Конфликтът в Близкия изток затвърждава ядрената стратегия на Северна Корея
Спекулациите за среща между Ким Чен-ун и Доналд Тръмп растат, но Пхенян продължава да вижда в ядреното оръжие единствения път към оцеляването на режима
,fit(1001:538)&format=webp)
Миналата седмица Северна Корея извърши пробно изстрелване на ракета от военноморски разрушител, което предизвика необичайно обрана и трезва оценка от страна на Ким Чен-ун. По думите на лидера тестът потвърждава, че стратегическото въоръжаване на флота с ядрен арсенал „напредва задоволително“.
Самото изпитание, както и премерено оптимистичният тон на Ким, имаха за цел да отекнат далеч отвъд палубата на 5000-тонния разрушител „Чхое Хьон“ – най-големия военен кораб във флота на Северна Корея.
Умишленото споменаване на ядрените оръжия идва в момент на високо напрежение в Близкия изток, където САЩ и Израел продължаваха въздушните си удари срещу Иран. По думите на американския президент Доналд Тръмп иранският режим е само на седмици от създаването на ядрено оръжие.
Разширяващата се война в региона и екзистенциалната заплаха за религиозната власт в Иран вероятно са затвърдили решението на Северна Корея да изгради собствен ядрен арсенал. За Ким и династията, която стои начело на страната от нейното основаване през 1948 г., ядрената програма не е просто военен проект, а гаранция за оцеляването на режима, пише The Guardian.
„Ким вероятно си е помислил, че Иран е атакуван по този начин, защото не притежава ядрени оръжия“, казва Сон Сън-джон, професор в университета „Теджон“ и бивш служител в южнокорейското министерство на отбраната.
От няколко години Северна Корея развива активно ядрената си програма, която набира скорост въпреки санкциите на ООН и опитите на Тръмп чрез дипломация да освободи Корейския полуостров от ядрени оръжия.
Пхенян осъществи първия си ядрен опит през 2006 г., а последния – през 2017 г. Въпреки това все още съществуват съмнения относно реалния мащаб на арсенала му и технологичната му способност да интегрира миниатюризирана бойна глава в балистична ракета с голям обсег, способна да достигне територията на САЩ.
Според доклад, публикуван през 2025 г. от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), Северна Корея е сглобила около 50 ядрени бойни глави и разполага с достатъчно делящ се материал, за да произведе още до 40.
Сигурно е, че решението на Ким да изведе ядреното възпиране като върховен приоритет – успоредно с изграждането на гъвкав съюз с Русия и Китай – му дава увереност, че няма да последва съдбата на свалените лидери на Ирак и Либия, нито на притиснатите днес режими във Венецуела и Иран.
Реакцията на севернокорейското външно министерство на войната в Иран беше нюансирана. То осъди американските и израелските въздушни удари от миналия уикенд като „незаконен акт на агресия“, който разкрива „хегемонистичните и безразсъдни“ инстинкти на Вашингтон, но се въздържа да осъди лично Тръмп.
Това оставя вратата отворена за евентуално възобновяване на преговорите, при условие че Вашингтон преразгледа настояването си за пълна денуклеаризация и приеме Пхенян като легитимна ядрена държава.
„Ако Съединените щати се откажат от политиката си на конфронтация със Северна Корея и уважат настоящия статут на нашата страна … няма причина да не можем да поддържаме добри отношения с тях“, цитира държавната агенция KCNA думите на Ким на конгрес на управляващата партия миналия месец.
По-малко ясно за анализаторите остава дали войната с Иран отваря нова възможност за преговори или ще подтикне севернокорейския режим да се затвори още повече в себе си. Сидни Сайлър, старши съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), смята, че конфликтът прави ядрено споразумение между Вашингтон и Пхенян по-малко вероятно.
„Готовността на президента Тръмп да използва военна сила и заплахи като инструмент за преговорен натиск вероятно прави Ким по-предпазлив и по-малко склонен прибързано да търси разговори“, обяснява Сайлър – бивш специален пратеник на САЩ, участвал в шестстранните преговори за севернокорейската ядрена програма.
Други анализатори обаче смятат, че желанието на Ким да гарантира дългосрочното оцеляване на режима, както и предполагаемите му лични отношения с американския президент, може да го върнат на масата за преговори.
„За разлика от Иран е невъзможно Северна Корея да бъде денуклеаризирана“, твърди Чо Хан-бум от държавния Корейски институт за национално обединение, като посочва наличието на ядрени обекти в цялата изолирана страна. Влизането в преговори като лидер на държава, разполагаща с ядрено възпиране, може да даде на Ким пространство да извоюва отстъпки от Тръмп, включително гаранции за сигурност.
Тръмп многократно е изразявал готовност за нова среща с Ким, което подхранва спекулациите за възможни преговори по време на предстоящата визита на американския президент в Китай в края на месеца.
Ако подобен диалог се състои, Ким е наясно, че ще преговаря от позиция на силата. Докато иранското ръководство в момента научава по трудния начин горчивия урок на историята, притежанието на реален ядрен арсенал – а не просто стремежът към него – се очертава като единствения сигурен път към оцеляването на режима в Северна Корея.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)