Европейският съюз се опитва да не бъде въвлечен във войната между САЩ и Израел с Иран. Но може би няма да има избор, отбелязва Politico.

След като дрон удари британска въздушна база в Кипър, географската близост на Европа до конфликта може да надделее над първоначалния скептицизъм на много от нейните правителства по отношение на решението на Доналд Тръмп, както той сам го формулира в понеделник, „да елиминира сериозната заплаха за Америка, която представлява този ужасен терористичен режим“.

Досега реакцията на ЕС беше фокусирана изцяло върху въздействието върху гражданите на ЕС в Близкия изток – особено след като Техеран започна вълна от ответни удари в целия регион – и върху последиците от повишените цени на енергията, прекъсването на въздушния и морския транспорт и потенциалния приток на бежанци.

Великобритания съобщи за ограничени щети без жертви часове след като разреши на САЩ да използват свои бази за удари срещу Иран

Ирански дрон удари британска база в Кипър

Сякаш за да илюстрира как Брюксел вижда своята ограничена роля в кризата, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен описа областите, на които се фокусира, „от ядрена енергетика и транспорт до миграция и сигурност“, и допълни: „Трябва да сме подготвени за последствията“.

Тя свика в понеделник „симпозиум по сигурността“: по-рядко срещана формация от комисари, в която няколко от тях информират колегите си за актуалните проблеми, свързани с настоящата криза. След срещата ЕК заяви, че планира да отговори на конфликта с Иран, като подкрепи страните от ЕС и защити европейците от „неблагоприятни последствия“.

На практика целите на ЕК се свеждат до подпомагане на столиците при евакуацията на граждани от региона и наблюдение на евентуални прекъсвания на въздушния трафик и ключови морски маршрути като протока Ормуз, през който преминават доставките на петрол и втечнен природен газ от Персийския залив.

ЕС ще следи и цените и нивата на доставките на енергия. ЕК ще свика работна група по енергетика със страните от ЕС, която ще поддържа връзка с Международната енергийна агенция. Първото заседание се очаква тази седмица.

ЕС внася почти всичките си изкопаеми горива, което го прави уязвим към геополитически конфликти

Европа се подготвя за по-скъпа енергия след конфликта в Близкия изток

Но ЕС все още не е обсъдил публично въпроса как да подкрепи отбраната на Кипър.

Никозия не е активирала клаузата за колективна отбрана 42.7 на ЕС – подобна на член 5 от НАТО, според който всички членове се притичат на помощ на един от своите съюзници – както направи Франция след терористичните атаки в Батаклан в Париж през 2015 г. Ако Кипър направи това, този ход би могъл да сигнализира, че блокът става страна във войната.

Гърция се наложи да отговори на заплахите срещу Кипър, като Атина изпрати две фрегати и два изтребителя F-16 на острова, който се намира на по-малко от 500 км от Израел.

Приета в средата на 2000-те, тя е активирана само веднъж и остава предимно на хартия. Макар че изисква страните да се притекат на помощ на други членове на ЕС в нужда, има голяма неяснота какво означава това

Между външните рискове и разногласията отвътре: Какво ще стане, ако ЕС задейства клаузата за взаимна отбрана

Кипър, който заема шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС, ще бъде домакин на среща на групата за интегрирано политическо реагиране при кризи (IPCR) днес, за да „разгледа последиците от развиващата се ситуация“, друг дипломатически източник на Politico.

IPCR беше свикана по-рано, за да отговори на пандемията и пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, наред с други кризи.

Неприятната истина е, че ЕС няма достатъчно влияние в региона, за да предприеме някакви значими действия, допълва изданието. „ЕС не беше подготвен за това. Сега стоим там като зрители, защото не сме активен участник в тази война“, допълва друг европейски дипломат.