но със сигурност не е достатъчно, за да управляват страната“, добавя той.

Мадяр се подготвя за труден старт, ако спечели, тъй като социологическите проучвания показват, че може да разполага само с обикновено мнозинство. Освен това ще трябва да се справя с враждебността на лоялни на „Фидес“ кадри в администрацията, които също могат да бъдат отстранени само с мнозинство от две трети.

„Това със сигурност ще бъде тежка битка и съм убедена, че Орбан няма да улесни наследника си, ако загуби“, казва Каталин Чех, бивш евродепутат и настоящ депутат от опозицията.

„Разрушаването на демокрацията и институциите е много по-лесно, отколкото тяхното възстановяване.“

Финансов натиск

Първото голямо изпитание за Петер Мадяр ще бъде изготвянето на бюджет, който да покрие амбициозните му предизборни обещания. След години на недофинансиране, той планира сериозен ръст на публичните разходи, особено в здравеопазването. Задачата обаче е изключително трудна, тъй като след масирано харчене преди вота, правителството на „Фидес“ изчерпа половината от годишния дефицитен лимит за 2026 г. още през февруари.

Допълнително препятствие е Бюджетният съвет – един от най-силните инструменти на Орбан. Органът се състои от трима лоялисти на „Фидес“ с дългогодишни мандати (между 6 и 12 години) и има право да налага вето върху финансовия план на държавата.

Опозиционната партия „ТИСА“ залага на опитни корпоративни ръководители, които да разхлабят контрола на Орбан върху държавните институции

Бизнесът срещу Орбан: Планът на Мадяр за „истинска смяна на режима“ в Унгария

Ситуацията се усложнява и от ролята на президента Тамаш Шуйок. Като близък съюзник на Орбан с мандат до 2029 г., той може да свика предсрочни избори, ако парламентът не успее да приеме бюджет. Важно е да се отбележи, че както президентът, така и Бюджетният съвет могат да бъдат сменени единствено с мнозинство от две трети.

Сериозно предизвикателство пред Мадяр ще бъде и разблокирането на 18 милиарда евро от фондовете на ЕС. За целта той трябва да прокара изискваните от Брюксел реформи преди крайния срок през август.

По време на кампанията лидерът на „Тиса“ изрази увереност, че ще осигури поне част от средствата чрез решителни антикорупционни мерки. Според анализатора Оршоля Рацова обаче, успехът му ще бъде ограничен:

„Той няма да може да променя закони, изискващи квалифицирано мнозинство. Всичко ще зависи от неговите все още неизпитани преговорни умения и от готовността на ЕС за известна гъвкавост.“

Мнозинството от две трети

Изискването за мнозинство от две трети за толкова много ключови решения се очертава като най-голямата пречка пред всяко ново правителство.

Въвеждането на т.нар. „кардинални закони“ беше крайъгълният камък на конституционната реформа на Орбан от 2011 г., приета експресно само за девет дни. Обхващайки всичко – от съдебната система до медиите – тези закони гарантират, че основни държавни политики ще останат практически недосегаеми за бъдещи управляващи.

Още тогава Венецианската комисия изрази сериозна загриженост. Експертите определиха изискването за мнозинство от две трети като прекомерно, особено за въпроси, които по принцип се решават чрез стандартния политически процес. Комисията остро критикува и широките правомощия на Бюджетния съвет, виждайки в тях заплаха за нормалното функциониране на демокрацията.

Освен законодателната рамка, „Фидес“ е инсталирала свои лоялисти на всички ключови постове – от главния прокурор и омбудсмана до медийните регулатори.

Месец преди изборите в Унгария премиерът използва антиукраинската реторика, за да извлече максимална политическа полза

Орбан твърди, че украинци са „заплашвали“ семейството му

„Всички тези позиции са стратегически овладени и имат капацитета напълно да блокират всяко правителство, което не е свързано с Фидес“, предупреждава Миклош Лигети.

Системата се крепи и върху мощни структурни предимства в медийната сфера. През 2018 г. беше създадена Централноевропейската преса и медийна фондация (KESMA) – гигантска структура, обединяваща стотици медии, които разпространяват единствено партийния наратив. Тъй като правилата за нейното функциониране също са защитени от кардинални закони, разформироването ѝ отново изисква недостижимото мнозинство от две трети.

Конституционният съд остава един от най-мощните инструменти на статуквото — всички 15 съдии са назначени от „Фидес“, включително и бивш министър на отбраната. Паралелно с това, Върховният съд (Курията) се оглавява от Андраш Варга, избран от доминирания от Орбан парламент.

Всеки законопроект, предложен от кабинета на Мадяр, рискува да бъде блокиран от висшите магистрати.

„Поради пристрастността на Върховния съд – или поне на неговия председател – и на Конституционния съд, „Тиса“ я чака изключително тежка битка“, отбелязва анализаторът Адриен Лацо.

През декември депутатите на Орбан допълнително засилиха правомощията на президента Тамаш Шуйок. Според Ким Лейн Шепеле, Орбан е разработил план за „най-лошия сценарий“ в случай на изборна загуба. Последните законови промени правят отстраняването на държавния глава от нов парламент практически невъзможно.

Президентът разполага с механизми да парализира законодателната дейност, като връща закони за преразглеждане или ги препраща към Конституционния съд. Там те могат да бъдат обявени за противоконституционни, което окончателно би провалило реформите на „Тиса“.

Шепеле прави директен паралел със ситуацията в Полша. Там премиерът Доналд Туск се сблъсква с подобни системни пречки и чести вета от страна на президента Карол Навроцки, което забавя демонтирането на предишния политически модел.

Докато унгарският премиер изостава в социологическите проучвания, ключови фигури от обкръжението на Доналд Тръмп се мобилизират, за да подкрепят своя най-лоялен европейски съюзник

Може ли MAGA да спаси Виктор Орбан?

Орбан в опозиция

Дори извън управлението, Орбан разполага с достатъчно лостове, за да блокира работата на държавата по всяко време. Жужана Селени подчертава, че „Фидес“ има дълъг и доказан опит като изключително агресивна опозиционна сила.

За пример тя посочва 2006 г. – последните избори, които Орбан губи. Макар първоначално да приема поражението си от социалистите, ситуацията рязко се променя след изтичането на скандалния запис („Ошньодската реч“), в който тогавашният премиер Ференц Дюрчани признава, че е лъгал избирателите. Това отприщва вълна от масови протести и гражданско неподчинение.

„В периода 2006–2010 г. „Фидес“ изнесе политиката на улицата и подложи правителството на постоянен тормоз чрез обструктивни тактики в парламента“, припомня Селени.

Според нея Орбан е напълно готов да повтори този сценарий. Политологът Габор Тока споделя тези опасения, предупреждавайки: „Ако опозицията спечели, мога да си представя всякакви дестабилизиращи сценарии.“