Редактор на Fortune е създал над 600 статии с помощта на AI. И не се срамува да го признае
Въпреки че за мнозина с изкуствения интелект идва и краят на журналистиката, Ник Лихтенберг вярва, че технологията му позволява да работи по-качествено и ефективно
,fit(1001:538)&format=webp)
Журналистът Ник Лихтенберг е публикувал повече материали за половин година, отколкото всеки друг от колегите му във Fortune за цяла година.
Само в една сряда през февруари той написал седем статии.
„Падам си малко маниак“, признава Лихтенберг в интервю за The Wall Street Journal.
Докато много журналисти разчитат на телефонни разговори и изграждане на контакти, при извънредни новини Лихтенберг често качва прессъобщения или анализи в AI инструменти и ги използва, за да генерира текстове, които след това редактира и публикува бързо.
Работата му засяга тема, която за мнозина е табу в журналистиката: водещата роля на изкуствения интелект не само при проучването, но и при писането на новини.
Статии, създадени с помощта на AI, са генерирали близо 20% от трафика на сайта на Fortune през втората половина на 2025 г., като повечето от тях са дело именно на Ник Лихтенберг.
Неговият подход е далеч от класическата разследваща журналистика, популяризирана във филми като „Spotlight“ (за скандала с насилие в Католическата църква) или „All the President’s Men“ (за аферата „Уотъргейт“). Лихтенберг не обикаля улиците в търсене на тайни за разкриване.
И това го устройва. „Научаваш да играеш с картите, които животът ти е раздал“, казва журналистът пред WSJ.
През цялата си кариера той е известен с бързината си, а AI му позволява да работи още по-ефективно.
Изкуственият интелект освобождава време на журналиста – когато не пише, той работи с източници и редактира текстове на колеги.
Технологията освобождава време и за по-задълбочени материали. През януари например той публикува профил на 23-годишен електротехник, отказал се от университет, за да стане част от „работническата революция на поколението Z“. AI е помогнал за структурата, но текстът е негов.
„Знам, че за някои това не е истинска журналистика, но винаги съм се възприемал като човек, дошъл от нищото, който се бори да намери решения“, казва той. Лихтенберг израства близо до Амхърст, Масачузетс, в семейство на ветеринари. Завършва Сиракузкия университет със специалност драма и история, а по-късно започва работа като редактор в American Lawyer Media.
Работил е в Bloomberg и Business Insider, преди да се присъедини към Fortune през 2022 г. като изпълнителен редактор. След кратък период в Netflix се завръща през 2025 г.
Освен по-дълги материали, Лихтенберг пише и кратки новини – от обобщения на изказвания на мениджъри и икономисти до корпоративни съобщения и кариерни теми.
42-годишният журналист, който е публикувал над 600 текста от завръщането си във Fortune през юли, може да се окаже показателен за посоката, в която се движи медийната индустрия.
Популярността на чатботовете променя начина, по който хората търсят информация онлайн – мнозина предпочитат бърз разговор с инструмент, който обобщава данни от различни източници, вместо да четат отделни статии. Кратките видеа в TikTok, Instagram и YouTube също изместват традиционните медии за голяма част от аудиторията.
За средни по размер медии като Fortune (по американските стандарти за средно ниво) става все по-трудно да останат релевантни в среда, в която се ценят или дълбоки разследвания, или viral съдържание. Подходът на Лихтенберг помага на изданието да увеличи обема на публикациите си, като от Fortune посочват, че AI текстовете допринасят и за ръст на абонатите.
Някои представители на медийния сектор обаче предупреждават за рисковете. Издателят на The New York Times А. Г. Сълцбергър казва, че AI „почти сигурно ще доведе до безпрецедентен поток от некачествено съдържание“, като дава за пример и дийпфейк форматите.
Синдикатът NewsGuild of New York подчертава, че именно хората правят журналистиката ценна: „Не можете да замените житейския опит, човешката преценка и експертизата.“
В същото време днес значителна част от онлайн съдържанието вече се генерира от изкуствен интелект. Според изследване от 2025 г. около 9% от новите новинарски статии са частично или изцяло създадени от AI. Още в края на 2024 г. броят на AI-генерираните текстове в интернет е надминал тези, написани от хора.
Главният изпълнителен директор на Axel Springer Матиас Дьопфнер казва, че борбата с AI не е опция: „Трябва да го приемем, да го разберем и да го използваме в полза на продукта си, без да губим доверието.“
Издания като Business Insider, The New York Times и The Wall Street Journal вече използват AI по различни начини, за да повишат ефективността си.
Именно това е и целта на експеримента на Fortune, според говорителя на медията Патрик Райли: „Искаме да видим как AI може да поеме рутинните задачи, за да могат журналистите ни да се фокусират върху това, което само хората могат да правят.“
Работата на Лихтенберг е по идея на главния редактор и директор „Съдържание“ на Fortune Алисън Шонтел, която се присъединява към изданието през 2021 г. от Business Insider. Тя отговаря за стратегията на медията по отношение на изкуствения интелект и конкуренцията с нарастващия брой независими бизнес журналисти в платформи като Substack, както и с утвърдени издания като The Economist.
„Понякога си мисля: ‘Ех, времената с дългите обеди и мартини в списанията сигурно са били чудесни’“, казва тя.
Собственост на тайландския бизнесмен Чатчавал Джиараванон, Fortune разчита на комбинация от платени абонаменти, събития и реклама. Главният изпълнителен директор напуска внезапно в края на 2025 г., след по-малко от две години на поста, а компанията е под финансов натиск.
„AI те принуждава да бъдеш уникален – или да изчезнеш“, казва Шонтел. „Ние не сме достатъчно големи, за да сме медия от първи източник. Нашата ексклузивност е по-скоро в дълбочината и анализа.“
Идеята за използване на AI за бързи новини възниква още след появата на ChatGPT през ноември 2022 г. Първоначалните тестове обаче не дават добри резултати и са прекратени. Едва през лятото на 2025 г., с развитието на технологиите, AI започва да става реално приложим.
„Колко често имаш звезда в екипа си и си мислиш: ‘Ех, да имах още десет като него’?“ казва Шонтел. „За мен това е начин да имаш почти 10 души като Ник.“
Днес, освен че пише, Ник Лихтенберг ръководи екип от шестима журналисти.
Една негова статия често започва с въведена команда в инструменти като Perplexity или Google NotebookLM, базирана на заглавие, което сам измисля. След това прехвърля генерирания текст в редакционната система, редактира го и го публикува.
Той няма строго определен ресор, но използва AI, за да намира интересни ъгли в стандартни новини, насочени към по-млада и платежоспособна аудитория.
Пример: една сутрин през февруари той качва анализ на Bank of America за облигационна сделка на Oracle и иска от AI да създаде новина от 600 думи по темата. След това пренаписва началото, добавя информация от разговор с източник, проверява фактите и оформя текста.
„Простите новини могат да се правят много бързо“, казва той. Например статия за новия главен изпълнителен директор на Disney му е отнела едва 10 минути.
„Всеки може да използва AI, за да работи повече и по-бързо“, казва Лихтенберг. „Но това изисква и много повече от теб.“
Той често преформулира задачите към AI, комбинира резултати от различни инструменти и доработва текстовете. Понякога първите резултати не са достатъчно добри и се налага сериозна редакция.
„Трябва да го прочетеш и да си зададеш въпроса: това издържа ли? Какво липсва?“ казва той.
Точността остава основен проблем. AI често създава т.нар. „халюцинации“ – измислена информация. Грешките могат да доведат до загуба на доверие, проблеми с източници и дори съдебни дела.
Изследване от 2025 г. показва, че почти половината от AI отговорите съдържат сериозни проблеми.
„AI е като спортна кола – можеш да катастрофираш, ако не си внимателен“, казва Лихтенберг. „Трябва да си като пилот от Формула 1.“
Въпреки използването на AI, той проверява информацията – връща се към оригиналните източници и търси коментари от компаниите. Признава обаче, че процесът не е толкова строг, колкото при традиционната разследваща журналистика.
„Не правя фактчек като в The New Yorker“, казва той.
Следобедите си посвещава на разговори с източници, а междувременно редактира текстове на колеги.
Реакциите към работата му са смесени. Някои приятели се шегуват, а читатели дори питат: „Не знам дали си истински човек или AI…“
Повечето от около 60-те журналисти във Fortune не работят по този начин, но той споделя опита си с колегите.
„Миналото лято имаше много страх и негативизъм към AI“, казва той. „Сега усещането вече се променя.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)