Примирието в Газа се запази почти три месеца, но битката около хуманитарната помощ в анклава продължава и бързо се превръща в задънена улица. 

През двете години на войната Израел и хуманитарните организации многократно влизаха в сблъсък относно количеството и вида на помощта, допускана на територията, както и кой има право да я разпределя.

Сега нови правила доведоха до блокаж в отношенията между двете страни, поставяйки под риск достъпа до помощи и услуги за палестинците, които се опитват да възстановят живота си сред руините на конфликта, пише The Wall Street Journal.  

Израел настоява хуманитарните организации да предоставят подробни данни за служителите си, работещи в Газа, в противен случай ще им бъде отнето правото да оперират в Израел – нещо, което сериозно би ограничило достъпа им до анклава. Десетки организации, включително големи международни хуманитарни структури, отказват да го направят с аргумента, че споделянето на тази информация може да изложи техните служители на риск. Те твърдят, че Израел не е дал гаранции, че данните няма да бъдат използвани неправомерно, и настояват да знаят защо те са необходими. 

Контролът върху достъпа им до Газа е в ръцете на Министерството по въпросите на диаспората и борбата с антисемитизма – малко познато ведомство, първоначално създадено с цел укрепване на връзките с еврейските общности в чужбина и защитата им.

Министерството се ръководи от Амихай Чикли – открит съюзник на премиера Бенямин Нетаняху с връзки с крайнодесни европейски политици. През 2024 г. той получи задачата да реформира режима за регистрация на неправителствените организации в Израел, след обвинения, че въоръжени групировки, включително „Хамас“, злоупотребяват със системата за доставка на хуманитарна помощ в Газа.

През март миналата година Чикли обяви, че хуманитарните организации, работещи в палестинските територии, трябва да предоставят на Израел имената, личните номера и контактните данни на своите служители.

Повечето организации не изпълниха изискването, което доведе до отменянето на регистрацията им като неправителствени структури в Израел. Така на практика те бяха блокирани от достъп до Газа. Групите имат срок до март да подадат необходимите документи и да възстановят статута си. Регистрацията е необходима за получаване на визи за не-израелски служители и за извършване на базови дейности като транспортиране на стоки.

До края на декември 37 организации, сред които „Лекари без граници“ и Oxfam, не бяха подали пълни заявления, според израелските власти. Тел Авив е уведомил тези групи, че ще трябва да напуснат и палестинските територии до март, ако не подадат пълната документация, но организациите твърдят, че Израел няма правомощия да ги принуди да го направят.

Новите правила също така забраняват действия, които се възприемат като делегитимиране на Израел, отричане на Холокоста и подкрепа за съдебно преследване на израелски служители от силите за сигурност.

Save the Children е сред около 10 неправителствени организации, чиито заявления са били директно отхвърлени с аргумента, че имат връзки с въоръжена групировка. Организацията, която обжалва решението, отказа да коментира обвиненията и заяви, че ще продължи работата си в Газа чрез местни служители и партньори.

„Това е изключително тревожно с оглед на прецедента, който създава – ново ниво на израелско надхвърляне на правомощията“, коментира пред WSJ Атена Рейбърн, изпълнителен директор на Асоциацията на международните агенции за развитие (AIDA) – обединение, представляващо около 100 неправителствени организации, почти всички хуманитарни групи, работещи в Газа и Западния бряг.

Най-известната организация, загубила статута си, е „Лекари без граници“, позната с френското си съкращение MSF. Тя има около 1100 палестински служители в Газа и твърди, че поддържа около 20% от всички болнични легла в анклава. Организацията е особено открита в критиките си към Израел, когото обвинява във военни престъпления и геноцид в Газа.

Израелското правителство твърди, че двама служители на MSF са били членове на въоръжени групировки и са били убити от израелската армия. „Никога не сме наемали и няма да наемаме хора, знаейки, че са част от въоръжена група“, категоричен е Филипе Рибейро, ръководител на мисията на MSF в палестинските територии.

Министерството на Чикли наскоро публикува резултатите от правителствено разследване срещу MSF, според което организацията поддържа връзки с бойци. В доклада се предлага MSF „да промени името си на Терористи без граници“. Разследването заключава, че изявленията на организацията, обвиняващи Израел в геноцид и умишлено гладуване, представляват кампания за делегитимиране на държавата.

MSF отвърна, че „категорично отхвърля обвиненията, отправени от израелските власти през последните дни“.

Сблъсъкът около хуманитарните организации застрашава жизненоважни услуги за жителите на Газа, почти всички от които са били разселени заради войната. Стотици хиляди все още живеят в импровизирани палаткови лагери. Те зависят от хуманитарните организации и от чуждестранна експертиза за всичко – от продоволствена сигурност до обезвреждане на невзривени боеприпаси и възстановяване на анклава.

„Мисля, че ситуацията ескалира по начин, който нито една от страните не е искала“, отбелязва Емануела-Киара Гилард, експерт по хуманитарно право в Оксфордския институт по етика, право и въоръжени конфликти.

Израел посочва, че 37-те организации заедно представляват около 1% от обема на помощта, влизаща в Газа. Самите групи обаче подчертават, че това не отчита критичната им роля в разпределението на помощта и осигуряването на ключова инфраструктура и здравеопазване.

От началото на войната в Газа Тел Авив настоява, че бойци експлоатират и влияят върху хуманитарните организации, като проникват в техните екипи, отклоняват доставки и използват инфраструктурата им. Хуманитарните групи казват, че тези твърдения са преувеличени. Израел има особено напрегнати отношения с Агенцията на ООН за подпомагане и заетост на палестинските бежанци (UNRWA). Според израелските власти част от персонала на организацията е участвал в атаката на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. Разследване на ООН установи, че девет служители на UNRWA може да са били замесени, като всички те са били уволнени.

Агенциите на ООН не попадат под действието на новите правила, тъй като работят в различна рамка от неправителствените организации. Но логистичната система на ООН снабдява групите, на които тя разчита за прилагането на хуманитарни програми на място.

Съгласно условията на примирието, влязло в сила през октомври, в анклава трябва да бъдат допускани най-малко 600 камиона с помощи дневно. Според Тел Авив новите правила няма да повлияят на обема на помощта, достигаща до ивицата. Хуманитарната служба на ООН, известна като OCHA, обаче предупреди, че промените могат да доведат до срив на мрежата за разпределение, на която тя разчита.

Хуманитарните организации критикуват Израел и за двумесечната блокада на анклава през изминалата година. Според доклад на ООН пълното спиране на помощите през този период е довело до настъпването на масов глад в град Газа. Организациите виждат новите правила на Чикли като опит да се подкопае способността им да работят и да оказват помощ на палестинците. От министерството заявяват, че правилата са предназначени „да предотвратят проникването на бойни агенти чрез лицензионни задължения, прозрачност и контрол“.

Гилад Цвик, говорител на Министерството по въпросите на диаспората, съобщи, че Израел е одобрил 24 организации от над 100 подадени до момента заявления, което според него показва ангажимента на страната да улеснява доставката на помощ.

В списъка фигурират големи неправителствени структури като International Medical Corps, UK-Med и Catholic Relief Services, както и по-малки частни благотворителни организации, сравнително нови за Газа. Някои от тях са мисионерски групи, като United Bible Societies, чиято основна дейност в световен мащаб е преводът и разпространението на библии, и Samaritan’s Purse – базирана в САЩ евангелска организация, която предоставя медицинска помощ и други спешни услуги.

Multifaith Alliance, която предоставя спешна помощ в Газа от около година и половина, също е в одобрения списък и е една от малкото организации, на които е разрешено да внасят собствени стоки – между 50 и 100 камиона дневно.

Изпълнителният директор Шади Мартини заяви, че въпросът със списъка на служителите е бил обсъден с всеки от 20-те палестински служители на организацията и те са дали съгласието си информацията да бъде споделена – нещо, което според него може да не е възможно за по-големите неправителствени организации.

„Всяка организация се намира в различна ситуация“, казва Мартини. „Ние не сме структура, която е работила в Газа и преди, така че нямахме този контекст, който може би възпира другите.“