Китай изследва морското дъно. Готви ли се за подводна война със САЩ?

Тече мащабна операция по картографиране на морското дъно в Тихия, Индийския и Северния ледовит океан.

За проучването са вложени значителни ресурси. Макар всичко да е представено като „научни цели“, редица експерти се опасяват, че става въпрос за стъпки към бъдеща подводна война между САЩ и Китай или поне за опит за предимство при евентуален конфликт, пише Reuters.

Dong Fang Hong 3 е изследователски кораб, управляван от Китайския океански университет. През 2024 г. и 2025 г. плавателният съд е пребивавал в моретата край Тайван и близо до остров Гуам (считан за американската крепост в Тихия океан), както и в някои стратегически важни участъци от Индийския океан.

През октомври 2024 г. корабът е събирал информация от подводни сензори, които засичат обекти под водата в близост до бреговете на Япония. През май същата година е бил в същия район. През март 2025 г. корабът е кръстосвал водите между Шри Ланка и Индонезия.

Официално се твърди, че екипажът е извършвал „изследвания за климата“. Докладът след тези обиколки обаче показва, че са събирани данни за морското дъно, тоест по същество – картографиране. Това дава на китайските власти подробна представа за условията в дълбочините и най-важното – къде могат да разполагат подводници при нужда.

Dong Fang Hong 3 не е единственият плавателен съд, използван за подобни цели. Операцията по мониторинг на морското дъно е много по-мащабна и включва поне 42 кораба, работили по същата линия през последните пет години. Въпреки че изследванията имат граждански цели, като проучване на зони за риболов или райони за добив на полезни изкопаеми, данните се използват и от военните.

„Тези данни биха били безценни при подготовката на бойното поле за китайските подводници. Всеки уважаващ себе си военен подводничар полага огромни усилия да разбере средата, в която действа“, казва Питър Скот, бивш началник на подводните сили на Австралия, пред Reuters.

Ядрени амбиции срещу стратегическа реалност: Нуждае ли се Европа от подводници с атомно задвижване?

Усилията на Китай са насочени към стратегически важни води около Филипините, Гуам, Хаваите и близо до американски съоръжения в северната част на Тихия океан.

„Мащабът на това, което правят, надхвърля простото търсене на природни ресурси. Ясно е, че те възнамеряват да разполагат военноморски капацитет за подводни операции“, казва Дженифър Паркър, преподавател по отбрана и сигурност в Университета на Западна Австралия.

Откакто Си Дзинпин поема властта в Китай, започва процес на интеграция между научните изследвания и развитието на военните технологии. Това е един от ключовите му приоритети, за който китайските военни и външното министерство не обичат да говорят. Затова и не коментират, когато журналисти им задават въпроси по темата.

Китай сериозно разширява проучванията си, заяви наскоро пред комисия от Конгреса на САЩ контраадмирал Майк Брукс, командир на американската Служба за военноморско разузнаване. Това, твърди той, „позволява навигация на подводници, прикриване и позициониране на сензори на дъното или оръжия“.

Тръмп и Си Дзинпин ще се срещнат в Китай през май

САЩ също започват по-интензивно събиране на данни, но използват военни кораби, които имат право да изключват системите си за проследяване, така че няма откъде да се съберат данни за тях. Понякога и китайските цивилни кораби правят това, което означава, че операцията може да е още по-мащабна. Десетилетното предимство на САЩ в тази сфера изглежда вече изчезва.

Защо тези данни са толкова важни? Познаването на условията на морското дъно и данните за състоянието на водата в детайли помагат при засичането на вражески подводници. Тези съдове се идентифицират чрез звуците, които излъчват, или чрез ехо от сонарни системи. Температурата на водата, солеността и теченията влияят пряко на движението на звуковите вълни.

Китай е извършил най-всеобхватните си проучвания източно от Филипините – част от т.нар. „Първа островна верига“, която контролира достъпа от крайбрежните морета на Китай към Тихия океан.

„Те се тревожат да не бъдат „заклещени“ в този район“, казва Питър Ливи, президент на Австралийския военноморски институт, пред Reuters.

Отлагането на посещението на Тръмп в Пекин помрачава търговските отношения между САЩ и Китай

Картографирането обхваща и водите около Хаваите, подстъпите към Аляска и обширни части от Индийския океан – изключително важен маршрут за вноса на петрол от Близкия изток.

Всичко това има своята история и когато човек се запознае с нея, става ясно, че Китай полага методични усилия.

През 2014 г. Ву Лисин, учен от Китайския океански университет, предлага амбициозен проект за създаване на „прозрачен океан“ чрез разполагане на сензори. Местното правителство в провинция Шандун го одобрява и отпуска 85 млн. долара за реализирането му. В следващите години проектът се разширява, а дейностите и средствата по него нарастват. Днес се смята, че на морското дъно са разположени няколкостотин сензора и системи за подводно наблюдение източно от Япония, Филипините и около Гуам. В Индийския океан мрежата от сензори обгражда Индия и Шри Ланка.

Официално се твърди, че това е техника за наблюдение на климатичните процеси. Още през 2017 г. обаче местното правителство на Шандун признава и друга цел – „гарантиране на морската отбрана и сигурност“.

Ву Лисин се издига и днес е ръководител на цялата мрежа за наблюдение. Той оглавява Националната лаборатория за морски науки и технологии в град Циндао. Тази лаборатория работи в тясно сътрудничество с Министерството на отбраната и по-специално със звеното за подводни операции на китайската военна академия.

Китайски учени открито заявяват, че работата им е стратегическа за развитието на военните способности на страната. Външните наблюдатели са убедени, че Китай вече има добра представа за морските условия, в които ще действа както в мирно време, така и във време на война.