„Емоционалното изтощение възниква в резултат на претоварване с професионални, семейни и социални отговорности вследствие на високи лични изисквания.

Засегнатите от него имат усещането, че вече не могат да се справят, че са изчерпали ресурсите си, за да отговорят на изискванията на заобикалящата ги среда, и се чувстват претоварени“, обясняват пред италианското издание на Vogue експерти от Guidapsicologi.it, платформа, посветена на психологическата подкрепа и благосъстоянието.

Когато това се случи, човек се чувства уморен, губи желание за действие, става раздразнителен или има внезапни промени в настроението, страда от загуба на концентрация и започва да забелязва симптоми на физическо неразположение като главоболие, нарушения на съня и стомашно-чревни проблеми, които напомнят, че умът и тялото не са две отделни единици.

Носталгия по 2016 г.: Защо милениалите се връщат към по-лекото дигитално време?

„Мислите ми са в мъгла“

Един от първите симптоми на емоционалното изтощение се проявява в настроението.

Чувството, че сме в капан, съпроводено с постоянното усещане, че сме претоварени, може да доведе до промени в настроението и постоянно усещане за тревога.

В същото време и по същите причини може да имате усещане, че „мислите ви са в мъгла“, което води до затруднения в концентрацията, загуба на памет, чести пропуски или объркване. Към тях се добавя още един симптом: промяна – дори много интензивна – в съня. Могат да се появят безсъние, кошмари и затруднения при заспиване.

Най-новата СПА тенденция: VR и AR терапии, създадени за изтощени, нервни (и богати) хора

Колко струва да си прекалено взискателен към себе си

Според някои проучвания има професии, които повече от други излагат на риск от емоционално изтощение, като тези в здравния сектор и обслужването на клиенти.

Причина за риска може да бъде и това, че сме прекалено взискателни към себе си, както и страхът, че никога не правим достатъчно – два аспекта, свързани помежду си. От една страна, тази тенденция не позволява на човек да отдели време за себе си, защото се посвещава единствено на нуждите на другите, а от друга – води до непрестанно бързане, за да се опита да направи все повече и повече.

Това всъщност води към нищото и поражда чувство за вина, ако се опитаме да забавим темпото. Да приемем това усещане, налице дори при непрекъсната продуктивност, може да е първа стъпка за примиряване с несъвършеното в ежедневието ни.

Годината на "не"-то: Служителите масово отказват нови отговорности, защото са изтощени

Да знаеш собствените си граници

Често подценяван аспект, когато става дума за емоционално изтощение, е трудността да разпознаем собствените си граници, преди да ги достигнем.

Всъщност изтощението рядко се проявява внезапно: то е резултат от постепенно натрупване на стрес и игнорирани сигнали като умора, затруднения при концентрацията, раздразнителност и усещане за претоварване.

Да се научим да разпознаваме тези предупредителни сигнали е от основно значение, за да се намесим навреме, като предопределим приоритетите и очакванията си.

Това означава да приемем, че не всичко може да се управлява едновременно или перфектно и възстановяването минава през малки ежедневни промени: почивки, по-ясни граници между работата и личния живот и по-голямо внимание към емоционалния баланс.

В тази перспектива предотвратяването на изтощението е непрекъснато упражнение за осъзнаване и вслушване в себе си.

Мъжете не плачат, те тренират до изтощение: Скритата страна на хранителните разстройства при силния пол

Пет стъпки за самопомощ

Осъзнатостта помага да се справяме с емоционалния дисбаланс. Също както и доброто отношение към себе си.

Да приемем, че „несвършеното“ е част от живота и че спирането не е провал, а преосмисляне на това, което правим.

Дейностите, които пораждат положителни усещания, предполагат откъсване от външния свят и свързване със собствените ни желания.

Да осъзнаем, че и другите, които ни се струват, че правят много повече, изпитват същото като нас. Всички сме в една лодка.

Да се доверим на мрежа от социална подкрепа и да се наслаждаваме на близостта на приятели и близки. Те са тези, за които трябва да се грижим и на които да оставим да се грижат за нас.