Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи последния си ултиматум към Иран в четвъртък по време на среща на „Съвета за мир“ – близкоизточната коалиция, създадена от него с цел стабилизиране на региона, който обаче американският лидер може скоро да въвлече в нова война.

Едновременното призоваване за мир и заплашването с военни действия е донякъде иронично и ясно илюстрират противоречивите импулси в сърцевината на външната политика на Тръмп през втория му мандат.

Може би никъде това противоречие не е по-ясно от безизходицата между Вашингтон и Техеран – противопоставяне, което бързо се изостри и сега може да доведе до най-голямата въздушна кампания на САЩ от години, пише BBC.

Сортът Брент поскъпва с над 6%, а Белият дом предупреждава, че Иран би бил „много разумен“ да сключи сделка

Тръмп даде 10 дни на Иран да сключи сделка, докато САЩ струпват военна мощ в Близкия изток

Американският президент заяви, че предпочита дипломатическо решение под формата на споразумение, което да сложи край на иранската програма за ядрени оръжия. Представител на Белия дом каза в сряда, че за Иран би било „много разумно“ да постигне въпросната сделка.

Въпреки всички разговори за дипломация, през последните седмици Тръмп засили риториката си срещу Ислямската република и нареди това, което анализатори определят като най-голямото струпване на американски военни сили в Близкия изток от войната в Ирак през 2003 г.

Това е поредното доказателство, че през втория си мандат Тръмп е склонен да прибягва до военна сила много по-често от очакваното и то без одобрението на Конгреса. Заплахите на президента за военни действия срещу Иран не могат да бъдат отхвърлени като преговорна тактика, тъй като при последната подобна закана САЩ действително атакуваха Венецуела през януари.

Операцията имаше ограничена военна цел – поне според администрацията – и завърши с успешното залавяне на бившия президент Николас Мадуро.

При Иран обаче аргументите за нова военна кампания са далеч по-неясни. Тръмп не иска Техеран да развива ядрени оръжия – приоритет, споделян и от съюзниците на САЩ.

Ислямската република, отслабена от икономически санкции и масови протести срещу режима на върховния лидер аятолах Али Хаменеи, е дала сигнали, че е готова да преговаря по въпроса за обогатяването на уран.

Непреките преговори между САЩ и Иран обаче са в застой заради настояването на Белия дом Техеран да ограничи и програмата си за балистични ракети, както и подкрепата си за прокси групировки в региона.

Външният министър заяви, че и двете страни са готови да работят към евентуално споразумение

Иран: Постигнато е принципно „разбирателство“ със САЩ по ядрените преговори

Макар дипломацията да буксува, не е ясно защо Тръмп смята, че повторна военна намеса ще даде резултат. Той настоява, че ударът от миналата година е ликвидирал иранската ядрена инфраструктура. Ако това е вярно, остава неясно защо се планира нова операция и какви точно ще бъдат нейните цели.

Дали администрацията иска смяна на режима в Иран?

Готови ли са САЩ за ирански военен отговор, който да удари американски бази в региона?

Как един продължителен конфликт би се отразил на другите стратегически цели на Америка в Близкия изток, включително процеса по възстановяване на Газа, воден от „Съвета за мир“?

Тръмп е дал малко подробности за своите виждания относно възможните сценарии след евентуален удар.

Ролята на Израел също остава неясна. Страната се включи заедно със САЩ в ударите срещу Иран миналата година и се очаква отново да участва, ако Тръмп започне нова военна кампания. Израелският премиер Бенямин Нетаняху се срещна с американския президент в Белия дом миналата седмица, за да обсъди ситуацията.

С наближаването на първото му официално обръщение към нацията следващата седмица, Тръмп е изправен пред необходимостта да аргументира евентуална атака срещу Иран в контекста на своя вътрешнополитически дневен ред.

Макар Вашингтон и Техеран да се срещат за непреки разговори в Женева във вторник, двете страни не показват ясни признаци за компромис

Ядрената дипломация се завръща, но недоверието между САЩ и Иран остава

Президентът спечели изборите през 2024 г. с обещанието за ограничаване на външните конфликти – линия, подкрепяна от неговата MAGA база и от републиканците в Конгреса, които се обявяват против ангажираността в Украйна например. В противоречие с тази реторика обаче, от встъпването си в длъжност той вече предприе редица военни действия в Сирия, Венецуела и Иран, както и операции в Карибите. Една продължителна въздушна кампания рискува да отчужди част от неговия електорат преди междинните избори, особено в момент, когато проучванията отчитат спад в доверието заради икономиката и имиграцията, а фокусът му върху външната политика е обект на растящи критики.

Голяма атака срещу Иран би влязла и в противоречие със стремежа на Тръмп към Нобеловата награда за мир. Той заявява, че я заслужава, тъй като е прекратил осем войни от началото на втория си мандат – твърдение, което е широко оспорвано. Липсва исторически прецедент американски президент да води активна кампания за най-престижното световно отличие за мир, докато същевременно прилага американска военна мощ зад граница.

Цялата тази несигурност кара останалия свят да гадае какви са действителните мотиви на Тръмп, докато той доближава САЩ до война с Иран. Подобно състояние на неяснота обаче вероятно съвпада с намеренията на самия президент. След завръщането си в Белия дом миналата година, той видимо се стреми към ролятана водещ световен посредник.

 Тръмп председателства редица церемонии и международни форуми, включително събитието на „Съвета за мир“ във Вашингтон този четвъртък. Същевременно неговата политика на мита принуди редица държави да търсят по-изгодни търговски споразумения, поставяйки го в центъра на високорискови преговори за глобалната икономика.

През изминалия месец той привлече вниманието и с военния удар срещу Венецуела, както и с призива САЩ да поемат контрола над Гренландия – поредният случай, в който за останалите страни бе трудно да разчетат истинските му намерения. По отношение на Иран, в четвъртък Тръмп лаконично заяви, че светът просто ще трябва да изчака, за да види следващите му стъпки.

„Трябва да постигнем смислено споразумение, иначе се случват лоши неща“, посочи той.