Залезът на безпристрастните инфлуенсъри и цената на мълчанието в социалните мрежи

Живеем в свят, в който модата, тенденциите и важните неща не се определят от телевизията или друга традиционна медия. Дневният ред на обществата отдавна се задава от интернет, а в последните години – от инфлуенсърите в социалните мрежи.

Това е установено и от науката. Eдно от последните проучвания на испанския Център за социологически изследвания от миналия декември сочи, че интернет и социалните медии са били най-влиятелните фактори при формирането на политическите мнения и решения за 30,4% от испанците през последните две години. Те са последвани от телевизията (28,8%) и самите кандидати на политическите партии (23,6%), пише El País. 

В този смисъл е ясно, че онова, което виждаме на екрана на телефона си, е по-значимо от всичко останало, защото въздействието му върху реалния свят има сериозни последици. Ето защо не е изненада, че в такава среда се появява и въпросът трябва ли създателите на съдържание да заемат позиция и да изразяват мнението си по дадени теми, включително и политически.

Естествено, политическите партии ползват инфлуенсъри от години. Те са им много „удобни“, тъй като са известни, а и могат да кажат почти всичко, което искат, да замаскират пропаганда като лично мнение, изобщо да бъдат много полезни за един кандидат. 

Божествени инфлуенсъри: Италианските монахини, които завладяха Instagram

Хората от тази индустрия, а и самите инфлуенсъри обаче не са единодушни доколко им е „позволено“ да изразяват политическите си пристрастия или гражданските си позиции по различни въпроси. 

„Създателят на съдържание все пак е личност с ценности и отговорности, живее в някаква общност. Ако личният му бранд е изграден върху неговата автентичност, логично е в определени моменти да почувства нужда да заеме позиция“, казва Палома Миранда, изпълнителен директор на Grupo GO – компания, специализирана в инфлуенсър маркетинг, която работи с множество интернет звезди. 

Но веднага след това добавя: 

„Не всеки профил в социалните мрежи има една и съща роля или един и същ тип връзка с аудиторията. Онези, фокусирани върху забавното съдържание и развлеченията, не е задължително да коментират политическата обстановка“.

“Аз лично не го правя“, споделя пък Лола Лолира, една от най-известните TikTok инфлуенсърки в Испания. Но наред с това заявява, че е добре да има и профили, които са специализирани в една област, „за да повишават осведомеността“. 

Инфлуенсърите, за разлика от „дигитално анонимните“, имат своята публика и възможността да се обръщат към нея. Те може и да не са експерти в медицината или в друга област, но техният глас се чува, т.е. имат възможността да формират обществено мнение и да влияят на определени процеси. Всеки разумен човек разбира, че това е и голяма отговорност и затова редица инфлуенсъри предпочитат да спестяват мнението си по някои въпроси.  

„Не всеки се чувства достатъчно информиран или комфортно да говори публично за международна политика или човешки права и мисля, че това е нормално“, коментира Миранда. 

Понякога може би е по-добре инфлуенсърите да си мълчат по някои въпроси, защото има риск и да прекалят с говоренето, както казва специалистката по интернет маркетинг Елба Савадера. Възможно е да започнат да говорят без изобщо да разбират темата. 

„Често пъти хората, независимо дали са инфлуенсъри или не, изразяват мнения, без да имат достатъчно знания или да познават контекста. А това е перфектната среда за измами, дезинформация и абсурдите, които виждаме в мрежата“, обяснява тя. 

Според нея има и друга причина инфлуенсърите да си мълчат – страхът, че може да ги осмеят публично. Дори и да се опитват да подкрепят благородна кауза, този риск винаги съществува. 

„Винаги ще се намери някой да ви осмее или да ви осъди заради гледната ви точка. Ако мнозина потребители са така или иначе враждебно настроени към някаква тема, когато добавиш мнението на един инфлуенсър, ситуацията става още по-зле“, посочва Савадера.

„Печеля, защото съм автентичен“: Моделът на индийските инфлуенсъри, който работи

От друга страна, както казва инфлуенсърката Ереа Лоуро, трудно е да се разбере защо инфлуенсърът трябва да живее в „неутрален балон“, сякаш изобщо не е част от този свят. И идеята, че трябва да публикуваш само в една конкретна област, когато наоколо се случват важни събития не изглежда особено адекватна стратегия. 

Но тук се появява и друг проблем – дори инфлуенсърът да е решил да изтърпи критиките заради позицията си, той все пак може да изгуби договори с някои марки продукти, които рекламира, точно заради позицията си. Просто казано – да изгуби пари заради честността си. И може би затова мнозина си мълчат –  често пъти брандовете не желаят онова, което иска публиката. 

„Марките търсят безопасната среда, което пък води към т.нар. „неутрални профили“, отбелязва Миранда. Но споделя, че се забелязват промени и в тази тенденция, защото напоследък компаниите все по-често предпочитат инфлуенсъри, с които споделят общи позиции, независимо дали става дума за екология или феминизъм. 

Политическите теми са особено опасни, когато говорим за евентуална загуба на клиенти, казва инфлуенсърът Гонсало Муиньо. Той обаче подчертава, че не прави компромиси със собствените си убеждения.

„Всички трябва да ядем, но трябва и да сме наясно откъде идват парите, които осигуряват живота ни. В крайна сметка става въпрос за отговорност за собствените решения“, посочва той. 

Лоуро пък споделя, че знае за случаи, в които компании са прекратявали договорите си с инфлуенсъри заради изразени от тях позиции. Тя самата разказва, че е публикувала информация за убийства на жени в профилите си, след което е била посъветвана да „внимава с феминисткото съдържание“. 

От заемането на позиция със сигурност има последствия, но същото важи и за мълчанието – в някои ситуации то носи свое собствено послание. 

„Независимо дали говорите или не, това също е политическа позиция. Но какво ще си помислят бъдещите поколения за вас, когато видят, че не сте направили нищо пред лицето на несправедливостта?”, пита Муиньо.