Докато напрежението между световните сили се задълбочава, лидерите в Европа все повече се интересуват от нови и високотехнологични военни системи – включително и автономни подводници.

Това е една изключително чувствителна технология, която в момента се използва едва от шест държави в световен мащаб: Франция, Великобритания, САЩ, Русия, Китай и Индия.

Напоследък обаче те привличат все повече внимание, разказва Euronews. Само през миналата седмица военните сили на Франция са стреляли по неидентифицирани дронове, прелетели над съоръжение за ядрени подводници в Бретан.

През ноември правителството на САЩ заяви, че ще подкрепи Южна Корея в изграждането на ядрени подводници, пригодени за атаки – значителна промяна в политиката, тъй като Вашингтон десетилетия наред избягва разпространението на технологии за военноморско ядрено задвижване (с изключение на помощта за Великобритания от 1958 г. и споразумението с Австралия през 2021 г.).

Междувременно миналия месец Русия разгърна нов клас ядрена подводница, която носи името „Хабаровск“.

Решението е в отговор на заплахата на Дмитрий Медведев, който в понеделник заяви, че „всеки нов ултиматум“, който президентът на САЩ отправя за прекратяване на конфликта с Украйна, „е заплаха и стъпка към война“

Тръмп нареди разполагане на две ядрени подводници в близост до Русия

Какво всъщност представляват ядрените подводници?

Терминът „ядрена подводница“ може да се отнася за две различни неща:

  • подводница, която се задвижва от ядрен реактор;

  • подводница, която носи ядрени бойни глави (независимо по какъв начин се задвижва).

Това двойно значение често се използва свободно и води до объркване.

Подводниците с ядрено задвижване използват топлина от бордови реактор, за да генерират пара и да завъртат турбините си. Това ги прави изключително издръжливи. Те са способни да останат под вода в продължение на месеци, като се налага да изплуват единствено за презареждане с храна и вода за екипажа, което ги прави много по-трудни за откриване.

„Наличността на това огромно количество енергия за дълъг период от време ги прави до такава степен важни“, коментира Ханс Ливонг пред Euronews, професор по системни науки в областта на отбраната и сигурността в Шведския университет по отбрана.

Обратно на това, една подводница, въоръжена с ядрено оръжие, не е задължително да бъде задвижвана от ядрена енергия. Тя може да бъде конвенционален съд с дизел-електрически двигател. Разбира се, възможна е и комбинация от двете, какъвто е случаят с френските подводници от клас Le Triomphant. Ливонг също така отбелязва, че „трябва да приемем, че руската „Хабаровск“ може да носи ядрени оръжия“.

Освен осигуряването на поддръжка на сегашния подводен флот на Кралските военноморски сили, споразумението включва изграждане и пускане в експлоатация на нови подводници клас Dreadnought и начало на договорите за новия отбранителен съюз Aukus

Историческа сделка: Rolls-Royce ще строи ядрени подводници за 9 млрд. паунда

Има ли нужда Европа от повече мощности от този тип?

Въпреки че подводниците с ядрено задвижване са мощни инструменти за стелт мисии и наблюдение, те може и да не са най-подходящи за типа конфликти, пред които е изправена Европа днес, смята професор Ливонг.

Ако разгледаме войната в Украйна, най-критичните бойни полета за Европа и съюзниците от НАТО са сушата и морето в зони, които обикновено са „по-плитки и по-близо до брега“.

В този ред на мисли изглежда, че разработването на „ядрена подводница не е основна необходимост за военноморската сигурност“. Плитките води и ограничената география на Балтийския регион правят трудно незабелязаното опериране на такива големи съдове. От друга страна, мисиите в по-дълбокото Средиземно море обикновено не изискват размера, издръжливостта или сложността на една ядрена подводница.

Дизел-електрическите подводници обикновено са по-малки и по-евтини за поддръжка. Ливонг вярва, че Европа е в по-добра позиция, ако не инвестира масово в ядрени съдове.

„За повечето европейски страни е много по-важно да имат няколко конвенционални подводници, отколкото да притежават специфичните характеристики на ядрените“, казва той.

Подводниците с ядрено задвижване идват и с практически предизвикателства. Реакторите им заемат много място вътре в корпуса, а презареждането с гориво може да отнеме до една година, тъй като изисква разглобяване за смяна на източника на гориво.

Може ли най-новото съобщение за разполагане на ядрени подводници от Доналд Тръмп да е предвестник за среща на върха между САЩ и Русия?

Защо Кремъл остана тих след ядрените маневри на Доналд Тръмп

Въпреки това експертът вярва, че тези подводници имат своето място в по-широката отбранителна картина на Европа – особено що се отнася до операции далеч в Атлантическия океан. Това е важно, предвид хибридните военни тактики на Русия, които създават заплахи за територии като Гренландия и Исландия.

„Виждам необходимост да се гарантира, че европейските страни могат да поемат роля в отбраната на Атлантика“, казва Ливонг. „Ядрените подводници могат да бъдат сред тях, но са нужни и други неща“, като конвенционални подводници и надводни кораби.

Въпреки че Ливонг не разглежда ядрените подводници като спешен приоритет за Европа, той отбелязва, че последните развития по света оказват влияние върху средата за сигурност на континента.

„Ядрената подводница е по-скоро случай на проекция на сила върху цялото земно кълбо“, обобщава той.

„Страни като Русия имат такава визия и това се отразява на позицията им спрямо САЩ. А позицията на Русия спрямо САЩ, разбира се, влияе на това как САЩ действа в Европа.“