Нов доклад: Управляващите в България „последователно и умишлено“ подкопават върховенството на закона

Правителствата в пет държави членки на ЕС „последователно и умишлено“ подкопават върховенството на закона, предупреждава водещата европейска организация за граждански свободи Civil Liberties Union for Europe.

Въз основа на данни от над 40 неправителствени организации в 22 държави, Liberties определя правителствата на България, Хърватия, Унгария, Италия и Словакия като „подкопаващи върховенството на закона“.

Докладът, публикуван в понеделник, поставя България сред петте държави в ЕС, които не просто изостават, а активно подкопават върховенството на закона. Организацията класифицира страната ни в групата на т.нар. dismantlers – правителства, които „последователно и умишлено“ отслабват институциите на правовата държава. В общата оценка България е посочена и сред държавите с регрес в правосъдието, борбата с корупцията, медийната среда и механизмите за контрол и баланс, което я поставя в най-тревожната категория в целия доклад.

Като ключов политически контекст авторите посочват завръщането на ГЕРБ във властта през януари 2025 г., при неформална парламентарна подкрепа от ДПС, ръководено доскоро от Делян Пеевски, санкциониран от САЩ и Обединеното кралство за корупция. Докладът отбелязва, че заедно с Бойко Борисов Пеевски от години е сочен като една от централните фигури зад „завладяната държава“, високото ниво на корупция и търговията с влияние в съдебната система. Още на 5 февруари 2025 г. Борисов обявява, че партията му няма да предприема повече законодателни или конституционни стъпки по отношение на съдебната власт – ход, който авторите на доклада тълкуват като рязък отказ от реформаторския дневен ред от предходните две години.

Организацията използва и конкретен пример, за да покаже как изглежда този модел на практика. Арестът на кмета на Варна Благомир Коцев през юли 2025 г. е описан като операция, възприета широко като политическа репресия – както заради момента, часове преди ключово гласуване на общинския бюджет, така и заради връзките на подалата сигнала бизнесдама с ГЕРБ, прехвърлянето на делото в София и твърденията на самия Коцев, че върху него е бил упражняван натиск да се присъедини към лагера на Пеевски.

Оценката за съдебната система е също толкова тежка. Според доклада България продължава да блокира съществени реформи, а ключови органи работят с отдавна изтекли мандати – включително Висшият съдебен съвет, инспекторатът към него, главният прокурор, който и през 2025 г. остава временно изпълняващ длъжността, както и председателят на Върховния административен съд. Авторите описват механизма за разследване на главния прокурор като на практика неработещ, а разследванията по дела като „Осемте джуджета“ и мрежата около Мартин Божанов – Нотариуса – като пореден пример за неспособността на системата да стигне до реална отговорност по случаи на влияние и корупция в самата съдебна власт.

Паралелно с това докладът отчита влошаване и в медийната среда. Посочени са SLAPP дела срещу журналисти, натиск върху обществената телевизия, законодателни промени, които ограничават достъпа до документи от Имотния регистър и така нанасят пряк удар по разследващата журналистика, както и опит за промени в Наказателния кодекс, които биха могли да криминализират публикуването на информация от обществен интерес.

Обобщението на изследователите е, че България не просто остава в хронична институционална слабост, а се движи в посока на по-дълбока концентрация на власт и по-слаби гаранции за независим контрол.

Бизнесът срещу Орбан: Планът на Мадяр за „истинска смяна на режима“ в Унгария

Влошаване и в чужбина

Картината е сходно неблагоприятна и в Унгария, където 16-годишното управление на Виктор Орбан може да приключи след изборите на 12 април, „остава в собствена категория, като продължава да приема все по-регресивни закони и политики без признаци за промяна“.

На други места Liberties определя Белгия, Дания, Франция, Германия и Швеция – държави със силни демократични традиции – като „плъзгащи се“: страни, в които върховенството на закона се влошава в отделни области, без това да е част от цялостна политическа стратегия.

Чехия, Естония, Гърция, Ирландия, Литва, Нидерландия, Румъния и Испания са класифицирани като „стагниращи“ – в които състоянието на върховенството на закона нито се подобрява, нито се влошава, се посочва в доклада от 800 страници.

Полша също попада в тази категория, като министър-председателят Доналд Туск се опитва да възстанови ключови елементи на правовата държава – като независимата съдебна система – демонтирани от предишното правителство на партията „Право и справедливост“ (PiS), но е възпрепятстван от президентско вето.

Ограниченият напредък на Полша „показва колко трудно и крехко е възстановяването на компрометирана институционална независимост“, отбелязва Liberties. Единствено Латвия получава статут на „усърден реформатор“, с правителство, което активно подобрява стандартите за върховенство на закона.

„Икономиката ни е в третия цикъл на старата болест“. Д-р Димитър Събев за зависимостите на България

Докладът посочва също, че механизмите на ЕС за справяне с ерозията на върховенството на закона до голяма степен са неефективни, като повечето държави членки не превръщат препоръките в реални действия въпреки години насоки от Европейската комисия.

Анализът показва, че 93% от препоръките в доклада на Комисията за 2025 г. се повтарят от предходни години, често без промяна в формулировката, докато броят на новите препоръки е намалял наполовина спрямо 2024 г.

От 100 препоръки, оценени от Liberties, 61 не показват никакъв напредък, а още 13 са се влошили.

„Докладът на Комисията трябваше да доведе до конкретни действия“, заявява изпълнителният директор на Liberties Илина Нешик.

Но след седем годишни издания констатациите показват „не само отстъпление, но и продължаващи и съзнателни усилия за подкопаване на върховенството на закона. Повтарянето на препоръки без реални последващи действия няма да обърне тази тенденция“, добавя тя.

Докладът критикува и институциите на ЕС като цяло, посочвайки, че през 2025 г. те не само са „отразили много от проблемите, наблюдавани в държавите членки“, но и не са успели последователно да прилагат и защитават основните права.

Европа очаква силен удар от енергийния шок върху цените на храните – кои държави са най-уязвими

Според изследването най-сериозното влошаване през 2025 г. е в областта на демократичните „механизми за контрол и баланс“ – възможността на независими неправителствени организации и гражданското общество да се организират, да оспорват решения и да държат правителствата отговорни.

Организацията установява нарастване на рестриктивното законодателство и по-строги санкции за участие в забранени протести, включително в Унгария, където събитията Pride са забранени, а организаторите им, включително кметът на Будапеща, са поставени под официално разследване.

В Италия е приет силно рестриктивен закон за сигурността, който криминализира блокирането на пътища и други форми на протест, като същевременно засилва правомощията на полицията. В няколко държави членки протестиращи по климатични и пропалестински каузи са изправени пред забрани и криминализация.

И в сферата на правосъдието няма съществен напредък, отбелязва Liberties, като подчертава „нарастваща тенденция към все по-критичен или дори враждебен политически дискурс спрямо съдебната власт и институциите за защита на правата на човека“.

Напредъкът в борбата с корупцията също остава ограничен. А що се отнася до медийната свобода – само малък брой държави са отбелязали измерими подобрения. Нападенията срещу журналисти са се увеличили в България, Хърватия, Италия, Нидерландия и особено в Словакия.