Ядрената дипломация се завръща, но недоверието между САЩ и Иран остава
Макар Вашингтон и Техеран да се срещат за непреки разговори в Женева във вторник, двете страни не показват ясни признаци за компромис
,fit(1001:538)&format=webp)
САЩ и Иран провеждат непреки разговори в Женева във вторник, насочени към разрешаване на дългогодишния им спор за ядрената програма. Двете страни обаче показват малко ясни признаци за компромис. Вашингтон изпрати втори самолетоносач в региона, а в понеделник Иран започна маневри в Ормузкия проток. Този стратегически воден път е критична артерия за износа на петрол от арабските държави в Залива, които настояват за дипломатическо решение на напрежението между САЩ и Ислямската република.
Преговорите, които се провеждат с посредничеството на Оман, ще съберат американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър с иранския външен министър Абас Аракчи, според източник на Reuters, запознат с детайлите около срещата.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ще участва „непряко“ в разговорите в Женева и че вярва, че Техеран иска да постигне споразумение.
„Не мисля, че искат последствията от това да не постигнат сделка“, каза Тръмп пред журналисти на борда на Air Force One в понеделник. „Можехме да имаме сделка, вместо да изпращаме B-2, за да унищожат ядрените им възможности. И трябваше да изпратим B-2.“
Техеран ясно си дава сметка за провала на миналогодишните опити за диалог, когато през юни съюзникът на Вашингтон – Израел – предприе серия от въздушни удари срещу ирански обекти. Впоследствие към кампанията се присъединиха и американските стелт бомбардировачи B-2, които поразиха ключови ядрени цели. След тези събития иранското ръководство обяви, че е преустановило всякаква дейност по обогатяване на уран.
Американската армия се подготвя за военни операции срещу Иран, ако президентът нареди атака, съобщават двама американски представители пред Reuters.
Ядрените преговори се провеждат на фона на военна ескалация
Техеран и Вашингтон подновиха преговорите по своя десетилетен спор на 6 февруари. САЩ и неговият близък съюзник Израел са на мнение, че Иран се стреми към разработването на ядрено оръжие, което би представлявало пряка заплаха за съществуването на Израел. От своя страна Ислямската република категорично твърди, че ядрените ѝ програма има чисто мирни цели, макар страната да е обогатила уран до нива, които далеч надхвърлят нуждите на гражданската енергетика и се доближават до необходимите за създаването на атомна бомба.
След въздушните удари през юни ислямското управление в Иран беше разклатено от мащабни протести. Те бяха потушени с цената на хиляди животи, а първопричината за недоволството бе тежката икономическа криза. Високите разходи за живот се дължат отчасти на международните санкции, които силно ограничават приходите на страната от продажба на петрол.
Докато Техеран настоява, че преговорите в Женева ще се фокусират единствено върху ядрената програма и евентуалното вдигане на американските санкции, Вашингтон се стреми да засегне и други теми – например иранския ракетен арсенал. Иран категорично отказва да обсъжда странични въпроси и подчертава, че няма да се откаже напълно от обогатяването на уран.
Арагчи посочи, че е в Женева, за да „постигне справедливо и балансирано споразумение“.
„Това, което не е на масата, е капитулация пред заплахи“, написа той в платформата X.
Иран многократно е заплашвал да затвори Ормузкия проток в отговор на евентуална атака — ход, който би блокирал около една пета от световните петролни потоци и би довел до рязко повишаване на цените на суровия петрол. Протокът свързва най-големите производители на петрол в Персийския залив, като Саудитска Арабия, Иран, Ирак и Обединените арабски емирства, с Оманския залив и Арабско море.
Иранският Корпус на гвардейците на ислямската революция е провел учение, наречено „Интелигентен контрол на Ормузкия проток“, за да тества готовността на военноморските си части да защитават водния път, предаде в понеделник полуофициалната агенция Tasnim.
„Интелигентното използване на геополитическите предимства на Ислямската република в Персийския залив и Оманско море е сред основните цели на това учение“, обяснява Tasnim.
Организацията за гражданска защита на Иран също е провела в понеделник учение за химическа защита в специалната икономическа енергийна зона „Парс“, за да засили готовността за евентуални химически инциденти в този ключов енергиен център в южната част на страната.
Същевременно в понеделник държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви на пресконференция в Будапеща, че е трудно да се постигне споразумение с Иран, но САЩ са готови да опитат.
В същия ден иранският външен министър Абас Аракчи проведе среща в Женева с ръководителя на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси. Двамата обсъдиха бъдещото сътрудничество с агенцията, както и специфичните технически детайли, свързани с предстоящия диалог със САЩ.
Във вторник следобед Уиткоф и Къшнър ще се включат и в тристранни преговори с представители на Русия и Украйна. Чрез тези срещи Вашингтон прави опит да убеди Киев и Москва да достигнат до споразумение за прекратяване на руската инвазия в Украйна, започнала преди четири години.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)