През 1989 г. Тим Бърнърс-Лий създава World Wide Web. По това време идеята му е проста: интернет да бъде достъпен за всички, да съдържа всичко, от което човек може да се нуждае, и да бъде свободно пространство.

Днес, почти четири десетилетия по-късно, мрежата има над 5,5 млрд. потребители – и по думите на своя създател вече почти не прилича на онова демократично пространство, което той е замислял.

В интервю за The Guardian, по повод представянето на книгата му This is for Everyone в Австралия, Бърнърс-Лий казва, че днес интернет е „оптимизиран да възнаграждава токсично поведение“. Но според него битката не е изгубена.

„Можем да поправим интернетa. Все още не е късно“, казва той и определя мисията си като „битка за душата на мрежата“.

Той ни даде WWW. Сега създава перфектния дигитален портфейл

От обществена инфраструктура към машина за печалба

По думите на Бърнърс-Лий първият голям завой идва още през 90-те години с комерсиализацията на системата за имената на домейните (.com). Според него това е трябвало да бъде обществен ресурс, управляван от организация с нестопанска цел, а не пространство за спекула и агресивен бизнес.

„Американците бяха изключително ентусиазирани да комерсиализират интернет – да го изведат от академичното пространство и да го превърнат в пазар“, разказва той пред The Guardian.

От този момент нататък дизайнът на мрежата все по-често се подчинява на една логика: максимален ангажимент, повече прекарано време онлайн и повече реклами.

Реалният мащаб на проблема Бърнърс-Лий осъзнава около 2016 г. – годината на президентските избори в САЩ и същата, в която получава наградата „Тюринг“.

Тогава той разбира колко токсична може да бъде мрежата. Две години по-късно признава пред Vanity Fair, че е „съкрушен“ от злоупотребите с интернет.

OpenAI връща човешкото лице на AI: GPT-5.1 е (р)еволюцията, от която се нуждаеха потребителите

Технологията не е неутрална

През последните 25 години Бърнърс-Лий поддържа това, което често е наричано първия блог в света. В публикация от юни 2024 г. той включва мащабна карта на „всичко в интернет“ – напомняне, че мрежата в голямата си част носи ползи: комуникация, образование, здраве, сътрудничество, креативност.

Но в единия ъгъл на тази карта има червена зона: социални мрежи като X, Snapchat и YouTube, манипулация на фийда, пристрастяване, разделение, дезинформация и проблеми с психичното здраве.

„Това е малка част от целия интернет, но хората прекарват непропорционално много време там, защото тези платформи са създадени да бъдат пристрастяващи“, казва той.

Основната му теза е, че технологията не е неутрална. „Начинът, по който проектираш една платформа – от типа на Reddit, Pinterest или Snapchat – може да бъде изрично добър. Но ако приоритетът е ангажиментът на всяка цена, резултатът може да бъде лош.“

Към това се добавя и концентрацията на власт. Доминиращата позиция на Facebook и Google, според Бърнърс-Лий, задушава иновациите и е в разрив с изграждането на реално про-хуманни системи.

Данните на потребителите се дублират, съхраняват се в несъвместими и непрозрачни „силози“, без реален контрол от страна на хората, които ги създават.

След Австралия идва ред на Европа: Ще се превърне ли забраната за социални мрежи под 16 в нов стандарт

Отговорът му е проектът Solid (social linked data) – протокол, който напълно променя начина, по който се съхраняват и споделят данни онлайн. Идеята е данните да принадлежат на потребителите, а не на платформите.

Т.нар. Solid pods той описва пред The Guardian като „раници, пълни с данни“, които всеки човек контролира сам. Образователна информация може да бъде споделена с AI обучител, здравни данни – с лекар или диетолог, и всичко се случва по избор на потребителя.

Фландрия в Белгия вече използва този модел, третирайки данните като национална инфраструктура.

Забрани или нов дизайн?

Австралия въвежда първата в света забрана за достъп до социални мрежи за деца под 16 години, а мярката вече се обсъжда и в Европа. По тази тема Бърнърс-Лий обаче е скептичен.

„Въпросът не е просто дали децата трябва да бъдат в социалните мрежи. Някои услуги, като съобщенията, са полезни“, казва той. По-скоро подкрепя идеята за специално проектирани смартфони за деца с вградени ограничения – като устройството Other phone, разработено с общността на Mumsnet.

Най-песимистичен е създателят на уеба, когато става въпрос за изкуствен интелект. AI, изграден върху данните на интернет, има потенциал да трансформира обществото, но според него регулациите опасно изостават.

Австралия въведе първата в света забрана на социални мрежи за деца под 16 години

„Конят вече препуска“, казва той за надпреварата в AI.

Бърнърс-Лий предлага радикална идея: „CERN за изкуствен интелект“ – глобален, научен, некомерсиален център, в който водещи учени да оценяват дали една AI система е безопасна, преди да бъде пусната в света.

Днес обаче реалността е много по-различна: изкуственият интелект се разработва в огромни корпорации, в затворени силози, без взаимна прозрачност.

„Не виждам как стигаме до момент, в който научната общност колективно решава дали даден AI е безопасен“, обобщава той пред The Guardian.