Чуждестранните централни банки рязко са намалили притежанията си на американски държавни облигации, съхранявани във Федералния резерв в Ню Йорк, до най-ниското ниво от 2012 г. насам, предава Financial Times.

Стойността на държавните облигации на САЩ, държани на попечителство в Ню Йорк от официални институции – група, която включва основно централни банки, но също така правителства и международни организации – е спаднала с 82 млрд. долара от 25 февруари насам до 2,7 трилиона долара, показват данни на Федералния резерв.

Спадът през последния месец подчертава как рязкото поскъпване на енергията, предизвикано от затварянето на Ормузкия проток от Иран, е разклатило финансите на държавите, зависими от внос на петрол, като същевременно е засилило долара на глобално ниво.

Това се случва в момент, в който редица централни банки се намесват на валутните пазари, за да подкрепят собствените си валути – процес, който обикновено включва продажба на долари.

Според Брад Сетсър, старши сътрудник в Съвета по външни отношения на САЩ, страни вносители на петрол като Турция, Индия и Тайланд вероятно са сред продавачите, тъй като са принудени да плащат по-високи цени за суровината, която се котира в долари.

Пазарът в момента залага, че тази година няма да има промяна в лихвените проценти на Федералния резерв, което означава, че цените на златото е по-малко вероятно да продължат да растат

Ралито на златото може да е близо до своя край, смята стратег от UBS

Данните показват, че централната банка на Турция е продала чуждестранни държавни ценни книжа за 22 млрд. долара от валутните си резерви от 27 февруари насам – ден преди началото на ударите срещу Иран. По думите на Сетсър значителна част от тези активи вероятно са били американски облигации.

Отделни данни от централните банки на Тайланд и Индия също показват продажби на валутни резерви след началото на конфликта, макар да не е ясно дали става дума за държавни облигации или за доларови депозити.

„Много държави не искат валутите им да отслабват допълнително, защото това увеличава местната цена на петрола – което означава или повече бюджетни субсидии, или по-голям натиск върху домакинствата. Затова виждаме масова намеса на валутните пазари с цел ограничаване на обезценяването“, казва Сетсър пред FT.

Според Брад Сетсър, старши сътрудник в Съвета по външни отношения, отбелязва, че и страни износители на петрол от Близкия изток могат да продават такива активи, за да компенсират колебанията в приходите си от петрол, макар делът им в общите притежания да е сравнително малък.

Morgan Stanley понижава оценката си за глобалните акции, докато войната в Близкия изток тласка инвеститорите към защитни активи

Перспективата пред глобалните акции се влошава, капиталът се насочва към облигации и кеш

Американските държавни облигации остават основен резервен актив за централните банки по света, тъй като пазарът им – с обем от около 30 трилиона долара – е най-големият и най-ликвидният в света.

Продажбите от страна на чуждестранни централни банки идват в момент, когато пазарът на американски облигации вече е под натиск, тъй като инвеститорите се опасяват, че конфликтът в Близкия изток ще доведе до по-висока инфлация.

Това изтласка доходността по двугодишните и десетгодишните облигации нагоре с най-голям темп от 2024 г. насам, увеличавайки разходите по заемите за правителства, бизнес и домакинства.

Някои инвеститори отбелязват, че притежанията на чуждестранните централни банки често намаляват, когато доларът поскъпва, тъй като те се стремят да балансират резервите си и да защитят валутите си. Други обаче виждат в данните знак, че държавите използват резервите си в условия на пазарна нестабилност.

Според Стивън Джоунс, главен инвестиционен директор в Aegon Asset Management, това може да означава, че централните банки „трупат боен резерв“, като осребряват облигации.

„Те изтеглят средства за черни дни“, казва той.

Анализатори отбелязват също, че част от облигациите може да са били преместени към други попечители извън Федералния резерв в Ню Йорк, а не продадени директно. Въпреки това обемът на отчетените продажби остава значителен, особено като се има предвид, че пазарът на държавни облигации е скочил почти тройно от 2012 г. насам – последния път, когато е отчетено подобно ниво на разпродажби, отбелязва Суайбър.

Притежанията на чуждестранните институции във Федералния резерв постепенно намаляват през последните години, тъй като управителите на валутни резерви диверсифицират активите си извън долара. Това прави частните чуждестранни инвеститори все по-важен фактор на пазара.