Международното хуманитарно право пред колапс: Забрави ли светът принципите на войната?
Изследване на 23 въоръжени конфликта през последните 18 месеца очертава стряскаща картина на съвременното военно дело
,fit(1001:538)&format=webp)
Авторитетно изследване на 23 въоръжени конфликта през последните 18 месеца очертава стряскаща картина на съвременното военно дело. Заключението на експертите е, че международното право, призвано да ограничава последиците от войните, е изправено пред пълен колапс. Броят на убитите цивилни вече надхвърля 100 000 души, а тежки престъпления като изтезания и изнасилвания се извършват почти при пълна безнаказаност.
Обстойното проучване на Женевската академия по международно хуманитарно право и правата на човека описва смъртта на 18 592 деца в Газа, нарастващия брой цивилни жертви в Украйна и „епидемия“ от сексуално насилие в Демократична република Конго, пише The Guardian.
Мащабът на нарушенията и липсата на международни усилия за тяхното предотвратяване са достигнали критични нива. В този контекст докладът, озаглавен War Watch, заключава, че международното хуманитарно право се намира в „критична точка на пречупване“.
Водещият автор Стюарт Кейси-Маслен заявява: „Престъпленията на жестокост се повтарят, защото предишните са били търпени. Нашите действия – или бездействие – ще определят дали международното хуманитарно право ще изчезне напълно.“
Законите на войната бяха значително развити след края на Втората световна война, включително чрез Женевските конвенции от 1949 г. Основната им цел е да защитят цивилните от последиците на гражданските войни и междудържавните конфликти.
War Watch изследва 23 въоръжени конфликта по света между юли 2024 г. и края на 2025 г. и служи като контрапункт на твърденията на Доналд Тръмп, че е сложил край на осем войни през годината си на власт.
„Не знаем точно колко цивилни са били убити в хода на бойните действия през 2024 и 2025 г., но знаем, че броят им надхвърля 100 000 във всяка от двете години“, се посочва в изследването.
Резултатът е, че „сериозни нарушения на международното хуманитарно право са извършвани в огромни мащаби и при широка безнаказаност“, докато усилията за преследване на военни престъпления остават ограничени.
Един от най-смъртоносните конфликти е този в Газа. Израел подложи палестинската територия на непрестанни въздушни удари и сухопътни операции по време на двугодишната война, започнала с атаката на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г.
Общото население на анклава е „намаляло с около 254 000 души – спад от 10,6% спрямо предвоенните оценки“, отбелязва изследването. Макар че през октомври 2025 г. бе договорено примирие, оттогава стотици палестинци са били убити в нови сблъсъци. Към края на 2025 г. са загинали общо 18 592 деца и около 12 400 жени.
В Украйна през 2025 г. са били убити повече цивилни, отколкото през предходните две години – общо 2 514 души, което представлява ръст от 70% спрямо 2023 г. Руски дронове умишлено са атакували цивилни, а милиони домове са останали без електричество и други комунални услуги.
Сексуалното и основано на пола насилие е документирано в почти всеки конфликт. В Демократична република Конго е налице „епидемия“ от подобно насилие, извършвано от почти всички воюващи страни. Жертвите – предимно жени и момичета – варират от едногодишни бебета до 75-годишни възрастни.
Брутално сексуално насилие е документирано в Судан след падането на град Ел Фашер под контрола на бунтовниците през октомври 2025 г. В доклада са включени разкази на оцелели, които описват системни групови изнасилвания от страна на бойци от RSF. Според техните показания, тези издевателства са продължавали с часове или дни, като в някои случаи са извършвани пред очите на членове на семействата им.
Авторите на изследването обръщат специално внимание на Женевските конвенции, според които всяка държава е длъжна „да спазва и да осигурява спазването“ на международното право при всички обстоятелства. На практика обаче се наблюдава все по-дълбока пропаст между тези договорни задължения и реалността на терен. Резултатът е стряскащ ръст на военните престъпления, които остават без последствия.
„Борбата срещу широко разпространената безнаказаност за сериозни нарушения на международното право трябва да бъде политически приоритет“, се казва в доклада War Watch. Авторите предлагат серия от мерки за ограничаване на военните престъпления.
Сред тях е въвеждане и прилагане на забрана за продажба на оръжия от всички държави „когато има ясен риск тези оръжия или боеприпаси да бъдат използвани за извършване или улесняване на сериозни нарушения“ на международното хуманитарно право.“
Друга мярка е забрана за използване на неуправляеми гравитационни бомби и неточна далекобойна артилерия в населени райони, както и ограничения върху използването на дронове и системи с изкуствен интелект за насочване срещу цивилни.
Докладът настоява и за „систематично преследване на военните престъпления“ и призовава за адекватна политическа и финансова подкрепа за Международния наказателен съд (ICC) в Хага и за националните трибунали за военни престъпления. Много от големите сили не са членове на ICC, сред тях САЩ, Русия, Китай, Израел и Индия.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)