Очаква се по-късно днес в Оман да се състоят директни преговори между висши служители на САЩ и Иран. Срещата се провежда на фона на сериозна криза, която засили опасенията от евентуален военен сблъсък между двете страни.

Дипломатическият диалог е предшестван от увеличаване на американското военно присъствие в Близкия изток. Ходът бе предприет като реакция на репресиите срещу масовите антиправителствени протести в Иран миналия месец, при които правозащитни организации съобщават за хиляди жертви.

Неяснотата относно точната локация и мащаба на срещата създаде риск от нейния провал, въпреки че тя е ключова част от усилията на регионалните посредници за намаляване на напрежението, пише BBC.

Изявлението на президента Масуд Пезешкиан сигнализира за фундаментален завой в доктрината на Ислямската република

Иран търси „честни и справедливи преговори“ със САЩ

Макар позициите на двете държави да остават коренно различни, надеждата е, че евентуален успех на дискусиите би могъл да постави основите за бъдеща преговорна рамка.

Администрацията на САЩ, която изисква от Техеран да прекрати ядрената си програма и да предаде натрупаните запаси от обогатен уран, настоява преговорите да включат също иранската балистична програма, ролята на страната в подкрепата на регионални групировки и спазването на човешките права.

От своя страна Иран категорично заяви, че диалогът трябва да се ограничи единствено до ядрените въпроси, като все още не е потвърдено дали страните са успели да изгладят тези фундаментални противоречия.

През последните седмици президентът на САЩ Доналд Тръмп няколкократно заплаши с възможни военни действия срещу Иран, ако не бъде постигнато споразумение. Вашингтон  изпрати в региона хиляди военнослужещи и „армада“, състояща се от самолетоносач, кораби и ескадрили изтребители.

Техеран обеща да отговори със сила при евентуална атака, като заплаши да удари американски военни обекти в Близкия изток и Израел.

Иранската делегация ще бъде водена от външния министър Абас Арагчи, който миналата седмица каза, че въоръжените сили на страната са „с пръст на спусъка“. САЩ ще бъдат представени от специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър.

Това ще е първият пряк контакт между Вашингтон и Техеран след военния сблъсък между Израел и Иран през миналия юни, когато САЩ нанесоха удари по трите ключови ирански ядрени обекта. Ислямската република поддържа тезата, че след тези атаки дейностите по обогатяване на уран са били преустановени.

Доналд Тръмп не дава яснота какви са намеренията му, но през уикенда Вашингтон също беше положително настроен към преговорите

Иран изразява оптимизъм, въпреки американските заплахи

За иранското ръководство, намиращо се под сериозен натиск, тези разговори може да се окажат последната възможност за предотвратяване на американска инвазия. Подобен конфликт би застрашил оцеляването на режима, който според анализатори е в най-нестабилното си състояние от Ислямската революция през 1979 г. насам. Острият тон на Тръмп бе провокиран и от жестокото потушаване на масовите протести в Иран, предизвикани от тежката икономическа криза и исканията за край на религиозното управление.

Базираната във Вашингтон правозащитна организация HRANA (Human Rights Activists News Agency) обяви, че е потвърдила смъртта на най-малко 6883 души по време на последните размирици. От организацията предупреждават, че реалният брой на жертвите вероятно е значително по-висок, а броят на задържаните вече надхвърля 50 000 души.

Настоящата криза отново постави в центъра на световното внимание ядрената програма на Техеран – тема, която е повод за дългогодишно напрежение между Иран и Запада. В продължение на десетилетия иранските власти настояват, че ядрените им усилия са с чисто гражданско предназначение, докато САЩ и Израел твърдят, че програмата е параван за разработването на атомно оръжие.

Иран категорично защитава правото си да обогатява уран на своя територия и до момента отхвърляше исканията да прехвърли в трета страна настоящите си запаси от 400 кг високообогатен уран.

Въпреки това официални представители дадоха знак за възможна гъвкавост. Обсъжданите отстъпки включват идеята за създаване на регионален консорциум за обогатяване – предложение, което беше на масата по време на преговорите със САЩ, прекъснати внезапно след мащабния военен конфликт с Израел миналата година.

Междувременно Техеран подчертава, че исканията за ограничаване на ракетната му програма и преустановяване на подкрепата за регионалните му съюзници са абсолютно неприемливи. Става въпрос за коалицията, която Иран нарича „Оста на съпротивата“ (включваща „Хамас“ в Газа, иракски милиции, „Хизбула“ в Ливан и хутите в Йемен), като според иранските власти подобни претенции нарушават държавния им суверенитет.

Във вторник президентът Масуд Пезешкиан сподели, че е дал указания на Арагчи да „преследва честни и справедливи преговори“ с Вашингтон, но само „при условие че съществува подходяща среда“. При всички положения Иран ще настоява за премахване на санкциите, които задушават икономиката му, макар противниците на режима да предупреждават, че такова облекчение би било само спасителен пояс за управляващите духовници.

Реакцията идва в отговор на решението на ЕС от четвъртък да постави в списъка си на терористичните организации Корпуса на гвардейците на Ислямската революция

Иран обяви армиите от ЕС за "терористични групи" и обвини Европа в "сляпо подчинение" на САЩ

За Съединените щати изходът от тази среща може да предостави на Тръмп елегантен начин да се оттегли от войнствената си реторика. В същото време съседните държави в региона изразяват опасения, че евентуален американски удар би отприщил мащабен конфликт или хаос, предупреждавайки, че само чрез въздушни атаки не може да се постигне смяна на властта в Техеран.

На въпрос дали върховният лидер аятолах Али Хаменеи има основания за безпокойство, Тръмп коментира пред NBC News в сряда: „Бих казал, че трябва да бъде много притеснен. Да, трябва.“

Държавният секретар Марко Рубио също подчерта, че диалогът трябва да излезе извън рамките на ядрения въпрос, за да има „смислен“ резултат. „Не съм сигурен, че можете да постигнете сделка с тези хора, но ще опитаме да разберем. Не виждаме вреда в това да опитаме да установим дали може да се направи нещо“, добави той.

Първоначално бе предвидено разговорите, подпомогнати от Египет, Турция и Катар, да се състоят в Истанбул. В последния момент обаче Иран настоя за преместването им в Оман – държавата, която бе домакин на подобен диалог миналата година – и поиска форматът да бъде ограничен единствено до ирански и американски представители.