Космосът се очертава като следващата граница за облачните услуги. Starcloud, стартъп, разработващ орбитални центрове за данни, вече е оценен на 1.1 млрд. долара след последния си инвестиционен рунд, съобщава TechCrunch.

Компанията постига статут на „еднорог“ само 17 месеца след участието си в Y Combinator. Серия A е водена от Benchmark и EQT Ventures, а общият привлечен капитал е 200 млн. долара.

Интересът се дължи на нарастващия натиск върху изграждането на центрове за данни на Земята, включително недостиг на енергия и регулаторни ограничения. Изнасянето на изчислителна мощност в орбита е логична стъпка, но бизнес моделът остава рисков поради непотвърдени технологии и значителни капиталови разходи.

През ноември 2025 г. Starcloud изстрелва първия си сателит, оборудван с Nvidia H100 – един от най-мощните AI чипове. По-късно същата година компанията планира да пусне Starcloud 2 – по-мощна версия с няколко графични процесора, включително нов чип от серията Blackwell на Nvidia, сървър от Amazon Web Services и система за добив на биткойн.

Следващата стъпка е разработката на космически дата център Starcloud 3, предназначен за изстрелване с ракетата Starship на SpaceX. Планираният апарат ще има мощност от 200 киловата и тегло около 3 тона, като ще използва система за разполагане на сателити, позната от мрежата Starlink. Според основателя и главен изпълнителен директор Филип Джонстън това може да бъде първият орбитален дата център, който да е конкурентен по цена на наземните, при разходи около 0.05 долара за киловатчас – но само ако цената за изстрелване падне до около 500 долара на килограм.

Благодарение на бума при изкуствения интелект и придобиването на Mellanox Nvidia превръща мрежовата инфраструктура за центрове за данни в бързо растящ бизнес за милиарди, който допълва и засилва доминацията ѝ при AI чиповете

Nvidia изгражда бизнес за милиарди, който може да съперничи на подразделението ѝ за чипове

Голямото „ако“ – ракетите

Основният проблем е, че Starship все още не е в редовна експлоатация. Очаква се търговските полети да започнат най-рано през 2028–2029 г., което може да забави масовото внедряване на космически центрове за данни до следващото десетилетие.

„Няма да сме конкурентни по отношение на енергията, докато Starship не започне да лети редовно“, признава Джонстън. Дотогава компанията ще изпълнява по-малки мисии с ракетата Falcon 9.

В краткосрочен план Starcloud ще предлага изчислителна мощност директно в орбита, например за обработка на данни от сателити като тези на Capella Space. Дългосрочната визия е изграждане на разпределени космически центрове за данни, които да поемат част от натоварването на наземните.

TechCrunch отбелязва, че индустрията е в много ранен етап на развитие. Докато Дженсън Хуанг, главен изпълнителен директор на Nvidia, представя нови чипове за космически приложения, реалният брой иновативни GPU в орбита остава минимален – едва десетки, спрямо милиони, продадени на земни центрове за данни.

Същото важи и за енергията. Мрежата Starlink генерира около 200 мегавата, докато в САЩ се изграждат центрове за данни с капацитет над 25 гигавата.

Нарастващият апетит на AI за енергия тласка компаниите към орбитални решения – между футуристичната мечта и суровата икономическа реалност

Центрове за данни в космоса: Мисията е (почти) възможна

Технологичните бариери

Предизвикателствата са значителни – от охлаждането на мощни чипове в космоса до синхронизацията между множество GPU. Най-сложните задачи, като обучение на модели за изкуствен интелект, изискват стотици или хиляди чипове да работят едновременно, което в орбита ще изисква или големи сателити, или високоскоростни лазерни връзки между тях.

Starcloud вече има практически опит. Компанията твърди, че първа е обучила AI модел в орбита и е стартирала версия на Gemini. Не всичко обаче върви по план – един от GPU модулите (Nvidia A6000) е загубен при изстрелване.

Starcloud не е единствената компания, която се насочва натам. Например Aetherflux, проектът Google Project Suncatcher и Aethero също разработват подобни решения.

Най-големият потенциален конкурент остава SpaceX, която вече е подала заявки за изграждане на мрежа от до 1 милион сателита за разпределени изчисления.

Въпреки това Джонстън вижда възможност за съвместно съществуване. Според него SpaceX ще се фокусира върху вътрешни проекти като Grok и Tesla, докато Starcloud се позиционира като инфраструктурен и енергиен доставчик.

Проучване на ЕС за 2,1 млн. долара разкрива, че извеждането на центрове за данни в орбита е технически, икономически и екологично осъществимо

Центрове за данни в Космоса: Може ли Европа да сбъдне технологичната си мечта

Какво следва?

Идеята за центрове за данни в Космоса вече привлича значителен капитал, но остава високорискова. Без евтини и чести изстрелвания бизнес моделът трудно ще стане конкурентен. Въпросът не е дали това ще се случи, а кога – и дали първите компании ще издържат достатъчно дълго, за да стигнат до този момент.