Какъв е животът в окупираните от Русия територии?

Дори и сега, в новия си дом в Естония, където е в безопасност, Ина Внукова казва, че не може да изтрие ужасяващия спомен от живота под руска окупация в Източна Украйна в началото на войната и мъчителното бягство на семейството ѝ.

Дни наред те се крият във влажно мазе в селото си Кудряшивка след пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. По улиците войници тормозят местните, издигат контролно-пропускателни пунктове и ограбват домове. Обстрелът е постоянен.

„Всички бяха много уплашени и се страхуваха да излязат навън“, разказва Внукова пред Associated Press. Вражеските войски издирват симпатизанти на Украйна и държавни служители като нея и съпруга ѝ Олексий Внуков.

В средата на март тя решава, че ще избяга от селото заедно с 16-годишния си син Женя и семейството на брат си, макар това да означава временно да остави съпруга си. Предприемат рисковано пътуване до близкия Старобилск, като размахват бял чаршаф от колата, докато около тях падат минометни снаряди.

„Вече се бяхме сбогували с живота, проклинайки този руски свят“, отбелязва 42-годишната жена. „Опитвам се да забравя този кошмар от четири години, но не мога.“

Много украинци като Внукова бягат от настъпващите сили. Онези, които решават да останат, са изложени на риск от задържане, след като руските войски окупират близо 20% от страната, установявайки контрол над население от 3 до 5 милиона души.

„Трудни“ преговори в Женева: Зеленски обвини Русия в умишлено забавяне

Нов, руски живот в окупираните региони

След четири години война животът в разрушени градове като Мариупол и в села като Кудряшивка остава труден, а жителите се сблъскват с проблеми с жилищата, водата, електрозахранването, отоплението и здравеопазването. Дори президентът Владимир Путин призна, че те имат „много наистина належащи, спешни проблеми“.

В незаконно анексираните региони Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие руското гражданство, език и култура се налагат насилствено върху жителите, включително чрез училищните уроци и учебниците. До пролетта на 2025 г. около 3,5 милиона души в четирите региона са получили руски паспорти – изискване, за да имат достъп до жизненоважни услуги като здравеопазване.

Някои хора в тези региони споделят, че живеят в страх да не бъдат обвинени, че симпатизират на Украйна. Според правозащитни организации мнозина са били задържани, подлагани на побой или убити.

Олексий Внуков, съдебен охранител, остава в селото почти две седмици. На два пъти руски войници го заплашват, че ще го убият. Той обаче оцелява и скоро също успява да избяга.

Семейството пътува през Русия, преди да стигне до Естония, където Ина работи в печатница, а 43-годишният Олексий е електротехник.

„Целият живот си тръгва от окупираните територии“, посочва Внуков. „Хората там не живеят – те просто оцеляват.“

Михайло Савва от Центъра за граждански свободи в Украйна казва, че практиката на руската армия да упражнява „системен и тотален контрол“ в тези региони продължава и днес.

„Въпреки че значителен брой социално активни хора вече са били задържани, руските специални служби продължават да идентифицират нелоялни украинци, да изтръгват признания и да задържат хора“, отбелязва Савва. „Жителите се сблъскват ежедневно с практики като проверки на документи, масови обиски и доноси.“

Цивилните жертви в Украйна са скочили с 26% през 2025 г., съобщават изследователи

Правозащитни организации твърдят, че руските власти са използвали „филтрационни лагери“ за идентифициране на нелоялни граждани. Под прицел са били държавни служители, помагачи на украинската армия и техните роднини, както и журналисти, учители, учени и политици.

Станислав Шкута, 25-годишен, който е живял в окупираната Нова Каховка в Херсонска област, казва, че няколко пъти на косъм избегнал арест, преди да стигне до контролирана от Украйна територия през 2023 г. Спомня си как е бил в автобус, спрян от руски войници.

„Беше ужасяващо. Мъжете и жените бяха карани да се събличат до кръста, за да се види дали имат украински татуировки“, спомня си Шкута, който сега живее в Естония. „Побелях от страх, чудейки се дали съм изчистил всичко от телефона си.“

Според приятелите му, които са останали в Нова Каховка, животът се е влошил – заподозрени симпатизанти на Украйна били спирани на улицата или при внезапни проверки по домовете.

„Днес приятелите ми се оплакват, че животът там е станал невъзможен“, допълва Шкута.

Русия е създала „огромна мрежа от тайни и официални центрове за задържане, където десетки хиляди украински цивилни“ са държани за неопределено време без обвинение, твърди Олександра Матвийчук, ръководителка на отличения с Нобелова награда за мир Център за граждански свободи.

Getty Images | Бойна мисия срещу руски позиции в Серебрянската гора, Луганска област.

„Всички знаят, че ако попаднеш в мазето, животът ти не струва нищо.“

Руски официални представители отказват да коментират предишни обвинения на представители на ООН по правата на човека, че Русия изтезава цивилни и военнопленници.

Около 16 000 цивилни са били незаконно задържани, но броят може да е много по-висок, защото много хора са държани без връзка с външния свят, обяснява украинският омбудсман по правата на човека Дмитро Лубинец.

Доклад на ООН, публикуван миналото лято, посочва, че между юли 2024 г. и юни 2025 г. са били интервюирани 57 цивилни, задържани в окупираните региони, и 52 от тях са разказали за тежки побои, електрошокове, сексуално насилие, унижения и заплахи с насилие.

Особено известен случай е този на 27-годишната украинска журналистка Виктория Рощина, която изчезва през 2023 г., докато отразява събитията близо до Запорожката атомна електроцентрала. Жената умира в руски арест. Когато тялото ѝ е предадено на Украйна през 2025 г., по него имало следи от изтезания, а някои от органите ѝ липсвали, според прокурор.

„Русия използва терор в окупираните територии, за да елиминира физически активни хора, работещи в определени сфери: учители, детски писатели, музиканти, кметове, журналисти, еколози. Тя също така сплашва пасивното мнозинство“, казва Матвийчук.

Полша разширява кампанията си за военни репарации към Русия

Разрушенията в Мариупол

В началото на войната руските сили обсаждат Мариупол, преди пристанищният град да падне през май 2022 г. Руската бомбардировка на Донецкия академичен областен драматичен театър на 16 март същата година убива близо 600 души в и около сградата, установява разследване на AP. Това е най-смъртоносната известна атака срещу цивилни във войната.

Повечето от населението на града – около половин милион души – бяга, но мнозина се крият в мазета, споделя бивш актьор, който месеци наред се укрива с родителите си и е на косъм от смъртта при руските въздушни удари.

Бившият актьор, който сега живее в Естония, говори при условие за анонимност, за да не изложи на опасност 76-годишните си родители, които все още са в Мариупол. Те били принудени да приемат руско гражданство, за да получат медицински грижи. Получили са еднократно плащане, равняващо се на 1300 долара на човек, като компенсация за разрушения им дом.

Както и в други окупирани градове, в Мариупол протича русификация: сменят се имена на улици, в училищата се преподават одобрени от Москва учебни програми, използват се руски телефонни и телевизионни мрежи и градът е прехвърлен към часовата зона на Москва.

Getty Images | Разрушени сгради в Мариупол

„Но дори и днес заплахата от смърт не е изчезнала. Само онези с руски паспорти могат да оцелеят“, твърди бившият актьор и добавя, че родителите му са го помолили да не изпраща пощенски картички на украински, защото „може да е опасно“.

Путин „открито заявява, че няма украински език, няма украинска култура, няма украинска нация. И в окупираните територии тези думи се превръщат в ужасна практика“, казва Матвийчук.

Но не всички се противопоставят на руския контрол в Мариупол. Според бившия актьор половината от членовете на старата му трупа сега подкрепят Кремъл и вярват, че Киев „е провокирал войната“.

Жилищният проблем е особено болезнен в Мариупол, където населението е около половината от това преди 2022 г. Нови жилищни блокове изникват от руините, но вместо да отидат при хората, загубили домовете си, те се продават на руски новодошли.

Някои, останали без дом, записват видеообръщения към Путин. „Казахте, че не изоставяте своите. Ние не сме ли ваши?“ възмущава се един жител на масов митинг.

През първата половина на 2025 г. поне 12 191 апартамента в Мариупол са добавени към списък с предполагаемо „безстопанствени“ и изоставени жилища, които да бъдат отчуждени. Хиляди други жилища се изземват и на други места.

Москва насърчава руски граждани да се преселват в окупираните региони, предлагайки различни стимули. На учители, лекари и културни работници се обещават допълнителни възнаграждения, ако се ангажират да живеят там пет години.

FT: Украйна готви избори и референдум за мир под натиск от Вашингтон

Рушаща се инфраструктура и недостиг на лекари

Години война и занемаряване са оставили много окупирани градове в Източна Украйна със сериозни проблеми при доставките на топлина, електричество и вода.

Североизточният град Северодонецк претърпява значителни разрушения, преди да падне под руски контрол през юни 2022 г. Някога дом на 140 000 души, днес там са останали само 45 000, предимно възрастни или хора с увреждания.

Само един екип на линейка обслужва целия град, а лекари и други здравни работници се сменят на ротационен принцип и идват от руски региони като Перм, за да работят в болницата, отбелязва 67-годишна бивша инженерка. Но тя все още подкрепя „великата работа, която Путин върши“, защото е родена и израснала в бившия Съветски съюз.

В Алчевск, град в Луганска област, над половината домове са били без отопление в продължение на два изключително студени месеца. Били са разкрити пет пункта за затопляне, а комуналните компании признават, че над 60% от общинските отоплителни мрежи са в лошо състояние и няма средства за ремонти.

Дори проруски политик Олег Царьов обвинява властите, че са замразили „цял един град“. Когато отоплителната система се провалила през 2006 г., той отбелязал в социалните мрежи, че украинските власти „и цялата страна се притекоха на помощ и напълно замениха дефектното оборудване“.

В Донецка област водоноски пълнят бидони пред жилищни блокове – но те замръзват през зимата, казва жителка.

„Постоянно се карат за водата“, коментира тя и допълва, че опашките за този ценен ресурс са „безумни“, а хората, които са на работа, често изпускат пристигането на водоноските. Жители на Донецк са написали апел към Путин да се намеси в това, което се е превърнало в „хуманитарна и екологична катастрофа“.

„Ненормална омраза“ между Путин и Зеленски затруднява мирното споразумение, заяви Тръмп

Миналата година руският президент призна тежкото положение в четирите региона.

„Знам колко трудно е сега за жителите на освободените градове и населени места. Има много наистина належащи, спешни проблеми“, посочи той по повод третата годишнина от включването на тези територии в Русия. Той подчерта нуждата от надеждни водоснабдителни системи и достъп до здравеопазване, наред с други въпроси, и каза, че е започнала „мащабна социално-икономическа програма за развитие“ на регионите.

Междувременно Ина Внукова гради нов живот в Естония, където тя и Олексий вече отглеждат едногодишната си дъщеря Алиса. В селото, където някога са живели 800 души, днес са останали едва 150 – сред тях и родителите на двойката. Внукова споделя, че някой ден много би искала да покаже на дъщеря си своя роден Лугански край.

„От четири години мечтаем да се върнем, но все по-често се питаме – какво ще видим там?“